Решение № 163 от 05.12.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. К., 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20225320200457 по описа за 2022 година Установи следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-0281-000525/18.07.2022 година на Началник група към ОДМВР П., на РУ- К. на А. П. Д., с ЕГН **********, с адрес *******, на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 12 контролни точки за нарушението.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят А. П. Д. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, а се представлява от адв.Г., който поддържа и доразвива жалбата, като сочи за неправилно изписана норма в АУАН и НП и, че А. Д. на 20.06.2022г. не е употребил наркотични вещества. Претендира разноски.

Ответната по жалбата страна – РУП К. , редовно призована, не изпраща 1 представител. Депозирано е писмено становище по делото, с което се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана от съда е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Т. П. и свидетеля П. И. и приложените и приети писмени такива – протокол за сервизна проверка, Заповед № 8121з515/14.05.2018г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., Заповед № 8121к14578/31.12.2019г., Заповед № 8121к-14581/31.12.2019г., Заповед № 317з11675/31.12.2021г., талон за медицинско изследване от 22.02.2022г. от ****, АУАН, серия GА № 527341/20.06.2022г., НП № 22-0281-000525/18.07.2022 година, талон за медицинско изследване, справка за водач-нарушител, съдът намира за установено следното:

На 20.06.2022г., служители на РУП К. – св. Т. П. и свидетеля П. И. изпълнявали задълженията си по контрол на пътя на път 1-6 км 253+700 до център за гуми „П." между град С. и град К.. Били униформени, с патрулен и обозначен полицейски автомобил. Около 08.00 ч. спрели за проверка лек автомобил А. с регистрационен номер *** с водач жалбоподателя Д., като на св.П. му направило впечатление, че Д. е със зачервени очи, поради което с негово съгласие му била извършена проба за алкохол с техническо средство, което не отчело наличието на такъв. Тогава св.П. казал на Д., че ще му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което следва да ги придружи до РУП К..

Първоначално Д. се съгласил да даде такава проба и отишъл до сградата на РУП К.. Там жалбоподателя попитал св.П. дали наистина ще го тестват и той отговорил „Да“. Тогава Д. категорично отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Св. П. му обяснил, че, ако не желае проверка с техническо средство, може да даде биологични проби за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, но Д. категорично отказал каквато и да е проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Въпреки това П. му издал талон за мед. изследване с номер 2

****/20.06.2022год., който жалбоподателя отказал да получи собственоръчно вписал, че отказва проба за наркотични вещества и

За констатираното срещу жалбоподателя Д., от св.П. бил съставен процесният АУАН, в който нарушението било квалифицирано по чл.174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП - за това, че на 20.06.2022 г. в 08:32 часа, в община К., на път първи клас № 6, като водач на лек автомобил по път 1-6 км 253+700 до център за гуми „П." между град С. и град К. с посока на движение от запад към изток управлява собственият си лек автомобил А. с регистрационен номер ***. Водачът отказва да бъде тестван с техническо средство за наркотични вещества с Дрегер **** с номер ARAM -**** и отказва да изпълни предписанието за медицинско изследване и да даде проби, кръв и урина за химико-токсикопогичен лабораторен анализ. Издаден талон за изследване с номер ****/20.06.2022год.

В АУАН жалбоподателя не вписал възражения.

На 18.07.2022г. компетентният орган - Началник група към ОДМВР П., РУ- К., съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издал атакуваното наказателно постановление, с което на Д. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и на основание Наредба № Iз 2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, като обстоятелствата по извършване на нарушението са отразени по идентичен начин с тези в АУАН.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и процедурата, които да налагат отмяна. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно тази законова презумпция, установеното в него се ползва с доказателствена сила.

В случая фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се подкрепят от гласните доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля. Същите са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото. От страна 3 на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, оборващи констатациите по акта.

При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл.174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП: водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателя е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателя е бил обект на извършена проверка за наркотични вещества, в хода на която въпреки многократните покани и разяснения за това от св.П., същият не е пожелал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или да даде проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а при издаден талон за медицинско изследване, не пожелал да го получи и да даде кръв или урина за такова изследване.

В процесния случай няма значение дали жалбоподателя е употребил или не наркотични вещества или техни аналози към момента на извършване на проверката, защото не за това е била ангажирана неговата отговорност.

Ирелевантно е събраното по искане на адв.Г. доказателство – талон за 4 мед. изследване на жалбоподателя от 22.06.2022г. извършено по местоработата му - във **** К., в което е отразено, че на тази дата 22.06.2022г. пробата на последния за наркотични вещества е отрицателна.

Релевантно е обаче безспорно установеното обстоятелството, че същият е отказал да бъде изпробван по какъвто и да е начин за наркотични вещества или техни аналози, което обосновава и извода, че предприетото от него поведение е отказ да бъде извършена проба за наркотични вещества или техни аналози. Предвид това, следва да се сподели направеният вече извод от наказващия орган, че с поведението си жалбоподателя е осъществил състава на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. В тази връзка е и Решение № 761/18.04.2016 г., постановено по К.Н.А.Х.Д. № 175/2016 г. по описа на Административен съд – П., XXI касационен състав, в което е прието следното: „…нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП всъщност вменява задължение на всеки един водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване, което следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място“.

От съдържанието на оспореното наказателно постановление е видно, че е изписано словесно точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението му.

Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства към датата на нарушението се регламентира от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от тази Наредба - Употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Съгласно същата Наредба - чл. 2, ал.1- При извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози 5 проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, и ал.2 - Неизпълнението на задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

В случая, наказващия орган е уточнил конкретното предложение, но такова прецизиране не е необходимо, тъй като жалбоподателя е осъществил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, след като е отказал да бъде изпробван с техническо средство и е отказал и медицинско изследване. Смисълът, вложен от законодателя е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС наркотични вещества или техни аналози и при положение, че откаже проверката с техническото средство, то е длъжен да изпълни предписанието за медицинско изследване. Ето защо по никакъв начин жалбоподателя не е затруднен да разбере за какво нарушение е наказан - категоричен е отказа му да бъде извършена каквато и да била проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство и същевременно е отказал и другия вид изследване - лабораторното.

Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл.174 ал. 3 от ЗДвП, която предвижда глоба и лишаване от право да управлява МПС във фиксиран размер.

Правилно е определен и броя на отнетите контролни точки, които за нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП са именно 12.