Решение № 937 от 01.11.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Стара Загора, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20235530103499 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.55,ал.1 от ЗЗД и чл.26 ЗЗД, вр. чл.10а, чл.10, ал.2, чл.19 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК, чл.68д от ЗЗП, предявени от К. П. П. от гр.Стара Загора против „Кредисимо“ ЕАД - София и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – София. Предявени са и съединени в условията на евентуалност насрещни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД.

Делото е образувано по искове с правна квалификация чл.55,ал.1 от ЗЗД, чл.26 ЗЗД, вр. чл.10а, чл.10, ал.2, чл.19 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК, чл.68д от ЗЗП, предявени от К. П.

П. от гр.Стара Загора против „Кредисимо“ ЕАД - София и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД - София, като ищецът твърди, че е сключил Договор за потребителски кредит № *****г. и Договор за потребителски кредит № *****г. с ответника „Кредисимо“ ЕАД, както й въз основа на чл.4 от договорите за потребителски кредит ищецът сключил с ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения Договор за потребителски кредит № *****г. и Договор за потребителски кредит № *****г. По сключените договори за предоставяне на поръчителство, ищецът дължал възнаграждения, които се заплащали ежемесечно, добавени към вноските платими по договорите за потребителски кредит сключени с „Кредисимо“ ЕАД, като този разход не бил включен в ГПР. Претендира да бъде признато от съда, че двата договора за потребителски кредит са изцяло недействителни, при условията на евентуалност клаузи от договорите са нищожни – т. 7 от Приложение № 1 – Условия на кредита, според която се дължи възнаградителна лихва в размер 40,00% и чл. 4 от договорите за потребителски кредит, според който ако не се предостави в срок обезпечение на кредита следва да се сключи договор за поръчителство.

Твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № *****г. и Договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски 1 кредит № *****г., сключени между ищеца и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, са недействителни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД. Претендира да бъдат осъдени ответниците „Кредисимо“ ЕАД - София и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД - София да заплатят сумата от 2802лева недължимо платена от ищеца сума във връзка с Договор за потребителски кредит № *****г. и Договор за предоставяне на поръчителство към него, като получени без правно основание.

Претендира и за направените по делото разноски.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД София е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, като оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД София е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, като оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни.

В срока по чл.211 ГПК /срока за отговор по чл.131 ГПК/ ответникът „Кредисимо“ ЕАД София предявява насрещен иск, като претендира сумата от 415,07лева представляваща падежирала и непогасена в срок главница по месечни погасителни вноски от 1-ва до 6-та по Договора за потребителски кредит № *****г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението.

При условията на евентуалност претендират К. П. П. да бъде осъден да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 2500лева - главница, представляваща чистата стойност на кредита по Договора за потребителски кредит № *****г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението.

Претендират заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК К. П. П. представя писмен отговор на насрещната искова молба. Посочва, че не е представен платежен документ за усвояване на заемната сума по Договора за потребителски кредит № ***** г. В същия излага съображения за недействителност на договора, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД. Моли насрещния иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като при условие, че се установи, че К. П. дължи част от главницата по втория договор за кредит, прави възражение за прихващане между дължимите от двете страни насрещни вземания по Договор за потребителски кредит № ***** от 07.01.2020г. и по Договора за потребителски кредит № ***** от 28.04.2023г., до размера на по-малкото. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, в качеството на кредитор, бил сключен Договор за потребителски кредит с № ***** от 07.1.2020 г. Последният бил сключен при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 2000 /две хиляди лева/ на ищеца. Съгласно приложение №1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема бил в размер на 40% /четиридесет процента/, а годишният процент на разходите бил 48.21% /четиридесет и осем цяло и двадесет и един процента/. Уговорени били срок и начин на плащане в 24 вноски, посочени в погасителен план към договора. Във връзка с Договор за потребителски кредит № ***** от 2

07.1.2020 г. и на основание глава 11, чл. 4 от последния, ищецът сключил и договор за поръчителство с “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договора за поръчителство се уговаряло, че ищецът дължал възнаграждение на втория ответник „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за това, че ставал гарант по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплащало от г-н П. директно по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437 ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД не бил отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не бил включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че било трябвало. Видно от представените платежни документи, ищецът бил заплатил доброволно и извънсъдебно заема, като сумата, която бил внесъл във връзка с процесния договор за кредит и договорът за поръчителство е в общ размер на BGN 4802 /четири хиляди осемстотин и два лева/. Всички парични средства били внесени по сметка на ответника КРЕДИСМО ЕАД. Също така трябвало да се подчертае, че платената сума значително надхвърляла посоченото в приложение №1 към Договор за потребителски кредит С № ***** от 07.01.2020 г. На 28.4.2023 г. ищецът, в качеството си на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, в качеството на кредитор, сключили втори договор за заем. Последния договор за потребителски кредит бил с № *****. Съглашението отново било сключено при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, последният бил следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 2829.64 /два хиляди осемстотин двадесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/ на ищеца, въпреки че било кандидатствано за сумата от BGN 2500 /две хиляди и петстотин лева/. Съгласно приложение №1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема отново бил в размер на 40% /четиридесет процента/, а годишният процент на разходите бил 48.21% /четиридесет и осем цяло и двадесет и един процента/. Срокът на договора бил 24 месеца.

Уговорено било също така част от заемната сума, в размер на 329.64 лева, да бъде използвана за закупуването и заплащането на застраховка „Живот“ при точно определен застраховател от страна на Кредитора и чрез точно определен кредитен агент. Както при договора от 2020 г., в чл. 4 от Договор за потребителски кредит № ***** от 28.04.2023 г. за ищеца било поставено условие да предостави поръчител по правоотношението. В тази връзка той сключил договор за поръчителство с АЙ ТРЪСТ ЕООД, отново с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. Договорът се подписвал в същият ден, както и през 2020 г. С договора за поръчителство се уговаряло, че г-н П. дължал възнаграждение на втория ответник АЙ ТРЪСТ ЕООД за това, че ставал гарант по договора.

Договореното възнаграждение той отново следвало да заплаща по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437, като последното се кумулирало към ежемесечната му вноска по кредита. Към днешна дата процесния договор бил активен и не бил изцяло погасен. Счита, че процесните договори за кредит били недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя бил 3 изискал и бил събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не били предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да били посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не бил пояснил по ясен и разбираем начин какви били компонентите на ГПР. Счита, че в договорите не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право да Формира ГПР в размер на 48.21% /четиридесет и осем цяло и двадесет и един процента/. Това било така, защото освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включили и възнаграждението за поръчителство и застраховката „Живот“. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следвало да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка счита, че това нарушение имало за правна последица недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Счита, че ако сумата за поръчителство по двата договора за кредит била включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заема цели единствено въвеждане в заблуждение на ищеца относно стойността на разходите, които трябвало да направи по обслужването на кредита. Същото се отнасяло и за застраховката „Живот“, която била сключена и удържана от размера на главницата по договора за заем от 2023 г., но не била калкулирана като разход по заема. Предвидената сума в договора за поръчителство била разход по заема и като такъв следвало да бъде включен в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 4, от договора за потребителски кредит, ищецът следвало да предостави в срок от 48 /четиридесет осем/ часа поръчител, но въпросният поръчител по всички договори винаги бил АЙ ТРЪСТ ЕООД, като същевременно договорът за поръчителство се сключвал непосредствено след подписване на основания договор. Същевременно в договора за поръчителство се предвиждало възнаграждение, а това възнаграждение се дължало пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните вноски по основания договор. /Решение № 332 от 25.04.2023 г. на PC - Сливен по гр. д. № 3739/2022 г.; Решение № 1402 от 3.08.2021 г. на PC Пловдив по гр. д. № 3464/2021 г.; Решение № 70 от 11.02.2022 г. на PC - Стара Загора по гр. д. № 3847/2021 г; Решение № 63 от 14.03.2022 г. на PC - Димитровград по гр. д. № 1442/2021 г./. В тази връзка счита, че бил направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща поръчителство се било нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.