Определение № 1156 от 09.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1156 гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002901403 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл.295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№266008/20.02.2023г. на Р. Ж. Б. срещу решение №260117/17.01.2023 г. по гр.д.№261/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение №19540/25.11.2016г. по гр.д.№36329/13 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК съществуването на вземания на „Айкарт кредит“ЕАД /със старо наименование „Интеркарт кредит“ЕАД/ срещу касатора, произтичащи от договор за кредит №0020625/02.02.2010г. за сумата 5452,62 евро главница, ведно със законната лихва и сумата 62,28 евро лихва за забава за периода 07.11.2012г. – 13.12.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№61002/12г. на СРС и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски за заповедното производство в размер на 235,65 лв. и за исковото производство в размер на 1813,70 лв. С друга част от решението въззивният съд е обезсилил решение №19540/25.11.2016г. по гр.д.№36329/13 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК,че Р. Ж. Б. дължи на „Айкарт кредит“ЕАД част от главницата по същия договор до размер на сумата 1000 лв. , за която е издадена същата заповед за изпълнение /поради оттеглено от длъжника 1 възражение по чл.414 ГПК за тази част от задължението/ и е обявена издадената заповед за изпълнение на задължението до този размер за влязла в сила.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на съдебния акт в обжалваната му част, поради постановяването му по нередовна искова молба, както и за неправилност ,поради нарушение на процесуалните правила,материална незаконосъобразност и необоснованост.

Поддържа се искане за отмяна на решението на СГС и отхвърляне на предявените срещу Б. искове.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че при постановяването на решението в обжалваната му част въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС /основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, произнасяйки се по въпросите: 1.При нередовна искова молба,чиято нередовност се състои в ненадлежна индивидуализация на спорното право – процесния размер на заявената претенция от 12 350,20 евро , включваща усвоена по кредита сума за главница, договорни лихви, такси, неустойки следва ли да се приеме, че липсва предмет на предявената претенция? /противоречие с ТР №1/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГК на ВК/ ; 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени , поискани, въведени и изложени от страните доказателства, доказателствени искания, аргументи и техни защитни тези? /противоречие с решения по гр.д.№1060/14г. на І г.о. на ВКС, по гр.д.

№4265/14г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№1050/15г. на І г.о. на ВКС, по т.д.

№1340/15г. на І т.о. на ВКС, по т.д.№3310/15г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.

№415/21г. на ІІ т.о. на ВКС/ ; 3.Относно задължението на въззивния съд да провери наличието на активната процесуална легитимация на ищеца в исковото производство – „Айкарт кредит“ЕАД и наличието на пасивна процесуална легитимация на ответника Р. Ж. Б. /противоречие с ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по т.д.№182/20г. на І т.о. на ВКСи по т.д.№3386/14г. на І т.о. на ВКС/ ; 4.Относно фактическото предаване на кредитната карта /пластиката/ и доказването на настъпването на този факт в обективната действителност и относно доказателствената тежест на извлечението от счетоводните книги на 2 ищеца и допустимо ли е да не се доказват твърдените в тях и оспорени от доверителя ми факти, а да се приемат същите за доказани без провеждане на пълно и главно доказване на съществуването им от твърдящата ги страна в производството, проведено по реда на чл.422 ГПК и относно първата част на въпроса следва ли да се приема без провеждане на пълно и главно доказване факта на издаване и факта на физическото предаване на пластиката в случай,че същият е оспорен навременно и в срок по надлежния съдебен ред? /противоречие с решение по т.д.№3386/14г. на І т.о. на ВКС/ ; 5.

Уговорката в договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение чрез добавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница и начисляване на нови лихви върху новополучената сума представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 ЗЗД? /противоречие с решение по т.д.№1504/18г. на ІІ т.о. на ВКС/.

В депозиран в законоустановения срок писмен отговор ответникът по касационната жалба „Айкарт кредит“ЕАД е оспорил наличието на сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния акт и е навел доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания и искане. Претендира разноски.

Постъпила е и втора касационна жалба вх.№279772/28.06.2023г. от Р.

Ж. Б. срещу постановеното по реда на чл.247, чл.250 и чл.251 ГПК решение №260715/17.05.2023г. по същото дело на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за произнасяне с допълване, поправка на очевидна фактическа грешка или тълкуване на частта от решение №260117/17.01.2023г. , с която решение №19540/25.11.2016г. по гр.д.

№36329/13 г. по описа на Софийски районен съд е обезсилено частично до размер на сумата 1000 лв., поради направеното от ответника признание на вземането по заповедта за изпълнение до този размер. Касаторът поддържа,че това въззивно решение е недопустимо, тъй като съдът не е квалифицирал искането, а е приел,че са предявени три молби на три различни основания.

Прави оплаквания и за неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост.Моли решението да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново произнасяне.

В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК счита за обосновано приложното поле на чл.280 ал.1 при хипотезата на т.3 на същия член с въпроса При 3 предявен положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК, след подадено срещу издадена заповед за изпълнение възражение и в случай,че в развитието на производството и преди да е приключило с окончателно влязъл в сила съдебен акт възражението бъде оттеглено, то от кой момент следва да се счита за влязла в сила заповедта за изпълнение? Кой съд е легитимен да издаде заверен препис от заповедта за изпълнение с отбелязване влязла в законна сила на съответната дата, заповедният или установителният съд?

Ответникът по тази касационна жалба „Айкарт кредит“ЕАД е оспорил наличието на сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния акт и е навел доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания и искане. Претендира направените от него разноски.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и са насочени срещу валидни и подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, поради което са допустими.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Производството по гр.д.№261/2021г. по описа на Софийски градски съд е образувано по реда на чл.294 ГПК, след като с решение №125/04.01.2021г. по т.д.№2842/2019г. по описа на ВКС предходно постановеното въззивно решение е обезсилено, поради постановяването му по нередовна искова молба и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд с указания за отстраняване на нередовността. В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания новият въззивен състав е оставил исковата молба без движение, като е задължил ищеца да конкретизира по размер и период вземанията си, предявени в общ размер 12 350,20 евро, както и да изложи фактически твърдения за дължимостта им. С допълнителна молба ищецът е разграничил претенцията си по пера в т.т.1 – 8, включвайки усвоени от ответника по револвиращия кредит суми, с които е погасил старо задължение към трето лице; суми, с които е заплащал с ползваната от него кредитна карта цени на стоки и услуги; суми, които е теглил в брой от АТМ устройство или на каса от картоиздателя; както и начислени от ищеца такси за издаването и ползването на кредитната карта, възнаградителни лихви, 4 такси за невнасяне на минимална погасителна вноска, такса за обработване на просрочен кредит и неустойка за предсрочна изискуемост.

С постановеното от него решение №260117/17.01.2023г. съставът на Софийски градски съд е констатирал,че в подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е посочил,че претендира главница по договора за кредит в размер на 12 350,20 евро, но с уточнителната молба в тази сума включва и лихви, такси и неустойки. От това е заключил,че под формата на уточнение ищецът се домогва да преодолее забраната за изменение на иска по чл.214 ал.1 ГПК след преклузивния срок, поради което претенциите, заявени с т.т.4-7 от уточнителната молба следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по тях прекратено. По отношение на включената в сумата претенция в размер на 2033,56 евро, заявена с т.8 от уточнителната молба като неустойка за предсрочна изискуемост, съдът е констатирал,че първоинстанционното решение в тази му част, като необжалвано , е влязло в сила, поради което не е предмет на разглеждане във въззивното производство.

По претенциите, заявени от ищеца като усвоени от ответника суми по револвиращия кредит, респ. представляващи главница, съдът е намерил за категорично установено по делото наличието на сключен между страните /ищецът – договарял под наименованието „Интеркарт кредит“ЕАД/ договор за банков кредит от 02.02.2010г., за който е предвидено да се усвоява чрез международна кредитна карта. Приел е за установено, че на същата дата – 02.02.2010г. е сключено тристранно споразумение със страни „Интеркарт кредит“ЕАД, като кредитодател, „Интеркарт файнанс“АД, като картоиздател и Р. Б., с което страните са се съгласили,че на 23.02.2009г. последните двама са сключили договор за издаване и ползване на международна кредитна карта, задълженията на Б. по който договор възлизат на 1662,17 евро, които ще бъдат погасени с част от отпуснатите средства по кредита от 02.02.2010г., които Б. се задължава да върне при условията на договора от 02.02.2010г. Въз основа на приетите по делото основно и допълнително заключение на счетоводната експертиза /второто – неоспорено от ответника/, съдът е намерил за установено,че кредитодателят е заплатил посочената сума на картоиздателя, с което е погасил задължението на Б.,визирано в споразумението и с което фактически последният е усвоил кредитни средства в посочения размер,като се е задължил към ищеца със сумата 1662,17 евро.

5

По-нататък в решението си въззивният съд е изложил съжденията си относно характера на договора от 02.02.2010г., като е определил същия като потребителски договор за кредит, по отношение на който са приложими нормите на ЗПК. Приел е,че са спазени специалните изисквания на чл.10 ЗПК, което го е мотивирало да заключи,че договорът не е недействителен и е породил правни последици за страните по него.

По останалите пера, твърдени от ищеца като суми, усвоявани от ищеца чрез плащания и тегления с кредитната карта, въззивният състав е съобразил както приетите по делото писмени доказателства, така и заключението на вещото лице, изготвено въз основа на тях и след проверка в счетоводствата на кредитодателя и на картоиздателя, от които е приел за установено,че ответникът е извършил с издадената му кредитна карта транзакции в полза на „Виал паркет“ЕООД, чийто управител е самият ответник, на обща стойност 3069,72 евро. В тази връзка е отказал да уважи довода на последния,че в случая се е касаело до субективна търговска сделка, като се е обосновал с липсата на данни кредитът да е отпуснат на Б. в качеството му на представляващ юридическото лице. Посочил е,че плащането на Б. към представляваното от него дружество не променя характера на договора между страните и не го превръща в търговска сделка. Пак, като се е позовал на заключението на експертизата, която не е била оспорена в съответната й част, въззивният състав е приел за установено,че ответникът е осъществил тегления с кредитната карта на суми от АТМ устройства и на каса при ищеца, възлизащи в общ размер 2 216,65 евро. Във връзка с възражението на ответника за липса на първични счетоводни документи за тези операции съдът е съобразил изявленията на експерта,че такива документи не се съставят, тъй като е бил ползван ПОС терминал и повечето транзакции са правени електронно; при тегления от АТМ устройство банкоматът издава документ, който остава у ответника. Като е отчел,че заключенията на вещото лице са изготвени след проверка в счетоводството на дружеството-ищец, съдът е посочил,че счетоводните му книги на основание чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК могат да се ползват за установяване и на изгодни за издателя на счетоводните книги обстоятелства. Позовавайки се на направените от вещото лице изчисления,съдът е приел,че от така установената главница на усвоения от ответника кредит непогасени са останали 5963,92 евро, които ответникът 6 дължи да върне на кредитодателя-ищец.

Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48541e73-1df9-4eeb-8df0-25379827e51e