Решение № 54 от 14.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. С., 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20251800900002 по описа за 2025 година

Ищецът- П. В. В. с ЕГН********** от с. С., УЛ. „Стара планина“, №39, общ. Б. е предявил иск срещу СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“, с ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.

„Граф Игнатиев“ №2, ет.2 иск с правно основание чл.511, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД във връзка с чл.429 ал.3 КЗ и чл.513 ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от ПТП.

Ищецът П. В. В. твърди, че на 10.10.2022 г. около 22:00 часа на гл. път I-I, км. 190, в с. С. в посока към гр. Б., се движел т.а. “Рено” с турски peг. № 16 ANG 91, управляван от Ю.Я., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащия платното за движение ищец - П. В., вследствие на който удар е пострадал пешеходецът - ищецът П. В..

За причиняване на процесното ПТП е образувано ДП №324/ 2022 г. по описа на РУ - Б., което не е приключило към момента. Твърди, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача на товарния автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата, като съществува пряка причинно-следствена връзка между деянието на Ю.Я. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищеца. Сочи, че за увреждащия т.а. “Рено” с турски peг. № 16 ANG 91 има сключена застраховка “Гражданска отговорност” - Зелена карта, з.п. TR/116/491629564, валидна до 07.07.2023г. с турския застраховател TURKIYE SICORTA, по силата на който договор за застраховка „Гражданска отговорност” - Зелена карта, се покриват щети, причинени на български граждани от МПС с чужда регистрация на територията на Р. България, в който случай на основание чл. 511 и сл. от КЗ следва да се ангажира отговорността на НББАЗ като представително национално бюро.

Поддържа, че с писмо с обратна разписка от 31.10.2022г. пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред НББАЗ съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ и е представил всички документи, с които разполага, за което е заведена щета с №BG22- TR-00558, по която към момента бюрото не се е произнесло и което обуславя правния му интерес от предявяване на претенцията пред съда.

Ищецът поддържа, че в резултат на процесното ПТП е получил следните 1 травматични увреждания: 1/ Contusio thoracis; 2/ F-ra costae 1-11 dex; 3/ Pneumothorax dex;

4/F-ra vertebrae C6, C7, Th6, Th7. След инцидента на 10.10.2022 г. е приет по спешност в КАИЛ на УМБАЛ „С.” Ад, гр. С. за активно мониториране и специализирано хирургично лечение в спешен порядък по повод гръдна травма, като впоследствие е преместен в Клиника по хирургия. При пристигането си в лечебното заведение бил в тежко общо състояние, със загуба на съзнание и болки в дясна гръдна половина. При направените му параклинични и образни изследвания се установило фрактура на окципитален кондил вдясно, фрактура на проц. спиносус на тялото на Ц6 и лява дъга на тялото на Ц7, пневмоторакс вдясно с контузионни огнища на паренхима, плеврален излив вдясно, фрактура от 1 до 11 ребра вдясно, фрактура на проц. транверсус на Тхб и 7 вдясно, подкожен емфизем вдясно. Направена била консултация с неврохирург, който констатирал контузия на меките тъкани в областта на лицето - периорбитален хематом вляво, разкъсно-контузни рани в неокосмената част на челото и лицето, както и че доверителят ми е без спомен от момента на инцидента. В резултат на получените увреждания бил опериран по спешност, като му била направена торакоцентеза и му била назначена медикаментозна терапия. На 17.10.2022 г. бил изписан с окончателната диагноза Contusio thoracis. F-ra costae 1-11 dex, Pneumothorax dex, F-ra vertebrae C6, C7, Th6, Th7. Сочи, че в резултат на получените при процесното ПТП увреждания търпи силни болки и много страдания, като не се чувства добре физически и емоционално. Дълго време спазвал режим на покой на легло и без възможност да ставай да се движи. Получените фрактури са му причинявали силни и интензивни болки при всеки опит за мърдане на торса, дори и да се завърти в самото легло. Не бил в състояние да се грижи за себе си за дълъг период от време, поради което се нуждаел от чужда помощ за задоволяване на елементарните потребности от ежедневието. След инцидента бил лишен за дълго време от възможността да работи, изкарва прехраната си и да излиза с приятели, от възможността да води нормален социален живот. Изживял и силен психологически стрес при процесния пътен инцидент, който остане за цял живот в неговото съзнание. Твърди, че така причинените му вреди са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Ю.Я., като ответникът по делото НББАЗ отговаря за вредите, причинени на български граждани от МПС с чужда регистрация на територията на държава членка, какъвто е конкретният случай.

П. В. В. моли съда да постанови решение, с което осъди ответника НББАЗ да му заплати сумата от 100 000,00лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2022г. до окончателното й изплащане (молба от 24.10.2023г.).

Ответникът - Сдружение “НББАЗ”, гр. С., в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен. Оспорва изцяло отговорността си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и вината на водача на товарния автомобил за настъпване на ПТП и последиците от него, както и механизма на ПТП. Поддържа, че съгласно приложения от ищеца Констативен протокол за ПТП е пострадали лица №204/11.10.2022 г. причина за настъпване на ПТП е внезапното излизане на пешеходеца на платното за движение. Касае се за случайно събитие, настъпило изцяло по вина на пешеходеца, за когото ПТП е било предотвратимо, а за водача на товарния автомобил ПТП е било непредотвратимо и същият няма вина за настъпването му. 13 случай, че по делото бъде установено, че вина за настъпването му има водачът на ППС, то оспорва изключителната му отговорност за настъпване на ПТП и вредоносния резултат като твърди, че пострадалият в значителна степен е допринесъл за реализиране на ПТП и на собствените му вреди, като е нарушил правилата за движение по пътищата, включително забраната за внезапно навлизане на платното за движение, е които е следвало да се съобрази като участник в движението - пешеходец. При условия на евентуалност твърди, че към момента на ПТП ищецът е бил под въздействие на алкохол, който е оказал въздействие върху 2 способността му да изпълнява задълженията си като участник в движението. Ответникът оспорва и вида и обема на претендираните от ищеца неимуществени вреди, причинната им връзка е ПТП, интензитета и продължителността на болки и страдания. Заявява, че фрактурата на 11-то ребро е стара такава. При условия на евентуалност твърди, че всички или част от вредите са резултат от предшестващи ПТП травми или заболявания на ищеца.

Наред с това, при условия на евентуалност твърди, че ищецът е допринесъл за дългия възстановителен период, като не е предприел предписано лечение и възстановителен режим и не е провеждал предписани контролни прегледи. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като несъответен на претърпените вреди и завишен, съобразно принципа за справедливост. Акцесорния иск за законна лихва оспорва изцяло, поради неоснователност на главния иск.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №204 на 10.10.2022 г. около 22:00 часа на гл. път I-I, км. 190, в с. С. в посока към гр. Б., П. В. В. излиза внезапно на платното за движение и т.а. “Рено” с турски peг. № 16 ANG 91, управляван от Ю.Я. го удря челно в платното за движение с посока към гр.Б..

По делото се разпита свидетелката Г.П.Г..

„Синът ми пострада при ПТП. Това стана миналата година, на 10.10. някъде между 10,0010,30 часа вечерта. Той беше в центъра и аз отидох да го прибера и като си тръгнахме от центъра стигнахме до където се пресича от центъра към квартал „Паланката“ и там той се сети, че си е забравил телефона и аз му казах да се прибере, а аз ще се върна за телефона.

Пресича се главния път Е-79. Ние пътувахме с моята кола и той слезе и аз изчаках да пресече. Пресече той пътя и аз тъкмо понечих да обръщам и видях някакви фарове отдолу идват, обаче продължих да си обръщам и в този момент видях, че камионът спира. Когато тръгна да пресича П. не съм видяла да идва камион от никъде. Беше преминал цялото платно П. и беше почти в отбивката към квартал „Паланката“, когато го удари камионът. Беше преминал пътя. Той пресичаше точно в района на кръстовището. Аз започнах да обръщам с фаровете към гр.С.. Не си спомням дали като съм обърнала съм видяла автомобили да идват към мен. Обръщайки, видях светлина в огледалото и идваше Тирът от бензиностанцията, посока от гр.В. към гр.С.. Познавам пътния участък, където стана катастрофата, защото имам кола и всеки ден пресичам този път по няколко пъти. Има няколко знаци на главния път по посока на движение на Тира, малко преди бензиностанцията има знак, на който пише с.С., че се влиза в населено място, след това има знак ограничение 40 км.ч., след това има знак, че има пешеходна пътека и знак да се внимава за ПТП-та, защото често стават там ПТП-та. Много често, друг път съм виждала да пресичат хора там и пешеходци и с коли минават. Участъкът е чист, няма нещо, което да пречи на видимостта на шофьора на Тира.

П. беше адекватен, нормално се държеше. Ходеше си право и си пресичаше нормално, както си ходи като нормален пешеходец. Нищо не чух, просто на огледалото горе видях, че Тирът спря изведнъж, друго не съм чула. След като Тирът спря аз слязох, аз не бях обърнала напълно колата за към селото и бях на средата на улицата и аз веднага слязох да видя какво е станало и да видя защо спря този Тир и в този момент видях, че слиза шофьорът от Тира и видях, че клекна пред Тира и оттам-натам нищо не виждах и реших да пресека и да видя какво е станало. Отидох и видях силует на земята, но пак не знаех какво е и кой е, но отидох и видях кой е, че е той, но нито удар съм чула, не съм видяла нищо. Беше извън пътното платно, на пътното платно нямаше нищо от тялото му. Беше на пътя към квартал „Паланката“. Аз помислих, че е мъртъв, започнах да пищя, да рева. Лицето му беше в кръв, едното му око беше така и аз започнах да викам: „окото му е излезнало, окото му е излезнало“. Помня, че легнах до него и нищо повече. Виках, че детето ми е умряло и до там.

3

Аз направо помислих, че е умрял. Не съм пробвала да му викам нещо, защото направо помислих, че е умрял. Не знам дали някои от докторите му е препоръчвал рехабилитация или физиотерапия, не ми е казвал. Той спазваше указанията на докторите. Пешеходната пътека на мястото, където той пресичаше не е нарисувана, но има знак за пешеходна пътека обозначена, но няма маркировка, а само знак. От едната страна съм сигурна, че има знак, в посока от гр.В. към гр.С. за пешеходна пътека. Пътният участък там е прав. Не мога да отрека, беше употребил алкохол П., но беше адекватен, всичко нормално си говореше и нормално си ходеше. Не мога да кажа, че не е употребил въобще, но беше адекватен. Не мога да кажа колко алкохол е бил употребил. Беше с работни дрехи, които имат на ръкава и на крачола светоотразяващи ленти. По нататък аз не знам какво е станало с мен, защото, когато бях изправена бях вир вода, заливали са ме с вода и вече го видях качен в линейката.

Помня, че само попитах къде да го търсим, защото през това се обадих на моята дъщеря и й казах: „Миме, брат ти го сгази Тир и почина, тръгвайте да ходим да го търсим“ и попитах къде да го търсим и те ми казаха във ВМА. Добре, но ние отидохме във ВМА, но там не е имало място и не са го приели и да го търсим, но не знаят къде. Дъщерята вдигна телефона, аз не можех нищо да направя. Не знам кой е извикал линейка, аз не съм, но нито помня, нито съм разбрала кой. Не е имало от негова страна реакции. Не съм се опитвала да влизам в контакт с него, защото не ми разрешиха лекарите. Той не беше видимо в съзнание на носилката.“