Определение № 131 от 16.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. София, 16.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20248002901343 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Трейлайн“ ООД, чрез процесуален представител, против Решение № 38 от 03.02.2024 г. по в. т. д. № 179/2023 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено Решение № 77 от 20.12.2022 г. по т. д. № 31/2022 г. на Окръжен съд - Търговище за осъждане на настоящия касатор да заплати на „ДИД - Снежана Дамянова“ ЕООД сумата от 97 269,68 лв., представляваща неизплатени задължения за доставени количества природен газ, за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г., представляваща сбор от сумите: 4 399,74 лв. с вкл. ДДС, остатъчен частичен дълг, по фактура № 0000002286 от 31.05.2021 г.; 4 943,88 лв. с вкл. ДДС по фактура № 0000002328 от 30.06.2021 г.; 9 409,43 лв. с вкл. ДДС по фактура № ********** от 31.07.2021г.; 16 216, 96лв. с вкл. ДДС по фактура № 0000002349 от

31.08.2021г.; 9 094,34 лв. с вкл. ДДС по фактура№ ********** от 30.09.2021г.;

20 853,54 лв. с вкл. ДДС по фактура № ********** от 31.10.2021 г.;

22

045,28 лв. с вкл. ДДС по фактура № 0000002383 от 30.11.2021г. и 10 306,51лв. с вкл. ДДС по фактура № 0000002398 от 31.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 11 846,67 лв., направени по делото разноски по исковото и обезпечителното производство, включващо и изпълнителното дело по налагане на обезпечителните мерки.

1

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски. Поддържа се недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне по недопустимо първоинстанционно решение, постановено по нередовна искова молба и по непредявен иск. Според касатора, изводът на съда за наличие на постигната договорка между страните относно цена, срок на доставка и начин на отчитане на доставените количества е неправилен по съображения, че от една страна с обжалваното решение е прието наличие на един правопораждащ факт – устен договор за доставка от 2018г., какъвто не е установен по делото, а от друга страна е счетено, че всяка от осемте фактури свидетелства за отделно сключен договор при мълчаливо съгласие на купувача. За необоснован се сочи и изводът на въззивния съд, че фактурите доказват цената на горивото и начина на отчитането му чрез разходомер, поставен от ищеца в обекта на ответника. В тази връзка съдът не бил съобразил заявеното от ответника оспорване истинността на фактурите с твърдения, че не носят подпис на представител на дружеството, че не отразяват вярно количеството доставен газ-метан, както и за нередовност на воденото от ищеца счетоводство. Касаторът се позовава и на допуснати от въззивния съд процесуални нарушение при обсъждане на приетите по делото доказателства, довело до необоснованост на решаващите изводи.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. „За задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да обоснове направените от него изводи“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл.266, ал.3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения ?“.

Излагат се доводи, че формираните от въззивния съд правни изводи по поставените въпроси са в противоречие с практиката на касационната 2 инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - Тълкувателно решение № 1 от 09.01.2013 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 60112 от 18.10.2021 г. по гр. дело № 576/2021 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 65 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на ВКС, I т. о.; по въпрос № 2 – Тълкувателно решение № 1 от 09.01.2013 г. по тълк . дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 7 от 29.01.2021г. по т.д. № 94/2020 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 135 от 16.06.2015г. по гр.д. № 6627/2014г. на ВКС, III г. о.

Ответникът – „ДИД – Снежана Дамянова“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от „ДИД – Снежана Дамянова“ ЕООД срещу „Трейлайн“ ООД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.318 ТЗ за заплащане на сумата от 97 269, 68 лв., представляваща стойността на доставени от ищеца, но незаплатени от ответника количества природен газ за периода от 01.05. 2021 г. до 31.12.2021 г. С постановеното по спора решение Окръжен съд – Търговище е уважил изцяло предявения иск.

За да потвърди акта на първата инстанция, Апелативен съд – Варна е приел за доказано по делото наличието на твърдяните в исковата молба трайни и еднообразни търговски взаимоотношения между страните по доставка на газ - метан, при установената между тях в тази връзка устна уговорка, като количествата са били определяни според показанията на отчитащите устройства на двете страни. От представените писмени доказателства и заключението на Съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) 3 съдът е установил, че за периода 01.10.2018г. - 31.12.2021г. страните са осъществили помежду си търговски оборот на стойност 195 222,63 лв. с една единствена стока - природен газ, като за процесния период ищецът е разполагал с доставените на ответника количества газ, закупени от „Булгаргаз“ АД; Експертизата установила, че стоката била доставяна периодично и за всяка месечна доставка била съставяна отделна фактура, като предвид начина на отчитане на доставеното количество природен газ и задължението за заплащането му, съдът е приел, че процесните 8 фактури свидетелстват за отделно сключени договори при мълчаливо съгласие от страна на купувача - търговец, на основание чл.292 ТЗ; Всички счетоводни операции били отразени коректно в счетоводството на продавача, което било водено редовно, а купувачът не подавал декларации по чл.118 ал.10 ЗДДС ;

Процесните фактури са били осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, като при ищеца били включени в сметка 411 - вземания от клиенти, а при ответника „Трейлайн“ ООД - в сметка 401 - задължения към доставчици, по партидата на ищеца „ДИД - Снежана Дамянова“ ЕООД; Сумата по двете сметки съвпада изцяло в счетоводствата и на двете дружества и е в размер на 97 269,68 лв.; Ответникът включил процесните фактури в дневника си за покупки по ЗДДС и ползвал данъчен кредит в съответните периоди на издаване на данъчните документи.

Въз основа на така установените факти, р ешаващият въззивен състав е формирал извод, че процесните фактури отразяват възникналата между страните облигационна връзка, като осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Според Апелативен съд – Варна, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска (неавтентична), или е останала неподписана за „получател” от купувача по договор за търговска продажба, респективно от възложителя по договор за изработка, същата би могла да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни и е ползван данъчен кредит. С оглед на това, възражението на ответника, че фактурите не са подписани от негов представител, освен като невярно, е прието и за ирелевантно за спора.

4

По възражението на ответника, свързано с количествата на доставената стока и нейната цена - че посочените във фактурите количества природен газ не съответстват на реално доставените, а са в по-малък обем, а цената не е била изрично договорена между страните, Апелативен съд – Варна въз основа на СТЕ е установил, че търговското измерване на доставената от ищеца на ответника енергия се е извършвало чрез отчитане на показанията на наличните при ответника два броя разходомери диафрагмен тип и един брой разходомер ротационен тип, които са били собственост на ответника; Към разходомера ротационен тип бил допълнително монтиран от ищеца коректор, който съобразявал температурата и налягането на газта и отчитал доставените количества в нормални кубически метри на база измереното от ротационния разходомер; Този коректор е бил одобрен според европейските директиви и стандарти и може да се използва за търговски разплащания при сделки с газове, като за него ищецът представил сертификат за съответствие, че въпросният уред с посочен сериен номер съответства на Наредбата за осъществяване изискванията и оценяване на съответствието на средствата за измерване, в сила от 20.04.2016 г., въвеждаща европейските изисквания;

Самият уред, чрез мрежа на мобилен оператор е изпращал информация за отчетени количества природен газ към акаунт на ищеца, достъп до който акаунт е имал и ответникът; За доставените количества газ ответникът подписал осем акцизни данъчни документа, издал е потвърдително писмо с дата 20.01.2022 г., в което потвърдил задължение (салдо) към 31.12.2021 г. към ищеца в размер на 97 269,68 лв., следователно, във всеки момент ответникът е можел да контролира постъпилите при него количества природен газ и съответно да възрази по отразяването им във всички издадени от него документи, което не е било сторено. Изложено е също така, че обстоятелството, че коректорът на ищеца не е минал метричен контрол, не е доказателство само по себе си за невярното му отчитане, още повече, че този коректор е работел въз основа на данните от уредите на ответника, за които също не са били представени доказателства да са минали такъв контрол. С оглед на това, съдът е счел, че не може да се направи извод, че евентуалното наличие на некоректни данни за количествата природен газ се дължи единствено и само на поведението на ищеца, още повече, че по делото не са били ангажирани доказателства или данни ответникът да е правил възражения относно количеството и качеството на стоката преди завеждане на делото. Въз 5 основа на това, съдът е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на количествата газ метан, получени от ответника по процесните осем фактури.

По отношение цената на закупената стока, Апелативен съд – Варна приел за установено по делото наличието на трайни търговски отношения между страните, датиращи поне от 2018 г., поради което е намерил, че по отношение на съществените елементи на договора за търговска продажба, в т. ч. и по отношение на цената, приложение намира разпоредбата на чл.292 ТЗ, според която всяко предложение се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.

В случая, за получената стока ответникът е подписал акцизен данъчен документ, фактура с посочена цена, респективно - осчетоводил е всичките процесни осем фактури, без да направи възражение за цената, като по първата фактура дори извършил и частично плащане, което според съда само по себе с и представлява съгласие с основните елементи на договора. Според решаващия въззивен състав събраните по делото гласни доказателства не обосновават извод, различен от формирания.