Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 23.10.2024, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Административно наказателно дело 185/2024
Вид
Решение № 91
Подписан
23.10.2024
В сила
28.02.2025
Състав
Анна Петкова Донкова-Кутрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 и 52 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 и 52 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Карлово, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20245320200185 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № ** година на директора на Б. д.ф И. р.

П. на „Н. с. ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: С., р. О. к. бул Ц. Б. №., на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, пред. 1 б. в от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 44 ал. 1 от ЗВ.

Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното лице и го обжалва с конкретни оплаквания. В съдебно заседание поддържа жалбата. Моли за отмяна на наказателното постановление.

Ответната по жалбата страна – директора на Б. д.ф И. р. П. оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, 1 поради което и допустима.

Разгледана от съда е неоснователна.

След преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2023г. от представители на Б.Д. И. Б.Р. П., сред които свидетелят М. К., била извършена проверка на място на участък на река Б. р. при водохващане на „Н. с. Е.А.Д. в землището на с. К., общ. К., обл. П., стопанисван от „Н. с. ЕАД. При направения оглед на участък от р. Б. р. в землището на с. К., общ. К., обл. П. при речното водохващане за яз. Д. при К. било установено, че при водохващането на р. Б. р. трите савака са затворени и видимо се наблюдава изтичане на вода от тях само от пропуските, като в момента на проверката не било възможно да се определи количеството вода, изтичаща в реката. Савачната врата, намираща се до деривационен канал „КД.“, захранващ яз. Д., също била затворена и видимо се наблюдавало изтичане на вода от пропуските/процепи между савака и бетоновата стена/, като не било възможно да бъде определено количеството вода, изтичащо в реката. От река Б. р. постъпвала вода в яз. Д. по деривационен канал „К.- Д.“, който го захранвал, като трите савака на канала /за разлика от общо четирите към реката, посочени по-горе, които били затворени/ били отворени и в момента на проверката било отчетено количество, постъпващо по монтирана рейка в началото на канала 10 см, което отговаряло на 0.090 m3/s, видно от таблица за водните количества на водохващане К.-Б., намираща се на място. Саваците се отваряли и затваряли единствено от служители на наказаното дружество с помощта на технически средства- ключове.

За водовземането от р. Б. р. имало издадено разрешително за водоползване №**г., продължено с Решение №*г., издадени от М. на о. с. и в. с т. „Н. с. Е.А.Д., с цел „напояване“, с краен срок на 10.02.2022г. Засечени били географските координати на речното водохващане на „Н. с. Е.А.Д. N 42° 35'27.6" Е 024° 54'11.9".

Било счетено, че по този начин към дата 09.08.2023г. „Н. с. ЕАД, ЕИК **, осъществява водовземане от повърхностен воден обект - р. Б. р. за захранване (пълнене) на яз. Д. - №. по Приложение №1 към чл. 13,т. 1 от Закона за водите, разположен в землището на с. Д., общ. К., обл. П., 2 посредством деривационен канал „К- Д.“, без да притежава разрешително, издадено в съответствие със Закона за водите. За констатираното свидетелят К. съставила акт за установяване на административно нарушение № *г., в който отразила установените при проверката факти, като нарушението било квалифицирано по чл. 44 ал. 1 от ЗВ.

На 21.09.2023г. компетентният орган Директорът на Б. Д.И.Б.Р. гр. П. е издал атакуваното наказателно постановление, в което установеното при проверката е описано по начин, идентичен на този в АУАН, като е квалифицирано като нарушение на чл. 44 ал. 1 от ЗВ.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, като намира, че при издаването му не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, спазени са сроковете по чл. 34 и 52 от ЗАНН. В НП е дадено ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената имуществена санкция. Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно точно в какво се е състояло нарушението, което покрива изцяло състава на чл. 44 ал. 1 от ЗВ.

Административно наказващия орган на база на събраните в административно-наказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗВ, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правилна правна квалификация на извършеното.

В качеството на свидетел е разпитан съставителят на акта М. К., която потвърждава констатациите по АУАН. Съдът кредитира показанията й, тъй като са последователни и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства. Същите не са отречени и от показанията на ангажирания от жалбоподателя свидетел К..

На базата на събраните по делото доказателства, съдът счита, че 3 дружеството - жалбоподател при осъществяване на дейността си е извършило нарушение на чл. 44 ал. 1 от ЗВ, съгласно който разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗВ, за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 и при водовземане за експлоатация на дълбоки геотермални ресурси по реда на Закона за подземните богатства. По делото липсва спор, че процесното водовземане не попада сред посочените изключения. Разпоредбата на чл. 200 ал.1 т.1 предл. 1 б. в от ЗВ предвижда, че се санкционира физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание с количество от 10 л на секунда до 100 л на секунда. В конкретния случай ползваното количество вода в посочения размер 0.090 куб.м/с, равняващи се на 90л/с, при което предвидената санкция е в размер от 1000 лв. до 10 000лв.

След като на датата на проверката, е констатирано водовземане от река Б.

/повърхностен воден обект/ за захранване на язовир Д., без за водовземането от повърхностни води или за ползване на самия воден обект да е било издадено разрешително, правилно е била ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 200 ал.1 т.1 предл. 1 б. в от ЗВ, доколкото ползването на водите се явява такова без необходимото за това основание.

Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение се засягат обществените отношения по осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване. ЗВ има за цел да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. Нарушението е формално, за осъществяването на което не е необходимо настъпване на вредни последици.

Подаденото заявление преди проверката, но повече от година след изтичане на предходното такова, също не го лишава от обективна съставомерност, нито му придава обществено опасност, по-ниска от обичайната такава за такъв вид нарушение. Деянието накърнява обществените отношения, интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. С налагането на имуществената санкция се постигат целите на ЗВ.

Наложеното наказание имуществена санкция е съобразено с вида на нарушителя - юридическо лице, а относно размера, същото е определено в 4 минимално предвидения за нарушението размер.

Поради изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено./ В този смисъл е налице практика на АС Пловдив по идентичен казус – Решение № 2277/11.03.2024г. по КНАХД № 25/2024г./

С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ** година на директора на Б. д.ф И. р. П., с което на „Н. с. ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: С., р. О. к. бул Ц. Б. №., на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, пред. 1 б. в от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 44 ал. 1 от ЗВ.

ОСЪЖДА „Н. с. ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:

С., р. О. к. бул. Ц. б. №. да заплати на Б. Д. И. р. гр. П., сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред

Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

К.Б.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5