Решение № 882 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

В.ена П. Мидова при участието на секретаря Донка М. Шулева в присъствието на прокурора и К. К. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603289 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК.

Инициирано е по постъпила въззивна жалба от подс. А. С., чрез защитниците си адв. А. Г. и адв. В. Л., срещу Присъда № 151 по НОХД № 4327/22г. на СРС, НО, 96-ти състав, с която А. М. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.209,ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1/една/ година, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години.

Първоинстанционният съд е постановил, на основание чл. 112, ал. 4 от НПК, приложените по делото, като веществени доказателства, два броя двустранни констативни протоколи (л. 151 и л. 157 от том 1 от ДП) да останат на съхранение по делото.

Предвид изхода на делото, първоинстанционният съд е осъдил подс. С. да заплати в полза на държавата, по сметка на СДВР, сумата от 75.72 лева (седемдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща направени разноски за експертиза в досъдебната фаза, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 471.55 лева (четиристотин седемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки), представляваща направени разноски за експертизи, транспортни разходи и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на постановения първоинстанционен акт. Моли се същият да бъде отменен и да бъде постановена оправдателна присъда.

1

В хода на производството пред настоящата инстанция не е провеждано въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения, прокурорът счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен, след като правилно е била изяснена фактическата обстановка. Намира, че направеният доказателствен анализ е правилен и всеобхватен и въз основа на него, съдът е достигнал до адекватни на фактическата обстановка правни изводи. Размерът на наложеното наказание също е счетен за адекватен на деянието и обществената му опасност, както и на тази на дееца. Според прокурора, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 338 НПК и първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Адв. Г. – защитник на подс. С., счита присъдата за абсолютно незаконосъобразна. Посочва, че производството на три пъти е било прекратявано поради това, че представителят на Районна прокуратура не е формулирал добре обвинителния си акт. Според защитата няма абсолютно никакви достатъчни правни изводи, за да бъде повдигнато обвинение. Посочва грешки в обвинителния акт, поради които първоинстанционният съд е прекратявал и връщал делото. Счита, че производството срещу А. С. е било проведено абсолютно незаконосъобразно.

Отбелязва, че когато се ползват неистински документи и с невярно съдържание и се получи от дееца С., без правно основание, чуждо движимо имущество се осъществява състава на престъплението по чл. 212, ал.1 от НК, а не по чл. 209, ал.1 от НК. Поради тази причина, счита че деянието е несъставомерно и моли за отмяна на присъдата.

Адв. Л. – защитник на подс. С. напълно подкрепя казаното от адв. Г.. Отбелязва, че подзащитният му е представил на застрахователя посочените в материалите на СРП протоколи от извършеното ПТП. Наред с представените два протокола е бил извършен огле, от страна на застрахователя и, въз основа на това е било изплатено съответното обезщетения на подзащитния му. Посочва, че от доказателствата по делото не е установена разлика между посочените ПТП-та, направения оглед, констатираните щети и изплатените такива. Отбелязва, че не е бил обсъждан фактът, че поради отказ на участника в двете ПТП-та да подпише протокола, подзащитният му е направил обаждане и уведомление на тел. 112. На базата на това, счита че извършените ПТП-та и доказателствата към тях са реални. Посочва, че от страна на доверителя му няма какъвто и да било умисъл за извършване на деяние, от което застрахователите да бъдат подведени. Според защитата са налице противоречия в мотивите на съда, базирайки се на проведени разпити на подзащитния му и неговата съпруга, касателно дали подсъдимият е присъствал по време на подписването и съставянето на протоколите.

Посочва се, че съдът не е анализирал дали действително подзащитният му е присъствал, след като е бил повикан от съпругата си и същият е извършвал вписвания в протокола по отношение на другия участник в ПТП-то, защото последният първоначално е отказал, после е заявил, че е неграмотен и едва след уведомлението на тел. 112, е казал, че ще подпише. Поради горното, мотивите на съда и поставената присъда се считат от подсъдимия и защитата за неправилни и се моли за постановяването на оправдателна присъда.

Подс. С. поддържа казаното от защитника си и се счита за невинен.

В предоставената му последна дума, иска справедливо решение от съда.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Депозираната жалба от подсъдимия А. С., чрез защитниците си адв. А. Г. и адв.

2

В. Л., постъпила в законоустановения срок и отговаряща на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Подсъдимият А. М. С., с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно образование, неосъждан, женен, работи в „Експерт сервиз“ на длъжност „автотенекеджия“, живущ в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Драгалевска“ бл. ****.

Подс. С. притежавал л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № СВ **** АТ.

Автомобилът, освен от подсъдимият, се управлявал и от неговата съпруга – св. А. С.а.

Свидетелят П.П. притежавал лек автомобил „Мерцедес“, модел „С200Е“ с рег.

№ СО **** ВМ и се познавал с подс. С. и съпругата му, тъй като живеели в едно и също населено място.

Друг лек автомобил, който е бил посочен от подс. Стоил, като такъв, с който е било рализирано ПТП, е марка „Ауди“, модел „80“ с рег. № СО **** КА. Към инкриминираната дата /23.12.2016г./, последният е бил собственост на В. С.Я., починал на 19.11.2016г. По делото липсват данни кое лице е ползвало и управлявало автомобила към 23.12.2016г.

Подс. С. имал гараж за ремонт на автомобили и св. П. неколкократно оставял там колата си за ремонт. Въпреки това, св. П. не е участвал в ПТП на 16.06.2016г. между неговата кола - лек автомобил „Мерцедес“, модел „С200Е“ с рег. № СО **** ВМ и друг автомобил, управляван от св. С.а. Също така, св. П., на 23.12.2016г., не е управлявал лек автомобил „Ауди“, модел „80“ с рег. № СО **** КА, с който е посочено, че е реализирано друго ПТП на същата дата и с друг автомобил управляван от подс. С..

Подс. С., с цел да набави за себе си имотна облага, заявил пред застрахователни компании две ПТП-та, които реално не са настъпвали между горепосочените автомобили и лица, като по този начин мотивирал застрахователите да му изплатят обещетения за щети по лек автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № СВ **** А, които реално не са настъпили.

На 17.06.2016г., в гр. София, подс. С. представил пред служител на ЗД „Б.“ АД – св. И.К. оригинал на двустранен костативен протокол за ПТП, което е възникнало на 16.06.2016г., в 08:05ч., в гр. София, на ул. ****, между л.а. „Мерцедес С 200 Е“, с рег.

№ СО **** ВМ, с водач св. П.П. и л.а. „Шевролет Нубира“, с рег. № СВ **** АТ, управляван от св. А. С.а – съпруга на подсъдимия. Подс. С. попълнил бланка-искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите и така предявил претенция за обезщетение към застрахователната компания на св. П.. Подс. С. описал подробно обстоятелствата около пътно-транспортното произшествие и приложил копия от СУМПС, контролен талон към СУМПС и документ за преминат технически преглед на л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № СВ **** АТ. Представил всички документи, които св. К. поискал. На л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № СВ **** АТ бил извършен оглед и св. К. представил на подс. С. опис на претенцията по щета № 1610018601/17.06.2016г. На 29.09.2016г. ЗД „Б.“ АД превело на подс. С. сумата от 378.28лв., представляваща обезщетение за вреда от настъпило ПТП.

На 27.12.2016г., в гр. София, подс. С. представил пред служител на „ЗАД А.“ АД- св. Виктория Д. двустранен костативен протокол за ПТП, което е възникнало на 23.12.2016г., в 18:45ч., в гр. София, на ул. „Шандор Петьофи“, между л.а. „Ауди 80“ с рег. СО **** КА, отново с водач св. П.П. и л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № СВ **** АТ, с водач подс. А. С.. Подс. С. попълнил бланка-молба за извършване на оглед и 3 оценка. Там подробно описал факти относно пътно-транспортното произшествие и приложил копия от СУМПС, контролен талон към СУМПС и документ за преминат технически преглед на л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № СВ **** АТ. Св. Д. регистрирала щетата и предоставила на подс. С. номер на претенция за щета 10116100100354/27.12.2016 г. Чрез извършен оглед били констатирани и уврежданията по л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № СВ **** АТ. На 17.01.2017г., „ЗАД А.“ АД превело на подс. С. сумата от 352,95 лв., представляваща обезщетение за причинена щета.

Чрез тези свои действия, подс. С. създал неверни представи у свидетелите К. и Д., че на 16.06.2016г. и на 23.12.2016г. са настъпили пътно-транспортни произшествия и от тях са причинени вреди. На базата на това, на подс. С., от ЗД „Б.“ АД и „ЗАД А.“ АД, е била изплатена сума в общ размер на 726, 23лв., представляваща застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите на виновните участници в ПТП.

В хода на досъдебното производство са били назначени съдебно-графически експертизи. От заключенията им се установява, че подписите, положени в графа 15.А „Подписи на водачи“ и в двата констативни протокола за ПТП ,не са на св. П.П..

В хода на първоинстанционното съдебно следствие е била изготвена допълнителна съдебно-графическа експертиза. От заключението й се е установило, че ръкописният текст в графите „превозно средство А“ в двустранен констативен протокол за ПТП от 23.12.2016 г., между л.а. „Ауди 80“ с рег. СО **** КА и л.а.

„Шевролет Нубира“ с рег. № СВ **** АТ, е написан от св. А. Станоева С.а, както и, че ръкописният текст в графите „превозно средство А“ в двустранен констативен протокол за ПТП от 16.06.2016 г. между л.а. „Мерцедес С 200 Е“ с рег. № СО **** ВМ и л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № СВ **** АТ, е написан от подс. А. М. С..

Въззивният съд намира, че фактите по делото са били правилно установени от първата инстанция и в съответствие със събрания доказателствен материал по делото, а именно гласните доказателства: показанията на свидетелите – П.П., А. С.а, И.К., Виктория Д., Радослав Славенков, както и дадените от подс. С. обяснения; от приобщените писмени документи: документи към щети № 10116100100354/27.12.2016 г. на ЗАД „А.“ АД и № 1610018601/17.06.2016 г. на ЗД „Б.“ АД; двустранен констативен протокол от 23.12.2016 г., двустранен констативен протокол от 16.06.2016г.; платежно нареждане от 17.01.2017 г.; платежно нареждане от 29.09.2016 г.; справка съдимост на подс. С.; както и чрез други способи за доказване – заключенията на Съдебно-графическите експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, както и заключението на допълнителната съдебно-графическа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд коректно е анализирал доказателствата, които са от решаващо значение за установяване на фактите от обективната действителност, свързани с предмета на доказване. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, а в мотивите на СРС са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Първоинстанционният съд изключително подробно и коректно се е мотивирал кои доказателства кредитира с доверието си и защо. Същото е сторил и с тези, които е сметнал, че не следва да бъдат кредитирани. Обосновано, първоинстанционният съд е кредитирал и заключенията по назначените експертизи, както в досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие. Настоящата инстанция смята изложения доказателствен анализ на СРС за аргументиран и не страдащ от пороци относно анализа на доказателствата. Въззивната инстанция напълно 4 се солидализира с направените от първоинстанционния съд изводи.