Определение № 1037 от 06.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1037 гр. София, 06.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002902431 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ц. П., М. Ц. М., М.

В. М. и А. С. Н., представлявани от адв. Й. Д., срещу въззивното решение № 778 /06.06.2025г. по в.т.д. № 935/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 146 от 31.10.2023 г. по гр.д. 143/2023 г. на Окръжен съд - Видин, исковете на М. Ц. П., М. Ц. М., М. В. М. и А. С. Н., предявени срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Ц. М., настъпила при ПТП от 07.06.2022 г., са отхвърлени за разликата над сумата от 130 000 лв. до размер от 200 000 лв. за М. Ц. П. и М.

Ц. М., за разликата над сумата от 150 000 лв. до 200 000 лв. – за М. В. М., а искът на А. С. Надейнова, сестра на починалия, предявен за сумата от 60 000лв., е отхвърлен изцяло.

Касационните жалбоподатели поддържат, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Твърдят, че определеното като справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния родственик – съпруг, баща, син и брат, е несъответно на обстоятелствата по делото и установените неимуществени вреди, както и силно занижено с оглед практиката на съдилищата по сходни казуси.

Жалбоподателите изтъкват, че изложеният от въззивния съд довод, че съпругата на починалия имала други близки, които я подкрепяли, е неотносим.

Считат, че съдът неправилно e приел, че предвид възрастта на дъщерята на починалия / 33 години /, тя нямала нужда от ежедневна грижа от баща си.

1

Оспорват извода на съда за липса на изключителна установената по делото силна емоционална връзка между ищцата А. Н. и починалия й брат. По подробно изложените доводи касаторите претендират допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната му част и уважаване на исковите им претенции в посочените размери.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „При определяне на справедливия размер на заместващо обезщетение за неимуществени вреди, търпени по повод смъртта на близък родственик, следва ли съдът подробно да аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да им се прави подробен анализ?“; 2. „Наличието на собствено семейство /съпруга и низходящи/ изключва ли наличието на силна емоционална връзка, отношения на близост, привързаност и подкрепа и основание ли е за присъждане на по-ниско по размер обезщетение?“; 3.

„Наличието на възходящи и низходящи, оказващи морална подкрепа, но и скърбящи за починалия, основание ли е за присъждане на по - ниско по размер обезщетение?“; 4. „Загубата на родител в ранна зряла възраст обуславя ли присъждане на по - ниско по размер обезщетение?“; 5. „Следва ли при определяне размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на родител, да се взема предвид възрастта на скърбящия, респ. същото основание ли е за присъждане на по - ниско или по - високо по размер обезщетение?“; 6. „Честите гостувания, взаимната подкрепа и телефонни разговори между братя и/или сестри, обуславят ли извод за наличие на силна емоционална връзка помежду им, респ. правото да се получи обезщетение от смъртта на починал брат/сестра?“; 7. „Представлява ли достатъчно основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал брат/сестра, ако по делото душевните болки и страдания са установени посредством съдебно-психологична експертиза, респ. води ли до извод за отношения между братя и сестри, надхвърлящи обичайните за българския бит и култура?“.

Касаторите поддържат, че въззивният акт противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 179/29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г., 1 т.о., решение № 60117/01.02.2022г. по т.д. № 667/2020г., 2 т.о., решение № 108/21.10.2020г. по т. д. № 1287/2019г., 2 т.о., решение № 39/14.04.2022г. по т.д. №647/2021г., 2 т.о. и др., както и на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Ответникът по касационната жалба – „Застрахователна компания Лев инс“ АД, я оспорва чрез процесуалния си пълномощник – юриск. А., по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 27.08.2025г. Поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, 2 намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинна връзка между деянието и травмите на починалия, както и претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт за майката, дъщерята и съпругата на починалия. Отчел е и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и водача на МПС, предизвикал сблъсъка с локомотива, при който на 07.06.2022г. е починал машинистът Ц. С. М., на 57 години.

По претенцията на сестрата на починалия – А. Н., въззивният съд, позовавайки се на разрешенията в ТР № 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д.

1/2016 г. е приел, че А. Н. и починалият й брат са били в близки отношения, често са си гостували взаимно и се чували по телефона. Отчел е, че след като се омъжила, А. Н. е отишла да живее със съпруга си в друго населено място, има две дъщери и две внучета. Съдът е приел, че и братът, и сестрата са имали отделно семейство, живеели са на различни места и отношенията им не се отличават с изключителност. Въззивният съд е посочил, че от заключението на съдебно-психологическа експертиза, изготвено от Веселка Димитрова, се установява, че емоционалното и психическото състояние на ищцата А. Н. е нестабилно след смъртта на брат й, тя се чувствала безпомощна, нямала интерес от социални контакти, освен за разговори за състоялото се ПТП, усещала липсата му. Въз основа на доказателствата съдът е заключил, че не се установяват отношения приживе, които да са различни от общоприетите в българското общество, както и свръхреакция на останалия жив близък, поради което не са налице житейски обстоятелства, налагащи извод за наличие на особена емоционална и духовна близост. С тези мотиви е потвърдил решението на ОС – Видин за отхвърляне на иска на А. Н..

По отношение на справедливия размер на обезщетението на останалите ищци, излагайки критериите по чл. 52 ЗЗД и постановките на ППВС 4/1968г., апелативният съд е приел, че между починалия и ищците е съществувала близка връзка. При определяне на обезщетението за съпругата М. П. съдът е отчел внезапната загуба и факта, че е останала без съпруга си след дълъг съвместен живот, но е посочил и че ищцата ползва подкрепата на близките си – останалите три ищци. При определяне на обезщетението на дъщерята на загиналия въззивният съд е изложил, че съобразява, че е била на 33 години към момента на загубата и е преминала възрастта, в която има нужда от ежедневна грижа и подкрепа от баща си. САС е изтъкнал, че от значение за майката на загиналия е фактът, че има дъщеря, внуци и правнуци, чрез които би могла да намери смисъл да продължи живота си. Въззивният съд е изложил, че претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние, финансовия и социален стандарт в страната и 3 обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на вредите. Въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед съдебната практика по сходни случаи за събития от 2022 г., както и при отчитане на изложените по-горе фактори, е 130 000 лева за съпругата и за дъщерята на загиналия, като са основателни оплакванията във въззивната жалба за завишен размер на обезщетенията от по 200 000 лева. САС е счел, че обезщетението на майката на загиналия не следва да надвишава сумата от 150 000 лева. С така изложените мотиви е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил претенциите за разликите над тези суми, а отхвърлянето на иска на сестрата е потвърдил.

Настоящият съдебен състав по предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване намира следното:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в тълкувателното решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението към касационната жалба.

Първите пет поставени въпроса са взаимосвързани и касаят критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, поради което следва да бъдат обсъдени общо. Въпросите удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като са относими към решаващите мотиви на съда и са обуславящи за изхода на спора.

Относно критериите при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД са налице задължителни за съдилищата разрешения, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, според които актове понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Възприето е разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска 4 отговорност“ на автомобилистите /в този смисъл решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №242/12.01.2017г. по т.д.

№3319/2015г. на ВКС, II т.о., решение №157/28.10.2014г. по т.д. № 3040/2014г. на ВКС, II т.о. и други/. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС общи критерии, които в случай на причинена смърт са: моментът на настъпване на смъртта, възрастта на загиналия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 212/24.07.2025г. по т.д. № 1850/2024г. на ВКС, 2 т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др. , която се споделя от настоящия съдебен състав. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания от загубата на починалия не са ново правопораждащо основание.