Решение № 155 от 23.10.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Оряхово, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20251460100339 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от Н. Е. П., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Мизия, ул.“Илия Байрамов“ № 22, чрез адв. Л. К. Б. САК против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК 207172780 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я - управител, обективно съединени искове, за прогласяване на основание чл. 26 ал.1, пр.1 ЗЗД нищожността на Договор за потребителски кредит № 4547301/27.07.2022 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца, поради противоречие със закона, за прогласяване на чл. 26 ал.1 ЗЗД нищожността на Договор за поръчителство, сключен на 27.07.2022 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца, и за осъждане на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца, сумата в размер на 710.36 лв., платена по нищожен Договор и представляваща неоснователно обогатяване.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищеца на 27.07.2022г.е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за кредит № 4547301, по силата на който на ищеца е отпуснат паричен заем в размер на 600.00 лв., при фиксирани ГЛП и ГПР.

Сочи се, че на същата дата, ищеца е бил задължен от заемодателя да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му. „Файненшъл България“ ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем, срещу уговорено възнаграждение за гаранта. В договора е било уговорено възнаграждение за гаранта, което 1 било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Сочи се, че съгласно получено от ищеца предупреждение за преминаване към съдебна фаза от 02.05.23 г. същият е следвало да върне кредита на 11 равни вноски, всяка от по 82.00 лв., или общо 902.00 лв., като отделно е дължал и възнаграждение за предоставяне на поръчителство/ гаранция. Към датата на предупреждението, П. е дължал по двата договора остатък от 677,77 лв.

Твърди се, че на основание сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения и Приложение № 1 от 02.06.2023 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, цедент, и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, като цесионер, задължението на ищеца, произтичащо от Договор за заем № 4547301, е прехвърлено на ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

От покана за незабавно плащане от 04.07.2023 г. е видно, че вземането е прехвърлено към Агенция за контрол на просрочени задължения АД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 от 02.06.23. Към 04.07.23 задължението на ищеца е било в размер на 706,14 лв.

Твърди се, че 10.07.2023 г., ищеца е платил на ответника сумата в размер на 710,36 лв., за погасяване на цедираното задължение по процесния договор.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит, от който произтича задължението му цедирано на ответника, е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Ищецът счита, че основание за недействителност на договора, е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Изискването е въведено като гаранция, че потребителят ще е наясно как се формира неговото задължение. В настоящия случай, макар в договора да е фиксирана общата дължима сума, нейният размер не е коректно посочен. На практика това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще направи предвид задължението да осигури гарант като обезпечение на кредита. Клаузата за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по заема, потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на гаранта. Ето защо посоченият в договора ГПР не отговаря на действителните разходи, доколкото не включва сумата за обезпечението. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща 2 търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е нищожен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В ИМ се сочи също, че договора за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране. (Решение № 3314 от 25.02.2024 г. по гр. д. № 19324 / 2023 г. на Софийски районен съд)

Налице е договор за предоставяне на гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, тъй като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. В договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито носи 3 риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД на допълнителен финансов приход, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.

При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем, чието възникване му е било известно при сключването на договора. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на nap.

1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.

Сочи се също, че към настоящия момент ищецът е изплатил напълно кредита.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез юр.к. Наталия Атанасова Тонева, е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е допустими, но неоснователен.

В отговора се сочи, че твърденията на ищеца за нищожност на договора за предоставяне на гаранция поради накърняване на добрите нрави и противоречащ на закона са неоснователни. Поръчителят по договора за поръчителство - "Файненшъл България" ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави е неоснователно и поради това, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне /чл. 9 от ЗЗД/. Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива.

Тази свободна инициатива е ограничена единствено от императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което изискване в настоящия случай е спазено. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените отношения не са уредени с императивни правни норми. Поради гореизложеното, изложеното от ищеца в този смисъл е неоснователно.

4

Сочи се, че според чл. 4 от договора за кредит, длъжникът се е задължил да предостави на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД обезпечение чрез гаранция на две физически лица, банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване на договора. В изпълнение на това задължение, в деня на сключване на договора за заем, потребителят е сключил с "Файненшъл България" ЕООД /одобрено от кредитора лице/ договор за поръчителство, който съгласно чл. 2 влиза в действие, при неизпълнение задължението на заемателя по чл. 4 от договора.