Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 578 от 12.02.2020, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1090/2019
Вид
Решение № 578
Подписан
12.02.2020
В сила
05.06.2020
Състав
РАДОСТИНА ПЕТКОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н

И Е

Номер 578 12.02.2020г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина

Петкова

Секретар Илияна Гальова като разгледа докладваното от съдия

Радостина Петкова гражданско дело номер 1090 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ********* – клон на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ********* – Франция, Париж /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********/ със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14, представляван от Димитър Тодоров Димитров, подадена чрез упълномощения му процесуален представител юрисконсулт Цветомира Седянкова, с която е предявил срещу ответника П.Г.М., ЕГН: **********, с адрес: ***9 обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от

ГПК вр. с чл. 79, ал.

1 вр. с чл. 240 и чл.

86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 630.62 лв. –главница, дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № PLUS -1143978 от 07.04.2015г., към който в сключен револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard - № CARD 12443602, и сумата от 158.06лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.05.2017г. до 10.11.2017г., и сумата от 32.01 лв.,представляваща законна лихва за забавено плащане на главницата за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-

29.05.2018г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед

№ 1959 от 30.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3957/2018г. по описа на БРС до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочно изискуемост на вземането му, ищецът е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от

ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК за присъждане на горепосочените суми /от която договорната лихва в намален размер от 130.07 лв. за същия период/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на връчване на исковата молба на ответника до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноските в заповедното и настоящото исково производство.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен горепосочения договор за кредит, към който е сключен револвиращ потребителски кредит по горепосочената креитна карта, по силата на който ищецът като заемодател е предоставил в заем на ответника кредит с максимален кредитен лимит от 1000 лв., която сума ответницата се е задължила да върне на ищеца съгласно договора. Ищецът сочи, че на 01.05.2017г. ответницата е направила последно плащане по кредитната карта, като след това е преустановила плащанията. Посочено е, че на 14.11.2018г. ответницата е платила сумата от 60 лв., която не е достатъчна да покрие цялото вземане. Ангажира доказателства.В съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си процесуален представител писмени молби, в които поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, ведно с разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответницата, редовно уведомена не е представитела писмен отговор, не взела становище по исковете и не е ангажирала доказателства.. В съдебно заседание, ответницата, не се явява и не изпраща представител.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, а при условията на евентуалност – осъдителни искове за същите вземания на основание чл. 79, ал.

1 вр. с чл. 240 и чл.

86 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК.

Със заповед №

1959 от 30.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3957/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответния длъжник да заплати ищеца следните неплатени парични задължения по сключения помежду им договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11423978, а именно: сумата от 630,62 лева - главница, сумата от 158,06 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 10.11.2017 г., сумата от 32,01 лева - мораторна лихва за периода от

10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 75лева, представляваща направени по делото разноски, от които 25 лева – внесена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнагрждение.

Видно от данните по заповедното производство длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящите установителни искове за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.

По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател П.М. и кредитодателят „БНП

Париба пърсънъл файненс” ЕАД договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвивращ потребителски креди, издаване и ползване на кредитан карта № PLUS-11423978 от 01.09.2015г., по силата на който по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответницата сумата в размер на 2200 лв., към която е начислена застрахователна премия в размер на 455.84 лв. за покупка на застраховка „Защита на плащанията” и такса ангажимент в размер на 75 лв., Посочено е, че договорът за кредит е сключен при възнаградителна лихва в размер на 26.40% и при ГПР 47.00%, като общата стойност на плащанията, които ответницата се е задължила да върне на заемателя възлизат на обща сума в размер на 4161.76лв. на 37 равни месечни анюитетни месечни вноски от по 112.48 лв. всяка за периода от 05.10.2015г. до 05.10.2018г.

Ищецът твърди, че длъжникът е преустановил редовното обслужане на кредитната карта на 01.05.2017г., като на посочената дата е платил само на сумата от 60 лв., поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Съгласно чл. 3, изр. второ от условията на договора при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. и всички договорни надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

При тълкуване с цел установяване точният смисъл на приложимите в случая норми, разяснен с Тълкувателно решение № 4/2013 г.,ОСГТК на ВКС касаещ банките, съдът намира, че така дадените разяснения следва да намерят приложение и по отношение на процесното договорно правоотношение, кредитор, по който е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, каквото качество има кредитополучателя -цедент, включително поради това, че няма основание потребителите на кредит, регулиран от ЗПК да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от потребителите на банков кредит /така и в определение № 135 от 15.02.2016 година на ВКС по търг. дело № 3730/2014 година, ІІ т.о., определение № 130 от 10.02.2016 година на ВКС по търг. дело № 1518/2015 година, І т.о., решение № 114 от 07.09.2016 година на ВКС по търг. дело № 362/2015 година, ІІ т.о./.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Затова обявяването й по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.

За да се счита, че валидно е настъпила предсрочната изискуемост, следва кредиторът изрично да е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател и от преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо предвид гореизложените съображения горепосочената клауза от чл. 3, изр. второ от условията на договора за кредит за автоматична предсрочна изискуемост без обявяването й на длъжника, не може да произведе правно действие.

По делото няма данни кредиторът да е изпращал уведомления до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, респ. такива да са редовно получени от длъжника. Такова изявление, изхождащо от ищеца съдът констатира, че се съдържа в обстоятелствената част на исковата молба.Това означава, че в този случай следва да се приеме, че кредиторът редовно е уведомил ответницата за предсрочната изискуемост на 28.06.2019г. с връчването на разпореждането по чл. 131 от ГПК, ведно с препис от исковата молба и приложенията й./в т. см.решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на I-во т.отд. на ВКС/.

Тъй като по делото липсват доказателства кредитора да е уведомил ответницата за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -29.05.2018г., следва да се приеме, че вземането по издадената заповед за изпълнение - за заплащане на твърдения предсрочно изискуемия остатък от кредита, не е произвело целеното правно действие, от което следва извода, че ответника дължи само задълженията с настъпил съгласно договора падеж.

Такова разрешение е прието съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение №

8/2017 г. на ОСГТК, като е постановено, че е допустимо предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В случая крайния падеж на дължимите договора вноски е на 05.10.2018г.

Съдът намира, че процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на този закон. След извършена служебна проверка за спазване на задължителните условия за валидност на договора съгласно изискванията на ЗПК, съдът намира следното:

За да прецени кои вземания са погасени с извършеното от длъжника плащане по договор за заем, съдът първо следва да прецени дали претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи, които валидно са обвързали длъжника.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а т. 12 предвижда, че погасителният план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.