Решение № 1378 от 10.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. Варна, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100501437 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ф. И. А., чрез адв. С. Н., срещу Решение № 923/19.03.2024 г., постановено по гр. дело № 5906/2023 г. по описа на ВРС, 51-ви състав, в частта, с която са определени съделителите и квотите, при които е допуснат до делба недвижим имот, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ж.к. “В.“ ***, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 23.07.2020 г., представляващ АПАРТАМЕНТ ***, находящ се на 15 /петнадесети/ етаж на сградата, със застроена площ 95,45 кв.м. /деветдесет и пет цяло и четиридесет и пет квадратни метра/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***; под обекта: *** и над обекта: ***, ведно с прилежащото избено помещение ***, със застроена площ от 5,94 кв.м. /пет цяло и деветдесет и четири квадратни метра/, без посочени граници в документ за собственост, както и 1,3391% /едно цяло три хиляди триста деветдесет и една десетохилядни процента/ ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на 1 строеж върху поземления имот, между Я. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Варна, общ. Варна, обл. Варна, ж.к. „П.", ул. „П.С." ***, Г. Д. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ж.к. „В." *** и Ф. И. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. “В.“ ***, при квоти в съсобствеността, както следва: за Я. Д. Х. с ЕГН ********** – 1/4 ид.ч.; за Ф. И. А. с ЕГН **********– 1/4 ид.ч.; за Г. Д. Д. с ЕГН ********** – 2/4 ид.ч.

В жалбата се излага, че имотът следва да бъде допуснат до делба между въззивницата Ф. А. и Г. Д. при квоти по 1/2 ид.ч. и за двамата. Излага се, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е формирал адекватни на ангажираните доказателства правни изводи, че въззивницата е придобила и притежаваната от Я. Д. Х. идеална част от имота по давност. Твърди, че не е било необходимо да установява намерение, че свои тази част от имота за себе си, тъй като имотът не е бил съсобствен между А. и Х., а въззивницата на практика е владяла чужд имот, поради което и не е било нужно да се демонстрира намерение за своене. Освен това владението не е било смущавано, тъй като покана за плащане на наем е изпратена от ищцата до съсобственика Д., но не и до въззивницата. Наред с изложеното се твърди, че намерението за своене е доказано от ангажираните гласни доказателства, от които е установено, че след напускане на имота от Х. през 2004 г., въззивницата е заживяла в имота, направила е ремонт през 2007 г. без консултиране с ищцата, които действия надхвърлят обикновеното ползване на имота. Твърди се, че ВРС неправилно е интерпретирал свидетелските показания на св. Х.в и не е съобразил, че ищцата дори е нямала ключ за имота до 2019 г. Започналата да тече от 2007 г. давност легитимира въззивницата като собственик на притежаваната от ищцата идеална част от имота. Давността не е прекъсвана или спирана. Не е доказана уговорка въззивницата да е ползвала имота по споразумение с въззивницата, от която да е била допусната. Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения от ВРС, който е кредитирал необосновано гласни доказателства, ценил е обяснения на ответницата, дадени в друго производство и ненадлежно е формулирал въпроси по реда на чл. 176 от ГПК. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло и имотът допуснат до делба между въззивницата и Д. при равни квоти. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Я. Х., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Намира решението за правилно и законосъобразно. Счита, че правилно е установена от първоинстанционния съд липсата на намерение за своене у въззивницата. Изявлението на А., че желае да заплати сума на дъщеря си, за да бъде възложен имота на първата, сочи, че същата не е считала имота за свой. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна Г. Д., редовно уведомен, не е депозирал становище по жалбата.

В о.с.з. на 23.10.2024 г. въззивницата Ф. И. А., чрез адв. С. Н., поддържа изцяло въззивната жалба и моли за отмЯ. на решението. Претендира разноски по реда на чл. 38 от ЗА. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна.

2

Въззиваемата страна Я. Д. Х., чрез адв. Х. Г., оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

Производството по настоящото дело, в което се обжалва Решение № 923/19.03.2024 г., постановено по гр. дело № 5906/2023 г. по описа на ВРС, се развива след като ОС-Варна с Решение № 286/07.03.2023 г. по в. гр. дело № 1197/2021 г. по описа на ВОС е обезсилил Решение № 79/25.02.2021 г. по гр. дело № 10618/2020 г. по описа на ВРС, с което е допуснат до делба процесния имот, поради неучастието в процеса на Ф. И. А., като е върнал делото на ВРС за повторното му разглеждане от друг състав на съда.

Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС с искане да бъде допусната и извършена съдебна делба на съсобствения между ищцата Я. Д. Х. и ответниците Г. Д. Д. и Ф. И. А. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ж.к. “В.“ ***, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо самостоятелния обект от 23.07.2020 г., представляващ АПАРТАМЕНТ ***, находящ се на 15 /петнадесети/ етаж на сградата със застроена площ 95,45 кв.м.

/деветдесет и пет цяло и четиридесет и пет квадратни метра/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***; под обекта: *** и над обекта: ***, ведно с прилежащото избено помещение ***, със застроена площ от 5,94 кв.м. /пет цяло и деветдесет и четири квадратни метра/, без посочени граници в документ за собственост, както и 1,3391% /едно цяло три хиляди триста деветдесет и една десетохилядни процента/ ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

Ищцата твърди, че гореописаният имот е придобит от нея и брат ѝ на 18.09.1997 г. чрез дарение от родителите на страните - Д. Г.ев Д. и Ф. И. А.. Дарението, направено от Ф.

А. в полза на ищцата, по отношение на 1/4 ид.ч. от делбения имот, е отменено с влязло в сила Решение № 50299/22.12.2022 г. по гр. дело № 2804/2022 г. по описа на ВКС. С оглед невъзможността за поделяне на процесния недвижим имот между съсобствениците, искането на ищцата е същият да бъде допуснат до делба при квоти: 1/4 ид.ч. за Я. Д. Х., 1/4 ид.ч. за Ф. И. А. и 1/2 ид.ч. за Г. Д. Д..

В законоустановения срок, на основание чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответната страна Г. Д., в който изразява становище за допустимост на предявения иск, като потвърждава твърденията на ищцата, че двамата са съсобственици на имота и че до този момент не са могли да го поделят. Ответникът твърди, че живее в имота, чиято делба се иска, като сочи, че досега сестра му не се е обръщала към него с подобно искане, като смята, че биха могли да намерят разрешение по този въпрос и да постигнат споразумение. Поради факта,че делбеното дело е в първата си фаза, ответникът моли посочения имот да бъде допуснат до делба при квоти по една втора идеални част за всеки от двамата съделители, което искане е направено преди Ф. А. да бъде конституирана като страна в производството.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, ищцата Я. Х. прави искане с правно основание по чл. 344, ал. 2 от ГПК за заплащане на наем от страна на останалите съделители в размер на 200 лв. от Г. Д., считано от 31.08.2022 г. и в размер на 147 лв. от Ф.

А., считано от 27.11.2023 г. до окончателното приключване на делбата. Моли да бъде допусната делба на процесното жилище при посочените от нея квоти.

Ответницата Ф. А. прави възражение с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване по давност на собствената на Я. Х. идеална част от процесното жилище, 3 поради което същата следва да бъде изключена от делбата. В условие на евентуалност се иска допускане на делбата при квотите, посочени в исковата молба.

ВОС, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото препис на НА за дарение на недвижим имот № 126, том LII, дело № 14375/1997 г. се установява, че на 18.09.1997 г. Д. Г.ев Д. и Ф. И. А. даряват на децата си - Г. Д. и Я. Д.а, по равно, следния свой собствен недвижим имот, а именно – апартамент № 79, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.“, I /първи/ микрорайон, бл. 21, вх. 1, ет.

15, със застроена площ от 94,45 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 79, със застроена площ от 5,94 кв.м., както и 1,3391 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото.

Следователно, доколкото липсва спор между страните по този въпрос, съдът намира, че по силата на дарственото разпореждане, считано от 18.09.1997 г. Г. Д. и Я. Д.а (сега Х.) се легитимират като съсобственици на делбения имот при равни квоти.

За посочения имот по делото се съдържа и схема № ***-23.07.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна, видно от която след одобряване на кадастраланата карта и кадастралните регистри за гр. Варна, делбеният имот има следните характеристики:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо самостоятелния обект от 23.07.2020 г., представляващ АПАРТАМЕНТ № 79, находящ се на 15-ти етаж на сградата със застроена площ 95,45 кв.м. /деветдесет и пет цяло и четиридесет и пет квадратни метра/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***; под обекта: *** и над обекта: ***, ведно с прилежащото избено помещение № 79, със застроена площ от 5,94 кв.м., без посочени граници в документ за собственост, както и 1,3391% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

Приложена е и данъчна оценка на имота, от която се установява, че данъчната оценка на обекта е в размер на 55759,80 лв.

От писмо от телепоща се установява, че на 28.08.2020 г. Я. Х. е изпратила покана до брат си Г. Д., получена от него на 31.08.2020 г., с която го кани да й заплаща месечна наемна цена в размер на 200 лв., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от получаване на поканата, като обезщетение за лишаването й от правото да ползва своята част от имота.

С влязло в сила Решение № 50299/22.12.2022 г., постановено по гр. дело № 2804/2022 г. по описа на ВКС, съдът е отменил дарението на 1/4 ид.ч. от процесния апартамент, обективирано в горепосочения нотариален акт за дарение на недвижим имот, по предявения от Ф. И. А. срещу Я. Д. Х. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в" от ЗЗД.