Определение № 269 от 31.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20235001000440 по описа за 2023 година

Производството е по реда на с чл.274 и сл. ГПК.

С определение №260061/07.02.2023г., постановено по т.д. № 368/2019г. по описа на окръжен съд Стара Загора, е върната въззивна жалба вх.№ 260725/18.02.2022г., подадена от ищцата Д. И. Ж., против решение №260006/13.01.2022г. по т.д. №368/2019г. по описа на Окръжен съдСт.Загора.

Против така постановеното определение е подадена частна жалба от Д.

И. Ж. /с неправилно посочен номер на съдебния акт, но с изрично уточнение, че частната жалба е срещу определение, с което се връща въззивна жалба против решение №260006/13.01.2022г. по т.д. №368/2019г. по описа на Окръжен съд-Ст.Загора/. Жалбоподателката счита, че определението е неправилно. Оплакванията се свеждат основно до липсата на необходимост от назначаване на особен представител на дружество „В. Р.“ ЕООД – в ликвидация, с доводи, че дружеството следва да се представлява от законния си представител, че се касае за страни с еднакво качество /жалбоподателката и посоченото ЕООД са ищци по делото/. Наведени са и оплаквани за отказ от защита. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите страни.

1

След като се запозна с приложените по делото доказателства, въззивният съд намира жалбата за допустима, като подадена в срок и насочена спрямо съдебен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. № 368/2019г. по описа на окръжен съд Стара Загора е образувано по подадена искова молба от Д. И. Ж. и С. Р. Ж. – последният лично и като управител на „В. Р.“ ЕООД. В хода на производството „В. Р.“ ЕООД е прекратено и е открито производство по ликвидация – вписване №************** по партидата на дружеството в ТР.

С постановеното по т.д. №368/2019г. по описа на окръжен съд Стара Загора решение - №260006/13.01.2022г., предявеният от ищците иск е отхвърлен. По подадената от ищцата Д. И. Ж. въззивна жалба е образувано в.т.д.

№522/2022г. по описа на ПАС. С протоколно определение от 02.11.2022г. въззивното производство е прекратено и делото върнато на окръжния съд с указания за надлежно връчване на постановеното първоинстанционно решение на „В. Р.“ ЕООД – в ликвидация, както и връчване на същото дружество на постъпилата въззивна жалба. Мотивите на въззивния съд са на база извършена констатация по партидата на дружеството, че лицето, на което е връчен препис от постановеното решение /П. П./ няма качеството на ликвидатор на дружеството, тъй като няма данни същата да е представила нотариално заверено съгласие с образец от подписа съгласно чл.266 ал.3 от ТЗ, поради което за лицето не е възникнала представителна власт по отношение на дружеството. В тази връзка указанията на въззивния съд са: редовното връчване на „В. Р.“ ЕООД – в ликвидация на постановеното първоинстанционно решение и на въззивната жалба да се извърши чрез вписан ликвидатор, който е дал съгласие по чл.266 ал.3 от ТЗ, а ако такъв не е налице и дружеството на практика няма надлежен представител, приложение следва да намери нормата на чл.29 ал.2 от ГПК, като на „В. Р.“ ЕООД – в ликвидация бъде назначен особен представител, чрез който да бъде осъществено редовно връчване на книжата, респ. който да представлява дружеството и във въззивното производство /въззивният съд се е позовал на разрешението, дадено от ВКС в решение №73 от 17.10.2017 г. по търг.дело № 1465/15 г., ІІ т.о./.

2

Изпълнявайки така дадените указания, с определение

№260594/11.11.2022г. първоинстанционният съд е задължил ищцата и жалбоподател Д. Ж. да внесе по набирателната сметка на съда определен депозит за назначаване на особен представител на „В. Р.“ ЕООД – в ликвидация, като е определен едноседмичен срок от връчване на съобщението. Първоинстанционният съд се е позовал на извършена справка в ТРРЮЛНЦ, съгласно която назначеният на дружеството ликвидатор А. П. не е дала съгласие по чл.266 ал.3 от ТЗ, при което е приел, че е налице липса на надлежно вписан ликвидатор и е необходимо да бъде назначен особен представител. В указания едноседмичен срок, изтекъл на 13.12.2022г., /съобщението е връчено на 06.12.2022г./, ищцата не е изпълнила дадените указания. С молба „за отмяна на определението“ от 09.12.2022г. е изразила несъгласие с така указаното й задължение за внасяне на възнаграждение за особен представител, като тази молба е оставена без уважение с определение №260003/04.01.2023г., с което окръжният съд повторно е дал същите указания, като е указал и последиците от неизпълнението им – връщане на въззивната жалба. Определение №260003/04.01.2023г. е връчено на жалбоподателката на 18.01.2023г.

Последвало е обжалваното определение от 07.02.2023г., имащо характер на разпореждане, с което е върната въззивната жалба. Същото е правилно. Страна по делото е юридическо лице, което се представлява, включително и в процесуално качество от органния си представител. В случая „В. Р.“ ЕООД е с открито производство по ликвидация, при което и по смисъла на гл.17-та от ТЗ, чл.266 и сл. от ТЗ негов законен представител е ликвидаторът – чл.269 ал.1 от ТЗ - ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган /който ликвидатор в случая е назначаван по реда на чл.266 ал.2, изр. 2-ро – от длъжностното лице по регистрацията при АВ/. Ето защо доводите на жалбоподателката, че в процеса дружеството се представлява от друг представителен орган не намира опора в нормативната уредба. Имено нормата на чл.30 от ГПК, на която се позовава жалбоподателката, определя процесуалното представителство на юридическите лица – от лицата, които ги представляват по закон, което представителство в случая е от ликвидатор.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателката, че институтът 3 на особеното представителство при юридическите лица намира приложение само при хипотезата на чл.29 ал.4 от ГПК – при наличие на противоречие в интересите между представител и представляван. Нормата на чл.29 ал.2 предоставя възможност за прилагане института на особеното представителство и по отношение на страна, която няма законен представител, доколкото при юридическо лице, което няма законен представител липсва волеобразуващ и волеизявяващ орган, посредством който страната може реално да участва в процеса. /Опр. №735/16.11.2016г. на ВКС по гр. д. № 50401/2016 г., III г. о.; Опр. №506/19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. №2054/2018г., II т. о., ТК; Решение №73/17.10.2017г. по търг.дело № 1465/2015г., ІІ т.о./. Констатирайки отсъствие на такъв волеобразуващ и волеизявяващ орган, чрез който страната да упражнява процесуалните си права и задължения, /а именно, че назначеният на дружеството ликвидатор А.

П. не е дала съгласие по чл.266 ал.3 от ТЗ, при което за същата не е възникнала представителна власт по отношение на дружеството/, първоинстанционният съд правилно е преценил необходимостта от назначаване на особен представител на дружество и правилно е дал указания на страната – жалбоподател /потенциален инициатор на въззивно производство/ да осигури адвокатското възнаграждение за особен представител.

Констатациите на първоинстанционния съд за липса на законна представителна власт по отношение на страната „В. Р.“ ЕООД – в ликвидация са правилни, както към момента на постановяване на обжалваното определение, така и към настоящия момент. Видно от партидата на дружеството в ТР са вписани поредица служебни ликвидатори, които не са представили нотариално заверено съгласие с образец от подписа си. А за да възникне представителна власт за назначен служебен ликвидатор и за да бъде завършен фактическият състав по назначаването на ликвидатор от АВ, е необходимо, освен същият да бъде назначен от АВ и вписан като такъв по партидата на търговеца, да е налице и „нотариално заверено съгласие с образец от подписа“ съгласно разпоредбата на чл.266 ал.3 от ТЗ и чл.135 ал.1 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и до РЮЛНЦ. С вписване №************** по партидата на дружеството за ликвидатор е вписан Б. И. Л.. При извършена служебна справка по електронния адрес на АВ се констатира непълнота на електронното досие на 4 дружеството – липсва обявен акт за назначаване на Б. Л. за ликвидатор, включително и данни за дадени от същия нотариално заверено съгласие с образец от подписа. При тази непълнота и като съобрази отговора на АВ, съдържащ се в писмо вх.№262121/25.05.2022г.

– л.505 от първоинстанционното дело /същото е по повод искане на окръжния съд за данни – П. П. представила ли е документ по чл.266 ал.3 от ТЗ, а видно от данните в ТР П. П. е заличена като ликвидатор/ при невъзможност да се получат официални данни от АВ, се установи, че Б. И. Л. е адвокат, вписан в АК – Д., който при телефонен разговор /тел. **********/ заяви, че не е представил нотариално заверено съгласие с образец от подписа пред АВ.

Следователно и към настоящия момент липсва фактически състав по назначаване на ликвидатор, липсва законен представител на „В. Р.“ ЕООД – в ликвидация, което обуславя необходимостта от назначаване на особен представител. Ето защо първоинстанционният съд правилно е дал указания на жалбоподателката за внасяне на адв. възнаграждение за особен представител, респективно – при неизпълнение на тези указания, е приложил санкционните последици за връщане на въззивната жалба. /Към момента на постановяване на определение №260549/11.11.2022г. за ликвидатор е вписана/назначена А.

А. П., която впоследствие е заличена./ Фактът, че жалбоподателката и „В. Р.“ ЕООД – в ликвидация са с идентично качество в процеса /ищци/ не променя необходимостта от назначаване на особен представител на дружеството. Не може да се сподели тезата на жалбоподателката за отказ от защита на права, черпена от нейно процесуално бездействие, при положение че е указана процесуалната възможност за упражняване на правата ѝ.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, /имащо характер на разпореждане/, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260061/07.02.2023г., постановено по т.д. №368/2019г. по описа на окръжен съд Стара Загора, с което е върната въззивна жалба вх.№260725/18.02.2022г., подадена от ищцата Д. И. Ж., против решение №260006/13.01.2022г. по т.д. №368/2019г. по описа на 5

Окръжен съд-Ст.Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6