Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1266 от 14.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 469/2023
Вид
Решение № 1266
Подписан
14.11.2023
Състав
Диана Коледжикова, Десислава Борисова Николова, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500469 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 262975 от 19.09.2022 г. по гр. д. № 5699/2020 г. на Софийски градски съд ЗК „Лев инс” АД , София е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на К. И. В. сумата 3000 лева и на Й. И. В. сумата 20000 лева - обезщетения за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило на 16.07.2018 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 г. до окончателното й изплащане. Исковете за обезщетение на неимуществените вреди са отхвърлени до пълните предявени размери от 5000 лева и 30000 лева.

Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част над 1000 лева за обезщетението за неимуществени вреди на К. В. и над 16000 лева за Й. В. с оплакване за завишени размери на обезщетенията, несъответстващи на обема на вредите.

Ищците оспорват въззивната жалба, подали са насрещна въззивна жалба срещу отхвърлителната част до пълните предявени размери от 5000 лева и 30000 лева с оплакване непълно репариране на вредите поради определяне на занижен размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението; несъобразяване с характера и тежестта на всяко от уврежданията и с 1 възстановителния процес, с липсата на пълно възстановяване, с икономическата конюнктура. Без да се оспорват фактическите констатации на съда, се сочи неправилно приложение на критериите за определяне конкретната сума на обезщетението за имуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетения в пълните претендирани размери.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети ищците за претърпените от тях неимуществени вреди. В частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размери от 1000 лева и 16000 лева, решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.

По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да компенсира установените по делото вреди. Фактическата обстановка, от значение за определяне размера на вредите, е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на анализ на събраните доказателства, и се възприема от настоящата инстанция при условията на чл.272 от ГПК. Тя не се и оспорва от страните, поради което липсва основание за ревизирането й.

При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от писмените доказателства, заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетеля М. В., дъщеря на ищците:

Относно ищцата Й. В. а/. брой, вид и тежест на причинените телесни увреждания – счупване на гръдната кост; счупване на 1-во, 2-ро, 3-то и 9-то ребра вдясно; множество кръвонасядания по тялото; б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – 4 дни болнично лечение. Общ възстановителен период – 3-4 месеца; в/. интензитета на търпените болки и страдания –болки с по-голям интензитет през първите 30-45 дни, намаляващи постепенно във времето; г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 66 години; д/. допълнителните негативни психични

2 изживявания

/освен болките от нараняванията/ – невъзможност за самообслужване и нужда от чужда помощ за 2-3 седмици, влошено емоционално-психическо състояние вследствие преживяванията при ПТП; е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно състояние – възстановяването е пълно, но продължава да изпитва болки и дискомфорт при промяна на времето; ж/. обществено-икономическите застрахователното събитие. условия в страната към настъпване на

Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 20 000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. За разликата над тази сума до пълния предявен размер искът е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства за търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно обогатяване за ищцата. Неоснователно е оплакването на ищцата, че болките й не са оценени достатъчно. При определяне на обезщетението съдът взе предвид както физическите увреди, така и отражението върху психиката на ищцата.

Относно ищеца К. В. – същият е получил кръвонасядания по тялото и е изпитвал интензивни болки за 10-15 дни, отшумяващи до 20-25 ден. Възстановяването е за около един месец. Изпитвал вина и спрял да шофира след ПТП. С оглед възрастта на ищеца съдът намира, че определената сума от 3000 лева не е прекомерна. От друга страна, липсва основание за увеличаване на присъденото обезщетение.

В обобщение въззивните жалби на страните са неоснователни, а обжалваното решение следва да се потвърди.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262975 от 19.09.2022 г., постановено по гр. д. № 5699/2020 г. на Софийски градски съд .

Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4