Решение № 170 от 16.06.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. ХАСКОВО, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500242 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.

С Решение № 395/18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 588/2024 г., РС – Димитровград е отхвърлил предявения от „ПАРО и КО“ ЕООД Димитровград срещу „ ГЕРИС ГЛАС“ ЕООД – Димитровград осъдителен иск за сумата от 5299 лева с ДДС. С оглед изхода на делото, направените от ответника деловодни разноски са възложени на ищеца.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство „Паро и КО“ ЕООД. Въззивникът прави оплакване за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Счита, че районният съд не е анализирал надлежно събраните по делото доказателства. От тях се установявало, че ответникът изначално действал недобросъвестно: въпреки че ищецът бил изпълнил всички указания на изпълнителя по подготовка на монтажа на вратата, последната не била доставена и монтирана своевременно. Повече от това, ответникът се укрил и контактът с него бил невъзможен, поради което договорът останал неизпълнен. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на предявения иск. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Герис Глас“ ЕООД - Димитровград депозира писмен отговор, с който изразява становище 1 за неоснователност на жалбата. Счита, че направените от съда фактически изводи съответстват на събрания доказателствен материал. По делото било доказано, че въззивникът е неизправната страна по договора, тъй като не е оказал необходимото съдействие на изпълнителя, така че да може своевременно и правилно да се монтира вече изработената врата. А като неизправна страна, ищецът нямал възможността да прекрати договора и да иска връщане на заплатеното по него. С тези и останалите аргументи, изложени в отговора, моли ХОС да потвърди обжалваното решение. Депозира се искане за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция, ведно със списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество същата е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се преповтаря.

Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не са събрани доказателства, които да налагат извод, различен от направения от първоинстанционния съд.

Ето защо и на основание чл. 272 от ГПК ХОС препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Между страните не е спорен фактът на сключване на д оговор за доставка и монтаж на 2 броя индустриални врати „Хьорман“, като не е спорно и това, че „Герис Глас“ ЕООД не е производител на същите, нито е търговски 2 представител на „Хьорман България“ ЕООД. От събраните по делото писмени доказателства и особено от представеното по делото становище на „Хьорман България“ ЕООД и приложените към него складови разписки и потвърждения за извършени поръчки, се установява безспорно следното: Ищецът е възложил на ответника да му достави два броя индустриални врати „Хьорман“ с обща цена 13419 лева, от които 12 619 лева е стойността на изработката на вратите, а 800 лева - стойността на монтажа. Уговорката е била постигната за това, че ответникът за своя сметка ще поръча на „Хьорман България“ ЕООД да изработи вратите, след което ще ги достави на ищеца, като ги монтира в „складова сграда“, намираща се в ПИ *** в град Димитровград. Събраните по делото писмени доказателства са еднопосочни за това, че ответникът е изпратил на ищеца спецификация за всички нужни размери за направа на необходимите за монтаж отвори и отстояния от колони и трегери, с предупреждение, че при отклонение от заданието монтажът може да се окаже невъзможен. Установи се, също така, че ответникът е поръчал, надлежно заплатил и получил процесните врати от „Хьорман България“ ЕООД, като първата от тях е монтирана в обекта на ищеца – след извършените от последния допълнителни корекции и укрепвания на отвора за монтаж.

Основният спор по делото е за причините, поради които не е извършен монтажът на втората врата от ответника по делото. От събраните гласни доказателства (показанията на св. П. И., служител в „Паро и Ко“ ЕООД) следва, че в резултат на действията на ищеца е станало невъзможно монтирането на вече изработената втора врата, без да се наруши нейната конструкция, здравина и цялост. Това следва от съобщението на свидетеля за това, че ответникът няколко пъти е изпращал спецификации и указания на ищеца за това – какви условия следва да бъдат спазени, за да се монтира вече готовата врата. От показанията на свидетеля следва, че са били извършвани дейности за подготовка към монтажа, но не се установява ответникът да е бил уведомен за готовността на ищеца за монтажа, както и дали извършените допълнително строителни дейности са били достатъчни за правилното монтиране на вратата „Хьорман“. Вместо това, ищецът е изоставил изпълнението на своята част от задълженията по договора с ответника (да подготви условията за монтаж) и е сключил договор с друг доставчик – „Ремонтинвест“ ООД.

Ето защо ХОС намира за правилен даденият от РС-Димитровград отговор на основния спорен по делото въпрос, а именно – че неизправната страна по процесния договор е именно ищецът, който не е дал на ответника необходимото съдействие, без което „Герис Глас“ ЕООД не би могъл да изпълни задължението си да монтира вече поръчаната, заплатена на „Хьорман България“ ЕООД и изчакваща в склада на дружеството-ответник врата.

Следователно, като неизправна страна, ищецът не е носител на правото да развали договора и да претендира връщане на полученото на отпаднало основание. Ето защо предявеният иск се явява недоказан, а от там и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

До същите изводи е достигнал и РС-Димитровград, ето защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК въззивникът следва възстанови на въззиваемия направените деловодни 3 разноски в производството пред ХОС – 900 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 395/18.12.2024 година, постановено от РС – Димитровград по гр.д. № 588/2024 година.

ОСЪЖДА „ПАРО и КО“ ЕООД, ЕИК 201171643, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. „Васил Друмев“ № 36 , представлявано от И. С. П. — управител и едноличен собственик, да заплати на „ГЕРИС ГЛАС“ ЕООД, ЕИК 126742796 със седалище и адрес на управление град Димитровград, ул. ****,***,***,*** , представлявано от Г. Н. Р. сумата в размер на 900 лева – деловодни разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4