Определение № 541 от 25.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Варна, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20253001000424 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по жалба подадена от „Колеви Груп Ел“ ЕООД представляван от адвокат А. П. срещу определение № 1066/23.07.2025 година по търг. дело № 284/2025 година на ВОС, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на подателя, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В частната жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно. Направени са бланкетни позовавания за нередовно връчено съобщение до стрА.та с дадените указания, за които се твърди, че са неясни и непълни. Иска отмяна на обжалваното определение.

Производството се развива като едностранно с оглед нормата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Настоящата въззивна инстанция приема за установено следното :

Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна стрА., в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен 1 акт.

РазгледА. по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по иск на „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД с правно основание чл. 422 ал.1от ГПК вр. чл. 430 ТЗ против „ЕКО ЕГС“ ООД, гр. Варна и Л.С.Я. за установяване задължения по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2350/2025 г. на ВРС.

Изпълнявайки проверката по чл. 129, ал. 1 ГПК, първата инстанция с разпореждане от 26.06.2025 година е оставила без движение исковата молба поради констатирани нередовности и е дала задължителни за изпълнение указания на стрА.та, в т.ч. и за внасяне на съответния размер ДТ. Съобщението, с приложено изготвеното разпореждане, е връчено на стрА.та на 08.07.2025 година, чрез процесуалния представител адвокат А. П., видно приложената разписка, редовно упълномощена с приложено пълномощно към исковата молба. СтрА.та е имала едноседмичен срок от уведомяването, в който да изправи нередовностите, като на стрА.та е указА. и угрозата от неизпълнението на дадените указания. В предоставения срок стрА.та не е изпълнила дадените указания и е последвало постановяване на процесното определение за прекратяване на производството пред първата инстанция.

С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция не приема за доказано твърдението в частната жалба за нередовно връчване на съобщението за постановеното разпореждане, по силата на което исковата молба е оставена без движение. Подобно възражение не може да се сподели с оглед на приложените по делото писмени доказателства. Видно от разписката, намираща се към делото, длъжностното лице е осъществило връчване на валидно упълномощения процесуален представител на стрА.та, с пълномощно приложено към процесната искова молба.

2

Въззивният съд не приема за основателно и доказано и второто от посочените в частната жалба възражения досежно дадените указания като непълни и неясни по следните мотиви :

В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение и е разпоредено издаването на изпълнителен лист, по които „Еко Егс“ ООД, Л.С.Я. и АтА.с Р.

АтА.сов са осъдени да заплатят солидарно на ищеца следните суми:

403160,45 лева представляваща заета сума по Договор за овърдрафт от 06.07.2023 година, обезпечен с договорна ипотека в полза на заемодателя, 1155,62 лева представляваща просрочена лихва, начислена за периода от 10.12.2024 г. до 09.01.2025 година, 134,40 лева представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 10.01.2025 г. до 14.01.2025 година, 146,03 лева представляваща редовна лихва, начислена за периода от 10.01.2024 г. до 14.01.2025 година, 8091,93 лева държавна такса по делото пред ВРС, 10415 лева представляващи адвокатско възнаграждение по делото пред ВРС.

Ищецът в първоинстанционното производство е цесионер по договор за прехвърляне на вземания от цедента „Банка ДСК“ АД. Интерес от предявяване на исковата претенция аргументира с подаденото в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от „Еко Егс“ ООД и Л.Я.. Ищецът основава вземането си на неизпълнение на договора за овърдрафт, по който е налице солидарна отговорност на длъжниците, възникнала на договорно основание. Направено е позоваване на забавата на длъжниците в изпълнението на техните задължения, която е заявена общо като не е посочен нейният момент. Вземанията за лихви се определят като дължими като произтичащи пряко от неизпълнението на задълженията по договора. Вземането за заетата сума е изискуемо поради неизпълнение на договорни задължения в срок до 06.07.2024 година. Формулиран е петитум, според който се иска от съда да се приеме за установено в отношенията между страните съществуването на вземането на ищеца спрямо длъжниците на процесните суми по 3 издадената заповед за незабавно изпълнение.

След оставянето на исковата молба без движение, ищецът настоящ жалбоподател, безспорно не е изпълнил нито едно от дадените указания към него. В процесната частна жалба няма и подобни твърдения. Следователно, настоящата съдебна инстанция приема, че по тези обстоятелства няма спор.

Дадените указания от първата инстанция по констатирани нередовности са пълни, ясни и недвусмислени, и са подлежали на изпълнение от стрА.та в предоставения срок. По въпроса за редовността на исковата молба, необходимостта от изпълнение на дадените от съда указания и последиците при неотстраняване нередовността на исковата молба е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която в исковата молба следва да бъдат уточнени обстоятелствата, въз основа на които се предявява исковата претенция.

Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и на чл. 128 ГПК на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване в едноседмичен срок допуснатите нередовности и ако той не ги отстрани в срок, исковата молба заедно с приложенията се връща. В хипотезата на предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, когато вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение, произтича от договор за кредит/заем, ищецът е длъжен освен да индивидуализира същото по размер, да посочи и юридическите факти от които то произтича, така също обстоятелствата, обуславящи предсрочната му изискуемост. Поради това и в исковата молба, предмет на разпореденото връщане, е било необходимо ищецът да посочени не само размера на заявената по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК искова претенция, но и обстоятелствата, които индивидуализират претенцията му конкретните неплатени вноски по заема, основанието на което са дължими, основанията за твърдяната предсрочна изискуемост на дълга, моментът на нейното настъпване, упражнено ли е правото на 4 предсрочна изискуемост, кога и как е упражнено това право, което той не е изпълнил, въпреки изрично дадените с процесното разпореждане конкретни указания в тази насока. Отделно от това на стрА.та са дадени и указания за предоставяне на електронен адрес, както и да заяви желае ли осъществяване на връчване на този адрес, изискване към съдържанието на исковата молба, поместено в чл. 127, ал. 1 т. 2 ГПК. Понеже стрА.та не е внесла дължимата държавна такса за образуваното исково производство са дадени указания и в този смисъл съобразно чл. 128 т. 2 ГПК. Никое от тези указания не е било изпълнено от ищеца, нито в срок, нито към момента на постановяване на процесното определение.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият въззивен състав приема, че жалбата се явява неоснователна и определението за прекратяване следва да се потвърди.

Воден от горното, съставът на Апелативен съд Варна , ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Колеви Груп Ел“ ЕООД, представляван от адвокат А. П. срещу определение № 1066/23.07.2025 година по търг. дело № 284/2025 година на ВОС, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на подателя на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца при предпоставките по чл.

280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК..

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Варна, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20253001000424 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по жалба подадена от „Колеви Груп Ел“ ЕООД представляван от адвокат А. П. срещу определение № 1066/23.07.2025 година по търг. дело № 284/2025 година на ВОС, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на подателя, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В частната жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно. Направени са бланкетни позовавания за нередовно връчено съобщение до стрА.та с дадените указания, за които се твърди, че са неясни и непълни. Иска отмяна на обжалваното определение.

Производството се развива като едностранно с оглед нормата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Настоящата въззивна инстанция приема за установено следното :

Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна стрА., в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен 1 акт.

РазгледА. по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по иск на „КОЛЕВИ ГРУП ЕЛ“ ЕООД с правно основание чл. 422 ал.1от ГПК вр. чл. 430 ТЗ против „ЕКО ЕГС“ ООД, гр. Варна и Л.С.Я. за установяване задължения по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2350/2025 г. на ВРС.

Изпълнявайки проверката по чл. 129, ал. 1 ГПК, първата инстанция с разпореждане от 26.06.2025 година е оставила без движение исковата молба поради констатирани нередовности и е дала задължителни за изпълнение указания на стрА.та, в т.ч. и за внасяне на съответния размер ДТ. Съобщението, с приложено изготвеното разпореждане, е връчено на стрА.та на 08.07.2025 година, чрез процесуалния представител адвокат А. П., видно приложената разписка, редовно упълномощена с приложено пълномощно към исковата молба. СтрА.та е имала едноседмичен срок от уведомяването, в който да изправи нередовностите, като на стрА.та е указА. и угрозата от неизпълнението на дадените указания. В предоставения срок стрА.та не е изпълнила дадените указания и е последвало постановяване на процесното определение за прекратяване на производството пред първата инстанция.

С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция не приема за доказано твърдението в частната жалба за нередовно връчване на съобщението за постановеното разпореждане, по силата на което исковата молба е оставена без движение. Подобно възражение не може да се сподели с оглед на приложените по делото писмени доказателства. Видно от разписката, намираща се към делото, длъжностното лице е осъществило връчване на валидно упълномощения процесуален представител на стрА.та, с пълномощно приложено към процесната искова молба.

2

Въззивният съд не приема за основателно и доказано и второто от посочените в частната жалба възражения досежно дадените указания като непълни и неясни по следните мотиви :

В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение и е разпоредено издаването на изпълнителен лист, по които „Еко Егс“ ООД, Л.С.Я. и АтА.с Р.

АтА.сов са осъдени да заплатят солидарно на ищеца следните суми:

403160,45 лева представляваща заета сума по Договор за овърдрафт от 06.07.2023 година, обезпечен с договорна ипотека в полза на заемодателя, 1155,62 лева представляваща просрочена лихва, начислена за периода от 10.12.2024 г. до 09.01.2025 година, 134,40 лева представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 10.01.2025 г. до 14.01.2025 година, 146,03 лева представляваща редовна лихва, начислена за периода от 10.01.2024 г. до 14.01.2025 година, 8091,93 лева държавна такса по делото пред ВРС, 10415 лева представляващи адвокатско възнаграждение по делото пред ВРС.