Решение № 61 от 06.06.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Царево, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20242180100081 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. М. С., ЕГН **********, против Д. Г. Й., ЕГН **********, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца сумата от 15000,00 лева, представляваща причинени от ответника на ищеца неимуществени вреди.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

С исковата молба се твърди, че ответника, без съгласието на ищеца, противозаконно е отнел дъщеря му И. И. С.- родителските права върху детето са постановени на ответника- като с това му е причинил неимуществени вреди.

С отговора на исковата молба, ответника твърди, че предявените искове са недопустими, алтернативно неоснователни.

1

Пред съда, чрез представляващия го адвокат, ищеца счита предявените искове за основателни и моли съда да ги уважи.

Ответника, чрез своя процесуален представител оспорват исковете.

Ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Счита предявените искове за неоснователни и моли съда да ги отхвърли изцяло.

Царевският районен съд, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :

С Решение № 29/ 28.04.2023 г. постановено по гр. дело № 167/ 2023 г. по описа на PC-Царево, детето И. И.С., с ЕГН ********** е настанено по реда на чл. 26 и сл. от ЗЗДет, в семейството на ответника Д. Й., където живеят в гр.

А., на ул. „Л." № ***, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на образованието му, но не повече от 20 годишна възраст или до настъпване на промяна в обстоятелствата, водещи до промяна на мярката за закрила. Повод за настаняване на детето в семейството на Д. Й., е направено искане до РС- Царево, по реда на чл. 26 от ЗЗДет, от Дирекция „Социално подпомагане" гр. Царево, като основанията за настаняване на детето са били, че след направено социално проучване то е било без законен представител, а родителите- майката-М. С.Я., ЕГН **********, с предоставено упражняване на родителските права над детето го е изоставила на грижите на неин близък- настоящия ответник- и е заминала да живее и работи в Република Германия, а бащата- ищеца И. М. С., ЕГН **********- е с дългогодишна присъда в Затвора- Бургас. Майката е дала съгласие пред органите на Отдел „Закрила на детето“ при Д"СП"- Царево дъщеря й да бъде настанена в семейството на ответника Й.. По изложените пред съда мотиви, РС- Царево е настанил детето в семейството на настоящия ответник Й..

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени в условията на главност и акцесорност, искове с правно основание в чл. 45 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

В обстоятелствената част на исковата молба, се съдържат твърдения, че поради виновно поведение от страна на ответника, ищеца е претърпял неимуществени вреди, поради което е налице интерес от съдебното 2 разрешаване на възникналия спор. В тази връзка, съда намира, че иска е предявен от лице, имащо правен интерес от неговото предявяване, произтичащ от претендираните от него права, поради което той се явява допустим.

По основателността на исковете:

По отношение на иска по чл. 45 от ЗЗД: Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно втората алинея на същия член, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез своето виновно поведение- действия или бездействия. Тази отговорност обаче, се поражда единствено при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Липсата на който и да е от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане води до неоснователност на искането и репариране на причинените вследствие непозволеното увреждане вреди. В тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД- противоправно деяние, вреди, пряка и непосредствена причинна връзка между деянията и вредите, а също и размера на претендираните обезщетения. При установяване на предпоставките по чл.

45 от ЗЗД, вината на дееца се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

В настоящия случай според съда, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин се установи, че фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД не е осъществен- кумулативно изискуемите предпоставки на състава не са налице- ищеца не доказа да му е причинена неимуществена вреда, още по- малко пък се доказа, изобщо някаква вреда да е причинена виновно и същата да е в резултат на противоправното поведение на ответника.

По делото бе безспорно установено, че детето И. И. С.. с ЕГН ********** е настанено по реда на чл. 26 и сл. от ЗЗДет, в семейството на ответника Д. Й., където живеят в гр. А., на ул. „Л." № ***, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи- до завършване на 3 образованието му, но не повече от 20 годишна възраст или до настъпване на промяна в обстоятелствата, водещи до промяна на мярката за закрила. Повод за настаняване на детето в семейството на Д. Й., е направено искане до РСЦарево, по реда на чл. 26 от ЗЗДет, от Дирекция „Социално подпомагане" гр.

Царево. По повод искането, с Решение № 29/ 28.04.2023 г. постановено по гр. дело № 167/ 2023 г. по описа на PC-Царево, детето И.И. С.., с ЕГН ********** е било настанено по реда на чл. 26 и сл. от ЗЗДет, в семейството на ответника. Нещо повече- причина за настаняването на детето в семейството на ответника е и поведението на ищеца- същия е осъждан многократно, като към момента на настаняване на детето, търпи наказание ЛОС.

Ето защо, предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявени иск от И. М. С., ЕГН **********, против Д. Г. Й., ЕГН **********, с който се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца сумата от 15000,00 лева, представляваща причинени от ответника на ищеца неимуществени вреди.

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщението му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4