Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 173 от 29.02.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 93/2024
Вид
Определение № 173
Подписан
29.02.2024
В сила
29.02.2024
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Варна, 29.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500093 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 93/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано по частна жалба на Държавата, подадена чрез гл.юрисконсулт Р., против определение № 4611/08.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2404/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата й с вх.№ 20 260 от 10.11.2023 г. срещу действията на ЧСИ З.Д., рег.

№ 808 по изпълнително дело № 36/2008 г. – насрочване на публична продан от 14.11.2023 година до 14.12.2023 година на недвижим имот –БАР –КЛУБ, със застроена площ от 197.83 кв.м., находящ се в град Варна, бул.“Мария Луиза“ 21 А, по изп.дело 36/2008 година с взискател Банка „ДСК“ и е прекратено производството по същото дело.

Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност – незаконосъобразност на обжалваното определение, като е молил за отмяната му с уважаване на жалбата му срещу действията на съдебния изпълнител и за присъждане на разноски.

Взискателят „Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулт Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по съображения за правилността на обжалваното определение е молил за неговото потвърждаване.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по жалба на държавата срещу действието на ЧСИ З.Д., рег.№ 808 по изпълнително дело № 1

36/2008 година, изразяващо се в насрочване на публична продан от 14.11.2023 година до 14.12.2023 година на недвижим имот –БАР –КЛУБ, със застроена площ от 197.83 кв.м., находящ се в град Варна, бул.“Мария Луиза“ 21 А, по изп.дело 36/2008 година с взискател Банка „ДСК“.

Изпълнително дело № 36/2008 г. по описа на ЧСИ З. Д. е било образувано на 29.02.2008 г. след прехвърляне за продължаване на действията по изпълнително дело № 20067160400100 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, peг. № 716, а последното и по изпълнително дело № 2098/2006 г. по описа на СИС РС-Варна и е образувано по молба на взискателя "БАНКА ДСК" ЕАД за събиране на парично вземане срещу Е. Х. по изпълнителен лист от 15.03.2006 г., издаден на осн. чл. 237 б. "в" от ГПК (отм.), вр. чл. 42, ал. 1 от ЗБ по гр.д. № 1543/2005 г. на Варненски районен съд. Изпълнението е било насочено срещу ипотекиран от третото лице "ЕХАГ ГАСТРО" ЕООД за обезпечаване на вземането на банката от длъжника по договор за банков кредит имот, представляващ Бар-клуб със застроена площ от 197, 83 кв. м., находящ се в гр. Варна, бул. "Мария Луиза" № 21А. Към момента на учредяване на договорната ипотека /25.02.2005 г./ имотът е бил собственост на "ЕХАГ ГАСТРО" ЕООД. След ипотеката, на 04.11.2005 г. дружеството е продало имота на Кадрия Мехмед, а на 20.12.2005 г. последната го е продала на Христо Иванов. С влязло на 13.10.2011 год. в сила решение № 656/21.2010 год., постановено по гр. дело № 315/2008 год. по описа на ВОС съдът е уважил, предявения от Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност срещу Христо Радославов Иванов иск по чл.28 от ЗОПДИППД като е постановил отнемане в полза на държавата на процесния имот. Т.е. държавата, след упражнено потестативно право на конфискация по специалния закон ЗОПДИППД (отм.) е придобила от Христо Иванов имота, обременен с ипотеката върху него и е станала собственик на същия. Правата на банката - ипотекарен кредитор и взискател по изпълнителното дело са за удовлетворяване на вземането й чрез насочване на изпълнението срещу ипотекирания имот, независимо от това в чий патримониум той се намира към момента на изпълнението. Тя не е лице, претендиращо самостоятелни права върху имуществото, предмет на отнемане в производството по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.) и ипотечното й право не се погасява поради неупражнено право по чл. 29 от същия закон, поради което и оплакванията на държавата в настоящата жалба в тази насока са неоснователни. Изпълнението в казуса е насочено срещу този ипотекиран имот, поради което и държавата като негов собственик има качеството на длъжник (ипотекарен) в изпълнителното производство, съгласно т. 2 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС на РБ) от придобиването му на 13.10.2011 г. Следователно, преценката за допустимостта на обжалваното действие за нея се прави с оглед качеството й на длъжник по изпълнението и тя има право да обжалва действията на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (редакцията на текста с изм. – ДВ, бр.86 от 2017 г. в сила от 21.10.2017 г.), които включват по 2 т.2 насочване на изпълнението върху имущество, но само по твърдения за несеквестируемост, каквито в случая няма. Предвид това, жалбата на държавата е била недопустима и не е подлежала на разглеждане от окръжния съд, в какъвто смисъл е и обжалваното определение. Независимо от това, следва да бъде посочено, че няма твърдения от жалбоподателя за осъществявано владение върху имота към момента на възбраната му по изпълнителното дело на 19.04.2006 г. (напротив сочил е, че е придобил имота с влязло в сила на 13.11.2011 г. решение по конститутивния иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.)), поради което и жалбата му пред окръжния съд не е подлежала на разглеждане и в хипотезите на чл. 435, ал. 4 ГПК. Предвид изложеното и оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4611/08.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2404/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на държавата с вх.№ 20 260 от 10.11.2023 г. срещу действията на ЧСИ З.Д., рег.№ 808 по изпълнително дело № 36/2008 г. – насрочване на публична продан от 14.11.2023 година до 14.12.2023 година на недвижим имот –БАР –КЛУБ, със застроена площ от 197.83 кв.м., находящ се в град Варна, бул.“Мария Луиза“ 21 А, по изп.дело 36/2008 година с взискател Банка „ДСК“ и е прекратено производството по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3