Решение № 340 от 14.10.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20221800500507 по описа за 2022 година

С Решение № 65/14.06.2022г., постановено по гр.д. № 151/2022г. на Пирдопския районен съд, са отхвърлени исковете на С. А. С. срещу „Е.М.“ АД по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда за признаване на уволнението му, извършено със заповед № 163/26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на „Е.М.“ АД, за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „Машинист, еднокофов багер/багерист“, а също и за осъждане на ответника „Е.М.“ АД да заплати на ищеца С. А. С. обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, за период от шест месеца, считано от 26.11.2021 г. до 26.05.2022 г. в размер на 9098,88 лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното плащане.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на С. А. С. срещу горното решение. Жалбоподателят счита, че при постановяването му първоинстанционният съд е допуснал нарушения на съществени процесуални правила - липса на мотиви. Излага принципни съображения за необходимостта от мотивиране на съдебните актове. Поддържа, че обжалваното решение на практика не съдържа мотиви, тъй като доводите за незаконосъобразност на уволнението, изложени в ИМ на ищеца, били обсъдени изцяло формално и декларативно. Счита, че, независимо от посоченото от ПРС, уволнителната заповед е практически немотивирана, тъй като в т. 2 от нея не било посочено конкретното длъжностно лице, чието нареждане за участие в ремонта на багер № 16 ищецът не е изпълнил. Това 1 лице било индивидуализирано единствено като „пряк ръководител", но без посочване на неговата длъжност и име, което правело невъзможна защитата на ищеца по този пункт на заповедта. Допълнително изтъква, че вмененото му нарушение се явява извършено при изпълнението на работа, различна от тази по основното му трудово правоотношение, както и на работно място, различно от основното му такова съгласно трудовия договор (в друго структурно звено на дружеството), което също допринасяло за неяснотата, кой е „прекият ръководител", чието нареждане, според работодателя, не е изпълнено. Прави извод, че този порок на издадената заповед обуславя отмяната й на формално основание, без спорът да бъде разглеждан по същество. Подчертава, че е недопустимо санирането на този порок в хода на съдебното производство. Твърди, че нареждането, ищецът за участва в ремонта на багер № 16, е незаконосъобразно, тъй като работата му е възложена в нарушение на законоустановените изисквания (чл. 120 от КТ).

Не било мотивирано и произнасянето на съда по довода за нарушение на чл.

189 от КТ.

Допълнително изтъква, че решението е необсновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина касаят неизпълнение на законни нареждания на работодателя, но работникът или служителят е в правото си да откаже да изпълни нареждане на работодателя, което е незаконно и е издадено в противоречие със закона. Намира, че такова е нареждането на работодателя, в периода 04-07.10.2021 г. ищецът да участва в ремонта на багер Hitachi ЕХ2600, инв. № 16 в цех „РМЦ". Като основание за това сочи, че нареждането е дадено на ищеца от „ръководител, провел инструктажа", който не е лице, на което ищецът е йерархически подчинен и в това си качество да е оправомощено да му дава нареждания връзка с изпълнение на работата. Подчертава, че провеждането на инструктаж нито е дейност по възлагане на конкретни производствени или трудови задачи, нито се провежда непременно от преки или други ръководители на инструктираните лица. Прави извод, че по време и в рамките на инструктажа не може да се възлагат конкретни трудови задачи, вкл. от лицето, провеждащо инструктажа. Прави извод, че отказът му да изпълни нареждане на ръководителя на инструктажа (което излиза извън предмета и целите на инструктажа и е отправено от неоправомощено лице) е правомерен и основателен и не представлява дисциплинарно нарушение. От друга страна, съгласно т. 2 от уволнителната заповед, разпореждането към ищеца да участва в ремонта на багера през периода 05-07.10.2021 г. е изхождало от прекия му ръководител, но наличието на такова разпореждане било недоказано поради неустановяване на това лице. Това не било установено и от показанията на разпитаните свидетели, тъй като те били противоречиви св. М. посочил като пряк ръководител на ищеца М. Ц., а св. М. Ц. заявил, че лично той му бил наредил с „устна заповед", че трябва да участва в ремонта на багера. Същевременно, районният съд бил приел за установено, че ръководителят на ищеца е друго лице.

Като най- сериозно нарушение, допуснато от работодателя, в жалбата се изтъква, че нареждането за участие на ищеца в ремонта на багера е незаконосъобразно, тъй като било дадено при изпълнение на работа, която му е възложена в нарушение на законоустановените изисквания. Обосновава това твърдение с факта, че съгласно последното допълнително споразумение към трудовия му договор, преди уволнението ищецът е заемал при ответника 2 длъжността „Машинист, еднокофов багер/багерист" с място на работа: структурно звено: Участък "Д." в РК "Е.” - гр. Е.. Същевременно, след връщане на ищеца на работа след продължителен отпуск, на основание чл.

120, ал. 1 от КТ, във връзка с възникнала производствена необходимост, му било възложено за периода от 29.04.2021 г. до 12.06.2021 г. да участва при извършването на ремонтни дейности на багерната техника в друго структурно звено на дружеството - участък „Ремонти", звено „Багери". След изтичане на този срок, обаче, ищецът не бил върнат от работодателя на длъжността „машинист, еднокофов багер/багерист“, а останал в участък „ремонти” и продължил да изпълнява работа по ремонта на багерна техника до момента на уволнението му. Подчертава, че оставането му на работа на мястото, на което първоначално е бил командирован, е извършено с устна заповед, без подписано допълнително споразумение към трудовия му договор за такава промяна. Счита, че съгласно чл. 120 от КТ, възлагането от работодателя при производствена необходимост на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото предприятие, е винаги временно (за срок до 45 календарни дни през една календарна година), а продължаването на изпълнението на възложената по реда на чл. 120, ал. 1 от КТ работа от ищеца след изтичането на срока на възлагането и извън максимално допустимия срок по същата разпоредба, без съгласие на ищеца в писмена форма и без подписване на допълнително споразумение за това, било в нарушение на законоустановените изисквания за реда на възлагане на работа на това основание. Прави извод, че това обуславя незаконност на действията на работодателя и липса на задължение от ищеца да изпълни разпорежданията му. Поддържа, че липсвала производствена необходимост по смисъла на чл. 120 от КТ.

Също така, жалбоподателят счита, че при уволнението му е нарушена разпоредбата на чл. 8 от КТ, като цитира съдебна практика, според която, ако със заповедта по чл. 120, ал. 1 от КТ работодателят е създал пречки, работникът реално да възстанови правата си, това означава, че чрез законово допустими средства (едностранно изменение на трудовото правоотношение) се стреми да постигне незаконна цел. Прави извод, че е налице е злоупотреба с дисциплинарната власт от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ, тъй като командироването му и възлагането на работата, заради неизпълнението на която е уволнен, са извършени, без да са налице предпоставките за това, а единствено с цел да бъде прекратено трудовото му правоотношение.

На последно място, жалбоподателят се позовава и на нарушение на чл.

189 от КТ, тъй като според него дисциплинарното нарушение, дори да се приеме за извършено, не обуславя налагането на най- тежкото наказание, предвидено в КТ. Подчертава, че това нарушение не било повлияло върху дейността на работодателя, нито затруднило производствения процес в дружеството.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се настоява за оставяне в сила на обжалваното решение. Въззиваемият счита за доказано, че жалбоподателят е извършил процесните дисциплинарни нарушения. Били спазени и изискванията на чл. 193 и чл. 194 при провеждане на дисциплинарното 3 производство. Намира, че наложеното наказание съответствало на тежестта на нарушенията, като изтъква, че е било налице предходно наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Уволнителната заповед съответствала на изискванията на закона и била редовно връчена на С. при отказ. Оспорва твърденията на жалбоподателя за немотивираност на обжалваното решение, и споделя изложените в него мотиви. Оспорва и довода му за незаконосъобразност на издаденото му разпореждане да участва в ремонта на багер № 16, като се позовава на т. 3.3 от новата му длъжностна характеристика, връчена му при отказ на 02.09.2021г. Оспорва доводите, свързани с разпоредбата на чл. 120 от КТ, като изтъква, че процесните дисциплинарни нарушения не са извършени по време на командироването му.

Оспорва да е допуснато нарушение на чл. 8 от КТ. При условията на евентуалност, оспорва размера на претендираното обезщетение за оставане без работа поради уволнението, тъй като през релевантния 6- месечен период жалбоподателят бил декларирал 24 дни осигурителен стаж, както и осигурителен доход. Моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Д., който оспорва отговора, поддържа жалбата и излага съображения в нейна подкрепа.

Представя писмена защита, в която акцентира върху спорния въпрос, касаещ командироването на С. по реда на чл. 120 от КТ, както и върху факта, че му е било възложено участие в ремонта на багер, на който не е работил, и то – в друго звено, цех и участък на дружеството – работодател. Поддържа, че възлагането на работата е продължило извън срока по чл. 120 от КТ, както и че тя е именно друга работа, а не такава, свързана с обичайната заетост и ангажираност на екипажа. Изтъква, че новата длъжностна характеристика е връчена на С. на 02.09.2021г., докато новата работа му е била възложена още на 26.04.2021г. Същевременно, не била налице и производствена необходимост, нито имало подписано допълнително споразумение към трудовия договор за изпълнение на такава работа. Прави извод, че това обуславяло незаконосъобразност на разпореждането на работодателя, което С. не бил изпълнил, а това води до незаконосъобразност на уволнението.

Поддържа въззивната си жалба.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата страна се представлява от юрк. Бонева, която поддържа подадения отговор и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Счита, че не е бил изменен характерът на работата на С., а поставените му задачи били съобразени с длъжностната му характеристика. Представя писмена защита, в която изразява становище за доказаност на процесните дисциплинарни нарушения. Поддържа, че дисциплинарното производство било проведено при стриктно спазване на изискванията на чл. 189 – 195 от КТ. Намира, че обжалваното съдебно решение е надлежно мотивирано, както и че уволнителната заповед не страда от претендираните от жалбоподателя пороци. Излага съображения във връзка с разпорежданията, които не били изпълнени от С., както и отправилото ги лице. При налагане на наказанието били взети предвид критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ. В края на писмената защита въззиваемият поддържа и евентуалното си искане във връзка с размера на обезщетението. Моли съда да потвърди обжалваното решение.