Решение № 283 от 22.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Бургас, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20222100502246 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД , със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, с ЕИК ****, представлявано от Гл. ю. к.

Д. З., против Решение № 2325 от 21.10.2022 год. на БРС, постановено по гр. д. № 20222120102200 по описа на съда, с което са отхвърлени исковете на ищеца-въззивник против ответниците Г. А. С., М. П. С. и Г. С. С.,, да заплатят разделно на ищеца сумата от 1132,84 лева, представляваща сбор от стойността на предоставени ВиК- услуги за периода от 31.10.2017г. до 26.10.2021г., мораторна лихва в размер на 203,64 лева за периода от 25.08.2019г. до 15.04.2022г. и законната лихва, начиная от 06.04.2022г. до окончателното й изплащане, както следва: за Г. С.-главница от 566,42 лева и мораторна лихва от 101,82 лева; за М. С.- главница 283,21 лева и мораторна лихва 50,91 лева и Г. С.- главница 283,21 лева и мораторна лихва от 50,91 лева; присъдени са разноски в полза на М. С..

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано. Твърди, че съдът не отчел, че от датата на откриване на наследството на * * * г. на наследодателя И. нито един от наследниците не изпълнил задължението срочно да се легитимира пред ВиК оператора за настъпилите промени. За подялбата на имота ВиК ЕАД узнало в хода на делото, поради което направеното позоваване на този факт е ирелевантен предвид изричната разпоредба на чл. 9а от Наредбата.Цитират се нормите на §1, алЛ, г.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.8, ал.7 и ад.9 от Наредба №4 от 14.09.2004 г., според които „потребители“ на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот. Съгласно чл.9а от Наредбата, ОБАЧЕ промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя.Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на ВиК ЕАД гр.Бургас, при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или 1 ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят за справка документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване на имота.По тези съображения се намира за безспорно установен факта, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги. В този смисъл било и Решение № 629/28.06.2022 , постановено по въззивно гражд. дело № 20222100500317 по описа на БОС. По отношение на ответника Г. А. С. се сочи, че назначената СТЕ давала заключение,според което „.. в процесния период преминалоо количество вода през водомера на водопроводното отклонение е 399 куб. м, при показания 1002 куб.м.-603 куб.м. на стойност 889,99 лева. “Тъй като експертизата не била оспорена, се намира за доказан размерът на претенцията за сумата от 889,99 лева.Освен това, на основание чл.162 ГПК и тъй като отв.С. не отрича, че обитавал имота и е ползвал услугите, заявайки да са в по-малък обем, искът бил основателен и по отношение на този ответник.Чоли се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявената искова претенция.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемите Г. С. и М. С. , чрез процесуален представител, в който заявяват становище за неоснователност на въззивната жалба. На първо място се заявява, че основателността на претенциите трябва да изхожда от облигационната връзка между страните, като се установи дали ответниците са собственици на процесния водоснабден имот. Съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви "а” и „б" от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители" са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.Действително,в чл.61, ал.1 от Общите условия било предвидено, че при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишния собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота.Но според чл.63, ал.2 от Общите условия в случай, че новият и предишният собственик или ползвател не спазят изискванията по чл.61, ал.1, то новият собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността. Освен изложеното се сочи, че по делото не било установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че сключеният от наследодателя на ответниците договор за доставка на ВиК услуги да касае този или друг имот. Твърденията на ВиК Оператора, че договорът индивидуализира имота, за който се отнася начислените количества консумирана вода за периода от 25.07.2019г. до 25.11.2021 г. са единствено като абонатен №*** в землището на с.К*. Нито един от документите, приети като писмени доказателства, не индивидуализирали по никакъв начин имота, за който се претендира исковата претенция.Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските по делото.

Писмен отговор е постъпил и от ответника Г. С., в който същият заявява становище за неточно отчитане на водата, тъй като живее сам, няма зеленчукова градина или парник, а освен това имал 10м кладенец/геран/.

Съгласно разпоредбата на чл. 269

ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото 2 в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.

При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира от фактическа и правна страна за установено по делото следното:

Производството по делото е образувано пред РС-Бургас по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас против Г. А. С., М. П. С. и Г. С. С., с която се претендира осъждането им да заплатят разделно на ищцовото дружество сумата от 1132,84 лв.,представляваща сбор от стойността на предоставени ВиК- услуги за доставена, отведена и пречистена вода в периода от 31.10.2017 год. до 26.10.2021 год. за водоснабден имот в с.К*, Община-Камено, ведно с мораторна лихва в размер на 203,64 лв., начислена за периода от 25.08.2019 год. до 05.04.2022 год. и законната лихва, начиная от 06.04.2022 год. до окончателното плащане, както следва: Г. С. - главница от 566,42 лв. и мораторна лихва от 101,82 лв.; М. С. - главница от 283,21 лв. и мораторна лихва от 50,91 лв.; Г. С. - главница от 283,21 лв. и мораторна лихва от 50,91 лв.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на страните е бил клиент на ищцовото дружество по валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК-услуги по отношение на недвижим имот с административен адрес: с.К*, Община-Камено със заведена партида аб.№ *** до момента на смъртта си.По наследяване по закон всеки от ответниците е придобил правото на собственост върху съответна идеална част от водоснабдения имот и е възникнало за всеки един от тях правното качество на потребител на ВиК-услуги.Ищцовото дружество сочи, че отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път посредством използване на мобилно устройство;водомерът се намирал в шахта в двора на имота, поради която причина следвало да бъде осигуряван достъп до водомера за отчитането му.В случаите, когато такъв достъп е бил осъществяван, , били издавани данъчни фактури с начисляване на ползваните водни количества, отчетния период и единичните цени на всяка предоставяна услуга:вода, канал и пречистване.Тъй като наследниците на А. С. И. не заплатили в 30-дневен срок от издаване на всяка от фактурите дължимите парични суми на ВиК, била начислена мораторна лихва върху всяко парично задължение по фактурите,която се претендира разделно от всеки от ответниците съобразно размера на претендираната главница.

Пълномощникът на ответниците М. и Г. С.и поддържа становище за неоснователност на исковете,представят договор за доброволна делба от 17.11.2017г.

Ответникът Г. С. оспорва исковете.

Видно от удостоверение за наследници на А. С. И., починал на ***г., след смъртта му негови наследници са :син Г. А. С. и наследниците на починалия ***г. негов син С. А. С.:

М. П. С. и Г. С. С..

3

С договор за доброволна делба, сключен на 17.11.2017 год. с нотариална заверка на подписите, тримата ответници като наследници на А. С. И. и съсобственици на недвижими имоти - земеделски и урегулирани, са разпределили помежду си собствеността върху описаните в договора имоти, като дворно място с площ от 1150 кв.м., образуващо УПИ **** в *** по плана на с.К* при описани в договора граници, е поставено в изключителен дял на ответника Г. С., а в дял на Г. С. е поставено дворно място с площ от 1080 кв.м., образуващо УПИ **** в *** по плана на селото.

От заключението на вещото лице по допуснатата от БРС съдебно - техническата експертиза, водоснабденият имот, за който е открита партидата, е този,получен в дял на ответника Г. С. с договора за доброволна делба.В него на лесно и достъпно от улицата място, се намирал монтиран един битов водомер за студена вода, чието последно показание е 1002 куб.м., а водоподаването е било преустановено от улицата на 02.11.2021 год., към която дата показанието на водомера е било същото. Експертът, работейки само с представеното от ищеца извлечение от карнет, е изчислил общото количество потребена вода, преминало през водомера и го е остойностил, като начислените количества са описани в табличен вид и са съпоставени с 13 бр. от издадените от ищцовото дружество 16 бр. фактури, налични по делото, до размера от 889,99 лв. Вещото лице И. пред БРС в съдебно заседание заявява, че голямото потребление в определени месеци от отчетния период се дължи на това, че евентуално водомерът не е отчитан коректно и при извършване на реален отчет, по този начин е изравнявано количеството.

При установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 8, ал. 7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, "потребители" на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ВиК ЕАД гр. Бургас, при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят за справка документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване на имота. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Общите условия, при смърт на потребител – физическо лице, наследниците са длъжни в 60-дневен срок да подадат заявление но ВиК-оператора за промяна на партидата.

Съгласно чл.9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.Обстоятелството, че това задължение е било изпълнено от потребителя,подлежи на доказване от потребителя пред съда съгласно разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ,ал.1 ГПК.В случая 4 ответниците –въззвиваеми не твърдят и не установяват да са уведомили ВиК-дружеството за придобиване на водоснабдения имот от само от единия от наследниците на наследодателя А. С. И. с договора за делба от 2017г., поради което исковете са основателни спрямо всеки един от ответниците.