Решение № 288 от 11.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330205445 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-1030-005729/24.07.2024г. на Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Х. Т. М. с ЕГН **********, с адрес *****, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137Е от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП с мотиви, че не е извършил нарушението, тъй като по време на управление на мотоциклета му е паднала каската от главата и спирайки да я постави обратно, бил спрян и санкциониран от служители на сектор „Пътна полиция“.

Въззиваемата страна, в депозирано до Съда молба-становище сочи, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпраща представител в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 22.06.2024 г., в гр. Пловдив жалбоподателят Х. Т. М. управлявал мотоциклет „Хонда СХ 300 А“ с рег. № ****, лична собственост. Около 20:23 ч. той преминал по бул. „Цар Борис I I I Обединител“ до № 72 управлявайки мотоциклета си без да използва защитна каска по време на движение. Посоченото било възприето от 1 свидетеля А. И. В. – *** и **** към **** и колегата му. В. заедно с колегата си и служебният им автомобил, осъществявали функциите си по контрол на движението като го били позиционирани на бул. „Цар Борис I I I Обединител“ до № 72 непосредствено преди тунела и след намиращата се на същото място автобусна спирка. Свид. В. спрял мотоциклет „Хонда СХ 300 А“ с рег. № ***** и установил самоличността на водача, а именно Х. Т. М.. На последния бил обяснен механизмът на нарушението, а за установеното, в присъствието на водача, бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА бл. № 1316274/22.06.2024 г., в който било посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 137Е от ЗДвП. Актът бил подписан от М.. В срока по чл.44 от ЗАНН, жалбоподателят не депозирал писмени възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на Х. Т.

М., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137Е от ЗДвП. Отразено било, че на основание Наредба № Iз2539 на МВР са били отнети общо 10 точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А.

И. В. – ***, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, заверено копие на съпроводително писмо, заверено копие на докладна записка, заверено копие оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка за собственост на МПС.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят В. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение сочи, че на процесната дата и място лично е констатирал как Х. М. управлявал мотоциклета си без да използва защитна каска по време на движение като същата била закачена за дръжката на мотоциклета.

Свидетелят В. конкретизира, че М. управлявал мотоциклета си, идвайки от посока „Чифте баня“ и бил пуснал десен мигач, при което В. с ръка му подал сигнал да спре за проверка.

Показанията на свидетелят В. съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.

Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, доколкото същите не кореспондират с изложеното в жалбата, съдържат вътрешни противоречия и са житейски нелогични в частта им , че си е свалил каската именно пред полицейските служители.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и съдържа всички елементи от задължителен порядък за съдържанието му, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в деня на установяване на 2 нарушението и в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, който го е подписал. Не е нарушено правото на последния да подаде писмени възражение в законоустановения срок от съставянето му.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на Х. Т. М. като нарушение на посочената разпоредба на чл. 137Е от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, описано в цитираната разпоредба.

Безспорно се установява, че Х. М. като водач на мотоциклет „Хонда СХ 300 А“ с рег. № **** на 22.06.2024 г. около 20:23 ч. в гр. Пловдив преминайки по бул. „Цар Борис III Обединител“ до № 72 е управлявал посоченото МПС, лична собственост, без да използва защитна каска по време на движение като същата била закачена за дръжката на мотоциклета. Същото е било възприето от намиращите се там полицейски служители, а именно актосъставителят В. и колегата му. Следователно жалбоподателят не е съобразил движението си със задължението да използва обезопасителна каска, докато управлява мотоциклета си на посоченото място, с което е нарушил вмененото му задължение. Събраните доказателства категорично установиха, че актосъставителят е възприел нарушението от самото му начало. Не се събраха доказателства, които да опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха твърдения и доказателства от страна на жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН или на показанията на свидетелите или да се оспорва фактическата обстановка. От друга страна самият жалбоподател не отрича фактите от АУАН и НП, но сочи че управлявайки мотоциклета си, бързал да пристигне на адрес в ***, където разбрал, че е починал негов близък. По пътя до горепосочения адрес и точно преди намиращата се там автобусна спирка, си е свалил каската. Поради тази причина той предприел движение за спиране след автобусната спирка, но намиращият се там автопатрул го спрял за проверка и го глобил за нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 137Е от ЗДвП, водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. Следователно законодателят е регулирал тази хипотеза, при която е налице основание за ангажиране отговорността на водачите при неспазване на същата.

Не се споделя възражението за неизвършеност на вмененото административно нарушение. В тази връзка отново следва да се акцентира върху показанията на свид.

В., който ясно заявява, че жалбоподателят е управлявал без каска на главата си като без значение е на какво разстояние и по каква причина водача на мотоциклета се е придвижвал без каска.

В конкретния случай, макар и жалбоподателят да е бил наясно със задължението си винаги да носи обезопасителна каска при управление на мотоциклета си, то той е преценил да не се съобрази с него, като с това си поведение, той е изпълнил състава на чл. 137Е от ЗДвП.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да използва защитна каска по време на управление на мотоциклета си може да доведе до настъпване на 3 общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото на всеки участник в движението, и е искал настъпването на последиците, а именно като е управлявал мотоциклета си без да използва защитна каска.

За размера на наложеното административно наказание:

Правилно е определена и приложимата санкционна норма, залегнала в текста на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, която предвижда административна санкция "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева за извършване на гореописаното нарушение.

Наказващият орган е наложил санкция именно в размер от 50 лева, поради което преценката му се явява законосъобразна. Следва да се посочи и че размерът на глобата е фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.

Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 137Е от ЗДвП предвижда отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а именно „водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски“, за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, съгласно която чл. 28 от ЗАНН е неприложим за нарушения по ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.