Решение № 138 от 27.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Ина Лазарова при участието на секретаря Йорданка Тодорова в присъствието на прокурора К. Д. П. като разгледа докладваното от Станислава Бозева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300600202 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 253/10.12.2025г. по НЧХД № 2400/2025г. Районен съд Пловдив, 18 н.с. е признал подс. А. Х. Х. за виновен в това, че на 31.10.2024г. в гр. Пловдив е причинил на Г. К. Р., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно – разкъсно-контузна рана на горната устна и частично счупване на коронката на първи горен ляв зъб /без засягане на зъбната пулпа/ - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева. Осъдил е подсъдимия да заплати на Г. К. Р. сумата от 2 716,00 /две хиляди седемстотин и шестнадесет/ лева, представляваща направените от последния разноски по делото.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият А. Х. Х., който я обжалва с въззивна жалба по съображения за неправилност и несправедливост. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова „в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства“ /цитат от въззивната жалба/.

С допълнение към въззивната жалба от подсъдимия, депозирана чрез защитника, се изразява несъгласие с фактическите и правни изводи на районния съд като последица от неправилен доказателствен анализ, изложен в 1 мотивите, като се сочи и че мотивите са непълни, като се конкретизира какво искане се прави - за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде „променено наложеното наказание глоба“ „под минимума или до минимума“.

Постъпило е и възражение от повереника на частния обвинител - адв.

М. Ч. против подадената въззивна жалба, в което се излагат съображения за неоснователност на същата.

Защитникът адв. В. И. поддържа жалбата в съдебно заседание по наведените съображения, акцентира на липсата на мотиви касателно противоречие в показанията на свидетелите Р.а и Ж., счита, че съдът е изградил фактическата установеност на неправилен доказателствен анализ, поради което и неправилно е извел правните си изводи, като съдът е следвало да обсъди дали поведението на подзащитния му изпълва признаците от състава на престъплението по чл. 132, ал.2 от НК.

Подсъдимият Х. поддържа становището на защитника си, като в последната си дума моли съда да бъде оправдан.

Повереникът на частния тъжител адв. Т. Ч. пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като намира същия за обоснован, законосъобразен и справедлив. Счита, че събраните по делото доказателства, особено в лицето на показанията на свид. Ж., отчасти на свид. З. установяват фактологията по обвинението, изложена в подадената от частния тъжител тъжба, като и самият подсъдим не оспорвал да е нанесъл удар по пострадалия.

Според повереника присъдата е мотивирана, като съдът е изложил съображения защо е приел да кредитира едни доказателства, а други – не, както и обстоятелствено се е мотивирал защо не счита, че поведението на подсъдимия изпълва признаците на превишаване пределите на неизбежната отбрана. Поради това моли съда да потвърди обжалваната присъда.

Частният тъжител Р. се солидаризира със становището на повереника си, като моли съда да потвърди присъдата на районния съд.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Жалбата е подадена в законния срок от лице, посочено в кръга на правоимащите по чл. 318 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови съдебния си акт районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Х. Х. работел във фирма за кабелен интернет „***“ *, в която осъществявал трудови функции и свидетелят Е. К. З..

Частният тъжител и подсъдимият играели мобилна онлайн игра „***“, която била свързана с реално придвижване из различни населени места, включително и в границите на гр. Пловдив. Целта на играта се изразявала в това да се достигат определени обекти, които се „завладявали“ във виртуалното пространство, чрез определени онлайн действия. Така се превземали виртуални портали, а впоследствие и виртуални полета. В играта имало два отбора – „сини“ и „зелени“. Частният тъжител играел в отбора на „сините“, а подсъдимият в отбора на „зелените“. В отбора на „зелените“ били и свидетелите Е. К. З. и А.Х.И..

2

Частният тъжител участвал в играта под името „***“, подсъдимият по името „***“, а свидетелят З. по името „***“. Целта на всеки от отборите била да завладее все по - голяма виртуална територия, включително и да отнема от виртуалната територия на другия отбор, като физически посещава определени обекти.

Във връзка с играта между частния тъжител и подсъдимия се създало напрежение. Имало ситуации, в които се стигнало до обидни действия от страна на частния тъжител към подсъдимия. Последният многократно споделял както пред подсъдимия, така и пред другите участници в играта, че е служител на НСО. Били провеждани случайни срещи между частния тъжител и подсъдимия, както и била осъществявана писмена комуникация по Вайбър между тях. Подсъдимият общувал по Вайбър и със свидетеля З..

На 29.10.2024г. следобед, пак във връзка с играта, частният тъжител се намирал в гр. П. на ул. „***“ №8, където се помещавал офисът на „***“ *, в който офис били подсъдимият и свидетелят З.. Последните двама пушили пред вратата и видели тъжителя Р., който изпратил на свид. З. съобщение по Вайбър, питайки го дали това до него е подсъдимият. След положителен отговор от страна на свидетеля, частният тъжител отново му изпратил съобщение със следното съдържание: „***“.

На 31.10.2024г. сутринта след 08:30 часа частният тъжител взел от Централна автогара - гр. Пловдив негов познат – свид. Г. В. Ж., с който имали уговорка след като приключи участието си в играта пред офиса на „***“ *, находящ се в гр. П., на ул. „***“ №8, да отидат до с. У., обл. П., където последният трябвало да интервюира участник в предаване, което водел като журналист. Уговорката била след интервюто да го закара с автомобила си до гр. София, където частният тъжител имал намерение да остане до 01.11.2024г., за да пътува след това със самолет до гр. В. в И., пак по повод играта. Тъй като играта изисквала сериозна концентрация, тъжителят помолил свид. Ж. да го изчака в непосредствена близост до мястото, където седнал, а именно в парка, който се намирал до ул. „***“, където се помещавал и офисът на „***“ *. Било станало вече около 09,00 часа. Тъжителят седнал на пейка в парка, като започнал да играе на играта. Свид. Ж. застанал на площадката с фитнес уредите, които се намирали на известно разстояние от тази пейка, но с пряка видимост към тъжителя. След кратко време към тъжителя се приближил подсъдимият, като по повод проведения преди два дни чат със свид. З., попитал тъжителя „***?“. Последният му отговорил: „***?“. Междувременно тъжителят вече се бил изправил. Последвал удар с юмрук в областта на лявата скула на тъжителя, нанесен му от подсъдимия. Непосредствено след това подсъдимият нанесъл още един удар на тъжителя с юмрук, този път в областта на устата. Нанасянето на последващи удари било предотвратено от появата на свид. З., който хванал подсъдимия за яката и го издърпал настрани. Тъжителят веднага позвънил на тел.112, като обяснил за случилото се, а подсъдимият и свид. З. се отдалечили, като се качили на служебния автомобил и се отправили към работните си задачи. Тъжителят отпратил свид. Ж., тъй като не желаел да го виждат с него. След като свид. Г. Ж. си тръгнал, на място пристигнал полицейски екип.

Същия ден тъжителят посетил отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – Пловдив, където бил прегледан и му било издадено съдебномедицинско удостоверение №1435/2024г., със заключение, че при 3 прегледа са били установени оток на меките тъкани на лицето, оток и кръвонасядане на горната устна и разкъсно – контузна рана на горната устна.

Описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са причинени както се съобщава от освидетелствания. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. По отношение на нарушената цялост на първи горен ляв зъб било посочено, че е уместна консултация със стоматолог, след което при необходимост допълване на СМУ. Във връзка с констатирана при прегледа частична липса на коронката на първи горен ляв зъб, тъжителят посетил стоматолог – доктор Г.Ш.. На 08.11.2024г. тъжителят отново се явил в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – Пловдив, където представил допълнително медицинска документация за извършен преглед от лекар по дентална медицина. Било изготвено допълнение към СМУ №1435/2024г., със заключение, че на тъжителя е било причинено частично счупване на коронката на централен резец вляво.

За случилото се на *.10.2024г. тъжителят Р. подал жалба до Началника на 04 РУ при ОДМВР – Пловдив. Била образувана прокурорска преписка №15091/2024г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив. С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.03.2025г. на Районна прокуратура – Пловдив е било отказано да се образува досъдебно производство, като прокурорът е приел, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, а се касае за такова от частен характер.

В хода на съдебното производство е била назначена и изготвена съдебно - медицинска експертиза на тъжителя, изготвена от д-р П.М.Д.. Според заключението на вещото лице при възникналия инцидент на *.10.2024г. в гр.

П. на тъжителя са били причинени следните травматични увреждания: разкъсно - контузна рана на горната устна, частично счупване на коронката на първи горен ляв зъб, оток и кръвонасядане на горната устна, оток по лицето.

Разкъсно - контузната рана на горната устна, както и частичното счупване на коронката на първи горен ляв зъб /без засягане на зъбната пулпа/ поотделно и в съвкупност се преценят като довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Отокът по лицето и горната устна, както и кръвонасядането на горната устна са причинили болка и страдание.

Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени така, както се съобщава в материалите по делото, а именно при нанесени удари в областта на лицето. Оздравителните процеси са индивидуални за всеки организъм и зависят от множество фактори - пол, възраст, здравословно състояние, наличие или липса на усложнения. При такъв тип травматични увреждания, оздравителните процеси са както следва: за разкъсно - контузната рана – около 15 дни; кръвонасядане на горната устна - около 10-12 дни; оток по лицето и горната устна - около 4-5 дни.

Настоящата инстанция следва първо да разгледа възражението на защитата от допълнението към въззивната жалба, поддържано и в съдебно заседание, за допуснати нарушения на процесуалните правила. Оплакването на подсъдимия и неговия защитник, насочено към основанието, обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е приоритетно, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде 4 извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.

Възражението на защитата се концентрира върху извършения от първата инстанция доказателствен анализ, като се сочи съдът да е анализирал превратно част от доказателствата, което е довело и до неправилно установена фактическа обстановка, както и да не е дал отговор на възражението за противоречия в свидетелските показания. Така изложеното следва да се съотнесе към оплакване за нарушение на принципа на чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. Противно на възражението на защитата, настоящият въззивен състав не открива сочените нарушения в процесуалната дейност на първата инстанция.