Решение № 4557 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4557 гр. *, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110100109 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от С. Т. К., ЕГН **********, с адрес: град *, срещу „Е* М*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 552,25 лева, от която: 259,10 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 04.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

268,15 лева – мораторна лихва, произтичаща от Договор за издаване на кредитна карта Globul * MasterCard, сключен на 18.11.2007 г. с „*“ АД, вземането по който е прехвърлено в полза на „Е* М*“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.12.2013 г.; както и 25 лева – разноски за държавна такса, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 216/2022 г. по описа на ЧСИ Ст* Я*, рег. № * на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - *, образувано въз основа на Изпълнителен лист № * от 05.10.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 3057/2020 г. по описа на Районен съд – *.

В исковата молба се твърди, че въз основа на Изпълнителен лист № * от 05.10.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 3057/2020 г. по описа на Районен съд – *, ищецът е осъден да заплати на ответника сума в общ размер на 552,25 лева, от която: 259,10 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 04.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 268,15 лева – мораторна лихва, произтичаща от Договор за издаване на кредитна карта Globul * MasterCard, сключен на 18.11.2007 г. с „*“ АД, вземането по който е прехвърлено в полза на „Е* М*“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.12.2013 г.; както и 25 лева – разноски за държавна такса Заявява се, че с молба на ответното дружество въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 216/2022 г. по описа на ЧСИ Ст* Я*, рег. № * на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – *. Сочи се, че в рамките на същото на ищеца е наложен запор на трудовото възнаграждение, получавано при работодателя „Ек*“ ЕООД.

Ищецът твърди, че заповедният съд в противоречие с разпоредбите на ЗЗД е издал заповед за изпълнение за процесните суми, след изтичане на погасителната давност за 1 същите. Заявява, че не е бил уведомяван за прекратяване на договора за кредит, за сключване на договора за цесия, поради което ответникът не е бил материално-правно легитимиран да търси от ищеца спорните суми, както и за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за образуваното изпълнително дело.

Сочи се, че от образуване на изпълнителното дело през 2022 г. до изпращане на запорно съобщение до работодателя на ищеца през декември 2024 г. не са извършване изпълнителни действия.

С оглед на посоченото се предявява исковата претенция в настоящото производство за приемане на установено, че ищецът не дължи процесните суми на ответника, поради погасяването им по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва недължимостта на вземанията по издадения изпълнителен титул по описа на Районен съд - *. Твърди се, че с образуване на изпълнително дело № 216/2022 г. по описа на ЧСИ Ст* Я*, въз основа на процесния изпълнителен лист е започнала да тече нова давност по отношение на процесните вземания, като изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени.

По изложените съображения се иска отхвърляне на предявения установителен иск.

Претендират се разноски за производството.

В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция, като навежда доводи за липса на уведомяване за извършената в полза на ответното дружество цесия, както и за настъпила погасителна давност по отношение на процесните суми. Претендират се сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище оспорва предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. съдържащото се в приобщеното изпълнително дело № 216/2022 г. по описа на ЧСИ Ст* Я*, че въз основа на Изпълнителен лист № * от 05.10.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 3057/2020 г. по описа на Районен съд – *, ищецът е осъден да заплати на ответника сума в общ размер на 552,25 лева, от която: 259,10 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 04.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 268,15 лева – мораторна лихва, произтичаща от Договор за издаване на кредитна карта Globul * MasterCard, сключен на 18.11.2007 г. с „*“ АД, вземането по който е прехвърлено в полза на „Е* М*“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.12.2013 г.; както и 25 лева – разноски за държавна такса.

С влязло в сила Определение № 2004/25.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 466/2025 г. по описа на В*, съдът не е приел възражение на ищеца по чл. 423 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.

С молба от 28.03.2022 г. на ответното дружество въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 216/2022 г. по описа на ЧСИ Ст* Я*, рег. № * на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – *. Със същата молба взискателят е поискал налагане на запори върху трудово възнаграждение на длъжника и е възложил на ЧСИ издирване на имущество на последния и прилагане на изпълнителни способи, по реда на чл.

18 ЗЧСИ. По това изпълнително дело ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника. На дата 15.04.2022 г. ЧСИ е разпоредил налагането на запори на вземания на ищеца в „*“ АД, в „*“ АД и в „*“ АД.

На 02.03.2023 г. е постъпила молба от взискателя до ЧСИ, в която е поискано 2 издирване на имущество на последния и налагане на запори, в случай на открити активни трудови договори/пенсии и банкови сметки.

С молба от 22.02.2024 г. ответното дружество е уведомило ЧСИ, че на 06.12.2013 г. е сключен договор между него като цесионер и „*“ АД като цедент и е поискало налагане на запор на вземания на ищеца в „*“ АД, което е разпоредено от ЧСИ на същата дата.

С молби от 05.03.2024 г. и от 25.10.2024 г. „Е* М*“ ЕООД е поискало отново извършване на справки за трудови договори и банкови сметки на длъжника, както и налагане на запори при откриване на такива. На 30.10.2024 г. ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано „Ек*“ ЕООД. На 31.01.2025 г. по изпълнителното дело е постъпил отговор на запорното съобщение от работодателя на ищеца.

С оглед на установеното от фактическа страна в производството, съдът намира от правна страна следното:

Предпоставка за допустимост на иска по чл. 439 ГПК е длъжникът да се позовава на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в законна сила на съдебният акт, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, както и наличие на образувано и висящо изпълнително производство за принудително изпълнение на оспореното право.

В случая, длъжникът по претенцията п о чл. 439 ГПК излага твърдения, както за изтекла погасителна давност преди издаване на процесната заповед за изпълнение, така и за липса на предприети изпълнителни действия в рамките на образуваното изпълнително производство, съответно изтекла погасителна давност по отношение на процесните суми след неговото образуване.

Възражението на ищеца за изтекла погасителна давност преди издаване на процесната заповед за изпълнение се явява недопустимо за разглеждане в настоящото производство.

Посоченото е обусловено от обстоятелството, че съобразно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират (в този смисъл Решение по т.д. № 1562/2015 г. по описа на ВКС, І т.о., по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 4063/2021 по описа на ВКС, трето г.о.).

По отношение на възражението на ищеца относно липсата на уведомяване за извършената цесия на процесните вземания съдът намира следното:

В исковото производство по предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГП, надлежно процесуално легитимирани страни са носителите на оспорваното изпълняемо материално право - длъжникът като ищец и кредиторът - взискател като ответник.

По отношение валидността на сключения договор за цесия между ответника и "*“ АД обстоятелството дали е било известно на длъжника е ирелевантно. Така, съгласно Решение 3

№ 209 от 28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г. на ВКС, без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, които провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че, ако изпълни чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга. Освен това, съдебната практика е константна и в разбирането си, че придобиването на вземането на цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия. Поради изложените съображения, съдът приема, че цесионерът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.

По отношение на твърденията за изтекла погасителна давност, представляващи факти, настъпили след стабилизиране на изпълнителното основание:

По иска с правно основание чл. 439 ГПК ищцата следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: наличието на твърдените правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок.

От друга страна, в тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Като материалноправен институт погасителната давност е уредена по императивен начин в закона. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Съобразно мотивите на т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на *ГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.