Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 29.09.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 540/2025
Вид
Решение № 254
Подписан
29.09.2026
В сила
29.09.2026
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Бургас, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252100600540 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна въззивна жалба от адв.Ст.Кралев-защитник на М. М. М., ЕГН:********** - подсъдима по НОХД№1153/2025г. на РС Бургас, против Определение №855 от 03.04.2025 година по НОХД№1153/2025г. на РС Бургас, с което първоинстанционният съд на основание чл.343б, ал. 5 НК, е осъдил М. М. М. да заплати в полза на държавата по сметка на РС Бургас сумата от 3590 лева, представляваща равностойността на лек автомобил, марка „Фиат“ модел Пунто, с рег. ********* собственост на трето лице, който е послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е била осъдена М..

С жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно като се излагат искане то да бъде отменено. Излагат се подробни аргументи за противоречието между нормата на чл.343б,ал.5 от НК и Конституцията на Р България, Рамково решение 2005/2012/ПВР и Хартата на основните права на ЕС.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от РП- Бургас.

В съдебно заседание М. М. М. не се явява.За нея се явява адв.Р.Томов преупълномощен от адв.Ст.Кралев, който поддържа жалбата и моли определението на РС Бургас да се отмени.

Представителят на ОП Бургас предлага да се потвърди определението като правилно и законосъобразно.

Съдът съобрази обстоятелството, че към настоящия момент пред Съда на Европейския съюз е висящо производство по дело C-2/26, свързано с приложението на чл.

1

343б, ал. 5 НК, но предвид отговорът на СЕС по дело C-655/24/Latranov/, счита, че към момента няма основания за спиране на настоящото производство.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с жалбата и материалите по делото и изслуша становищата по делото, намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че с влязъл в сила съдебен акт по НОХД№1153/2025г. на РС Бургас М. М. М. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. От събраните по делото доказателства се установява, че при извършване на престъплението от М. М. М. е използван лек автомобил, марка „Фиат“ медл Пунто, с рег. *********. От представените документи за собственост и справките по делото се установява, че използваното моторно превозно средство не е собственост на осъдения М. М. М., а на Е.И.А.. От заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че към датата на деянието пазарната стойност на лекия автомобил, възлиза на 3590 лева.

При така установените факти съдът приема следното:

По същество, въззивната инстанция счита, че правилно и в съответствие с националния закон първоинстанционният съд, прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК е осъдил М. да заплати в полза на държавата по сметка на РС Бургас сумата от 3590 лева, представляваща равностойността на лек автомобил, марка „Фиат“ медл Пунто, с рег.

********* - собственост на трето лице, който е послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е осъдена М.. Съгласно посочената разпоредба в случаите по чл.343б, ал. 1 - 4 НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. В случая са налице всички изискуми предпоставки за прилагането на чл.343б, ал.5 от НК.

Настоящият съд съобрази принципните положения, изложени в Решение № 8 от 17 юли 2025 г. по к. д. № 15/2024 г. на Конституционния съд на Република България.

Конституционният съд приема, че правото на собственост е основно конституционно право, което обаче не е абсолютно и може да бъде ограничавано със закон за постигането на конституционно легитимна цел при спазване на изискването за пропорционалност. В тази връзка следва да се подчертае, че към момента нито Конституционният съд е обявил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК за противоконституционна, нито СЕС е установил нейната несъвместимост с правото на Европейския съюз.

При преценката за приложението на чл. 343б, ал. 5 НК съдът съобрази постановеното на 10.09.2026 г. решение на Съда на Европейския съюз по дело C-655/24, Latranov. С него СЕС приема, че Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления не се прилага към престъпление по транспорта, изразяващо се в управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, наказуемо с лишаване от свобода над една година. До този извод Съдът достига, като приема, че подобно престъпление не попада в обхвата на организираната престъпност, нито по принцип представлява тежка престъпност или престъпност с трансгранично измерение, към които е насочен посоченият акт на Съюза.

СЕС приема също, че Директива (ЕС) 2024/1260 не е приложима ratione temporis към разглежданото в главното производство правно положение, тъй като към момента на деянието не е изтекъл срокът за нейното транспониране /срокът за транспонирането й изтича на 23.11.2026 г./ и Република България не я е транспонирала в националното право.

Поради това и доколкото разглежданата конфискация не се урежда от приложимите към случая разпоредби на правото на Съюза, СЕС приема, че Хартата на основните права на Европейския съюз не намира приложение в конкретния случай. Ето защо е безпредметно да се обсъждат изложените в жалбата аргументи относно противоречието между нормата на 2 чл.343б, ал.5 от НК и Рамково решение 2005/2012/ПВР и Хартата на основните права на ЕС, при положение че последните не са приложими в случая според СЕС.

Съдът съобразява и че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело C-2/26/Kaldov/, образувано по преюдициално запитване на Софийския районен съд, в което е поставен въпрос относно съответствието с принципите на правовата държава и пропорционалността на национална правна уредба, предвиждаща задължително отнемане, без възможност съдът да извърши индивидуална преценка за баланса между засегнатите права, тежестта на престъплението и личността на дееца. Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт обаче по посоченото дело няма постановено решение. Поради това самото наличие на висящото преюдициално производство не променя правните изводи, които следват от вече постановеното решение по дело C-655/24/Latranov/, както и не освобождава настоящия съд от задължението да разреши поставения пред него въпрос въз основа на действащото право.

Неприложимостта на Хартата в разгледаната от СЕС хипотеза не освобождава националния съд от задължението да съобрази самостоятелно гаранциите на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвид чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България. Отнемането на моторното превозно средство, респективно присъждането на неговата равностойност, представлява намеса в имуществената сфера на засегнатото лице, поради което следва да бъде запазен справедлив баланс между изискванията на обществения интерес и защитата на индивидуалните права, като мярката не следва да възлага върху лицето индивидуална и прекомерна тежест. При преценката за съответствието на предвидената в чл. 343б, ал. 5 НК имуществена последица с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ съдът съобразява, че императивният характер на националната разпоредба не изключва необходимостта от конкретна оценка дали нейното приложение в разглеждания случай запазва справедлив баланс между изискванията на общия интерес и защитата на правото на собственост на засегнатото лице. В Markus v. Latvia, § 67, ЕСПЧ приема, че независимо от свободата на преценка, с която държавите разполагат в областта на наказателната политика, финансово задължение, произтичащо от наложена санкция, може да засегне правото на собственост, когато възлага върху лицето прекомерна тежест или има фундаментално неблагоприятно отражение върху финансовото му положение. За да бъде пропорционална намесата, тя следва да съответства на тежестта на нарушението, а санкцията – на тежестта на деянието, което е предназначена да санкционира. Наред с това на засегнатото лице трябва да бъде предоставена разумна възможност ефективно да оспори мярката, засягаща имуществените му права. Тези принципи са доразвити в Yaylali v. Serbia, §§ 56–59. В посоченото решение ЕСПЧ отдава значение на обстоятелството, че задължителният характер на конфискацията не е оставял на националните органи свобода да оценят нейната пропорционалност и да вземат предвид конкретните индивидуални обстоятелства на случая.

Съдът е отчел и че автоматичният характер на мярката е лишил жалбоподателя от разумна възможност ефективно да я оспори с реална перспектива за успех, като в конкретните обстоятелства е достигнал до извод, че задължителната конфискация му е възложила индивидуална и прекомерна тежест. От посочените решения обаче не следва, че всяка императивно предвидена от националното законодателство конфискационна мярка или присъждане на равностойност е несъвместима с чл. 1 от Протокол № 1. От значение е дали националната правна уредба и нейното приложение в конкретното производство позволяват извършването на действителна, а не само формална преценка за пропорционалност, при която засегнатото лице може да представи относимите към тази преценка обстоятелства и съдът ги обсъжда при разрешаване на въпроса за пропорционалността на имуществената последица. Ето защо обстоятелството, че чл. 343б, ал. 5 НК императивно предвижда присъждането на равностойността на моторното превозно средство, не освобождава съда от задължението да прецени дали конкретният размер на тази равностойност разгледан във връзка с тежестта и конкретните обстоятелства на извършеното престъпление, степента на създадения общественоопасен риск, останалите наложени санкции, както и имущественото 3 и доходното състояние на подсъдимия, не води до възлагането върху него на индивидуална и прекомерна тежест. При това размерът на равностойността сам по себе си не е достатъчен нито за извод за пропорционалност, нито за извод за непропорционалност. Съществено е действителното съотношение между интензитета на имуществената намеса, тежестта на конкретното деяние и отражението на финансовото задължение върху имущественото положение на подсъдимия. Ето защо, независимо от извода, че са налице предвидените в националния закон предпоставки за приложение на чл. 343б, ал. 5 НК, въззивният съд намира за необходимо да извърши и самостоятелна преценка дали конкретната имуществена последица съответства на изискването за справедлив баланс по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и дали не възлага прекомерна и индивидуално несъразмерна тежест на осъденото лице.

При извършване на конкретната преценка в случая, съдът намира следното:

Присъждането на равностойността на автомобилът, с който е извършено престъпление по чл.343б от НК, когато превозното средство не е собственост на виновния, е изрично предвидено в чл.343б, ал.5 от НК, който е достатъчно достъпен, ясен и предвидим.

М. е могла да предвиди, че при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол над законоустановения праг, или наркотици, освен наказателна отговорност законът предвижда и отнемане на използваното моторно превозно средство, когато то е нейна собственост или присъждане на равностойността му, когато не е нейна собственост.

Мярката преследва легитимна цел от висока обществена значимост – защита на живота и здравето на гражданите и превенция на престъпленията по транспорта.

Управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотици представлява поведение, което създава непосредствен риск за живота и здравето на останалите участници в движението. Ограничаването на този риск и защитата на обществената безопасност представляват цели от първостепенно значение в едно демократично общество. Съгласно мотивите на Конституционния съд в Решение № 8 от 17 юли 2025 г. по к. д. № 15/2024 г. животът и здравето на гражданите представляват висши конституционни ценности, които държавата е длъжна да защитава чрез адекватни законодателни и правоприлагащи механизми. Определянето на наказателната политика и на средствата за противодействие на престъпността е преди всичко в правомощията на законодателя, който разполага с широка свобода на преценка при избора на подходящите средства за защита на обществения интерес. Именно в този контекст следва да се разглежда и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, чиято цел е да противодейства на една от най-опасните форми на транспортна престъпност – управлението на моторни превозни средства след употреба на алкохол или наркотични вещества, създаващо непосредствен риск за живота и здравето на участниците в движението. В решението си КС приема, че присъждането на паричната равностойност на МПС, когато то не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца, или на друго лице.