Решение № 647 от 15.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000500908 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано е по въззивна жалба на И.

Х. Т. от гр. *** /чрез адв. И. В. от САК/, с която се атакува изцяло като неправилно Решение № 260961/02.11.2020 г. по гр.д. № 9185/2019 г. на Софийски градски съд /СГС/. Видно от диспозитива на последното, е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника срещу Прокуратурата на РБългария /ПРБ/ иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които вреди са в резултат на неоснователно водено срещу него наказателно производство, което е приключило с определение за прекратяване /влязло в законна сила на 07.04.2016г./, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2019г. до окончателното изплащане.

В кратка въззивна жалба, Т. намира, че решението на СГС било неправилно и следвало да се отмени, като му се присъди обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в размер, преценен от въззивния съд. Не е подаван отговор на въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима.

1

Във връзка с преценката за нейната основателност САС прие следното от данните по делото:

Ищецът И. Х. Т. е предявил против ПРБ иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които вреди са в резултат на неоснователно водено срещу него наказателно производство.

Ищецът твърди, че на 01.04.2009г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.посл. вр. с ал.1 вр. с чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК по ДП №614/2018г. по описа на РУ-Троян. Твърди, че по внесен обвинителен акт на ОП-Ловеч било образувано НОХД №447/2011г. Производството е било прекратявано и връщано от съда на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения като последния път е било върнато с указания за освобождаване на Т. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. НАХД №786/2014г. по описа на РС Троян било образувано по реда на чл.375 и сл. от НПК вр. чл.78а НК. Поради отвод на съдите от РС-Троян, НАХД №786/14г. било изпратено за разглеждане от РС-Плевен. Производството по НАХД №2008/2015г. на Плевенския РС било прекратено поради изтичане на абсолютната давност за престъплението, за което ищецът бил обвинен. Определението влязло в законна сила на 07.04.2016г.

Ищецът твърди, че от образуването на производството до прекратяването му е преживял редица травми от психологическо и емоционално естество. Било опетнено името му в обществото на честен гражданин, бизнесмен и порядъчен данъкоплатец. В жилището му било извършено претърсване от тежко въоръжени полицаи с маски, бронежилетки и автомати. Била му определена парична гаранция в размер на 30 000лв., която не била съобразена с личността му, бил на 65 години, било му иззето и отнето личното оръжие. Били засегнати и най-близките му хора – сестра му и брат му.

В законоустановения едномесечен срок, ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва иска като недопустим, а алтерантивно – като неоснователен.

Между страните по делото не са спорни следните факти и обстоятелства, като същите се установяват от писмените доказателства, приети в първата инстанция:

Ищецът е бил привлечен с Постановление от 01.04.2009г., в качеството му на обвиняем по ДП №614/2008г. по описа на РУ-Троян за престъпление по чл.321, ал.3, пр. последно вр. ал.1 вр. чл.93, т.20 НК и по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

Установява се, че е бил внесен обвинителен акт на ОП-Ловеч като било образувано НОХД №447/2011г. Производството е било прекратявано и връщано от съда на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения като последния път е било върнато с указания за освобождаване на Т. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.308, ал.1, пр.1 вр.

2 чл.26, ал.1 НК. НАХД №786/2014г. по описа на РС-Троян било образувано по реда на чл.375 и сл. от НПК вр. чл.78а НК. Поради отвод на съдите от РС-Троян НАХД №786/2014г. било изпратено за разглеждане от РС-Плевен.

От приложения протокол от заседание, проведено на 26.01.2016г. по НАХД №2008/2015г. на РС-Плевен, се установява, че наказателното производство е било прекратено поради изтичане на абсолютната давност за престъплението, за което ищецът бил обвинен. Определението на съда е влязло в законна сила на 07.04.2016г. Следователно, цялото производство против ищеца-въззивник е продължило около 7 /седем/ години, считано от привличането му като обвиняем с Постановление до влизането в сила на съдебния акт, с който наказателното производство спрямо него е приключило окончателно.

Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства, а именно:

От показанията св.Б., се установява, че през 1997г. се преместили с майка й и Т.

/втори съпруг на майка й/ да живеят в гр.***, където живели заедно да 2009г. През м.април 2009г. един ден сутринта се позвъняло на вратата, тя отворила и група въоръжени полицаи влезли в дома им. Съобщили, че издирват И.Т.. Първоначално не казали за какво, впоследствие се разбрало, че ищецът бил издирван за това, че бил „глава“ на организирана престъпна група за имотни измами. Когато това се случило ищецът вече бил пенсионер и според свидетелката, ако това било истина, щяло да проличи на стандарта им на живот.

Била му определена висока парична гаранция от 30 000лв. В резултат на всички тези действия ищецът получил сърдечни проблеми, майка й драстично отслабнала, заболяла от рак и по-късно починала.

От показанията на св.К. Д. се установява, че с ищеца се познавали от много години като съграждани. Споделил със свидетеля, че в началото на месец април 2009г. въоръжени полицаи му извършили обиск, в резултат на което бил много стресиран. Свидетелят твърди, че за седмица – две усетил рязка промяна в поведението на ищеца, станал мрачен, неспокоен. Бил обвинен, че е ръководител на престъпна група. Всички близки около И.Т. получили срив.

В рамките на правомощията си по чл. 269 – 271 ГПК, настоящата инстанция намери обжалваното решение за валидно, допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Софийският градски съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на неоснователно водено срещу него наказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно 3 производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

От съдържанието на исковата молба и фактическите твърдения в исковата молба, както и от приложените към нея писмени доказателства следва да се приеме, че ищецът е направил и оплаквания, свързани с приложението на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ – за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, което е изрично посочено и на стр. четвърта от исковата молба.

За да отхвърли предявеният иск, СГС се е позовал на т.8 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по т.д. №4/2004г. на ОСГК на ВКС, съгласно която процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Приема се в същото, че изтеклата давност, изключваща наказателната отговорност на ищеца и това, че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези хипотези не можело да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни - т. е. липсвал елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. В случая обезщетение на основание уредената в цитираната правна норма хипотеза не се дължало на ищеца, доколкото по смисъла на специалния закон не е установена незаконност на повдигнатото обвинение – то не е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, нито има постановена влязла в сила оправдателна присъда.

Също така, СГС е посочил, че според т.8 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по т.д. №4/2004г. на ОСГК на ВКС, отговорност от държавата в хипотезата на прекратяване на наказателното производство поради настъпила абсолютна давност, може да се носи само ако наказателното производство е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 НПК /сега отм., но понастоящем съответстващ на чл. 24, ал. 2 от действащия НПК/ и лицето е оправдано. По тези причини, СГС е преценил, че не е налице фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и е отхвърлил исковата претенция в цялост.

Видно от приложения към исковата молба Констативен протокол на Инспектората към ВСС с № РС-18-341 от 24.01.2019 г., ищецът е осъществил процедурата по глава трета „а“ от ЗСВ „Разглеждане на заявления срещу нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок“. Съставът на специализираното звено към ИВСС по реда на чл. 60в, ал. 3 ЗСВ е възприел същата фактическа обстановка за хода на цялото наказателно 4 преследване на въззивника съобразно и изводите на апелативния съд. Отказал е обаче определяне на обезщетение, защото заявлението за това е подадено извън срока по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, а почти две години след изтичане на този срок.

Настоящият състав на Софийския апелативен съд за разлика от първоинстанционния, споделя практиката, развита с Решение № 100/08.07.2019 г. по гр.д. № 2682/2018 г. на IV г.о. на ВКС, която дава отговор на въпроса: Когато в едно и също производство са предявени кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ и чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ, следва ли да се присъди отделно обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване правото на ищеца да бъде решено и разгледано делото в разумен срок, както и отделно обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение, доколкото при последното обезщетение подлежат на преценка и вредите в резултат от продължителността на наказателното производство?

Според това решение по реда на чл. 290 ГПК, "обвинение в извършване на престъпление" по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Решаващо значение за негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има и неразумно дългата продължителност на воденото наказателното производство. Касае се за обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ с ДВ, бр. 98/2012 г. - в чл. 2б - законът посочва като основание за отговорност на държавата, независимо от основателността на обвинението, а когато то е незаконно, се увеличават вредните последици за обвиняемия, което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Неразумната продължителност на наказателното производство и в тези случаи се констатира с оглед процесуалните факти, произвели началото на наказателното преследване и прекратяването му. В тази времева рамка вредите се преценяват конкретно и съгласно посоченото в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Справедливо е неспазването на разумен срок от правозащитните органи да обосновава завишаване на глобално определеното обезщетение при незаконно обвинение, но не в геометрична прогресия. Отчита се интензивността на конкретно предприетите действия в хода на разследването - субективното, вътрешно и обективното, обществено отражение на обвинението, въздействието на наказателното разследване и неговата продължителност върху начина на живот и поведение. Съобразява се отражението на търпяната процесуална принуда върху конкретната личност. Както е изяснено в ТР № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, процесуален субституент на държавата по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е само Прокуратурата на РБ, а отговорността е обективна. Без значение кои от правозащитни органи - съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си, са допринесли за увреждането. Държавата, чрез своя процесуален субституент - Прокуратурата на РБ, не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, извън Прокуратурата, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица.