Решение № 1022 от 27.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. Варна, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Н.а

Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501251 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на ЦВ. Д. АР. от гр. Варна срещу Решение № 776/23.03.2022 год., постановено по гр. дело № 20213110116175 по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на настоящата жалбоподателка срещу П. АТ. ЯЛ. от гр. Варна за защита от домашно насилие.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което фактическата обстановка по делото е неправилно установена, съответно не е приложен правилно материалния закон. Във въззивната жалба подробно са анализирани доказателствата по делото и според въззивницата анализът им обосновава извод, че срещу нея е извършен акт на домашно насилие от ответника П. Я., което влече след себе си и извод за основателност на подадената от нея молба за защита от домашно насилие.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което молбата и́ против П.Я. за защита от домашно насилие да бъде уважена и мерките за защита бъдат приложени за максималния срок, предвиден в ЗЗДН.

В писмен отговор насрещната страна П. АТ. ЯЛ., чрез процесуален 1 представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивницата Цв. А., лично и чрез процесуален представител, поддържа жалбата си и настоява да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемият П. Я., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

В молбата си до РС – Варна, с рег. с вх. № 42862/08.11.2021 год., уточнена с молба от 23.11.2021 год. молителката ЦВ. Д. АР. от гр. Варна е навела следните твърдения:

С ответника П. АТ. ЯЛ. от гр. Варна са живели във фактическо съпружеско съжителство в периода от края на месец май 2020 год. до 06.11.2020 год., когато са се разделили. Въпреки, че отношенията и́ с ответника приключили, същият не спирал да упражнява психически и физически тормоз върху нея. На 15.11.2020 год. осъществил спрямо нея акт на домашно насилие, по повод на който молителката подала молба за защита от домашно насилие, във основа на която е образувано гр. дело № 14909/2020 год. на РС-Варна. Ответникът бил наясно, че молителката се страхувала от него, но въпреки това непрестанно искал да се срещнат и не прекъсвал контакта си с нея – нито на улицата, нито където и да е другаде.

На 09.10.2021 год. ответникът видял молителката на улицата и се втурнал след нея, крещейки и́ да спре; доближил се до нея, гонил я по *** и останал в непосредствена близост до нея около 15 минути, причаквайки я пред „Аптека Попова“, при което молителката силно се изплашила. При излизане от аптеката молителката заявила на ответника, че ще позвъни на тел.

112, след което той си тръгнал. Молителката твърди, че описаното поведение на ответника и́ е причинило силен стрес – получила треперене на крайниците, екстрасистоли, задух, панически пристъпи, силни болки и пулсации в левия бъбрек, който се активира при силен стрес. След консултация по телефона с личния лекар, същият и́ назначил лечение с успокоителни.

Въз основа на изложеното молителката счита, че на посочената по – горе дата – 09.10.2021 год. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от ответника П. АТ. ЯЛ. и настоява срещу него да бъдат наложени мерки за защитата и́ от домашно насилие.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител, молителката поддържа молбата си и настоява да бъде уважена.

В писмено становище, поддържано в съдебно заседание, ответникът П.Я., лично и чрез процесуален представител, оспорва молбата. Счита, че е недопустима, тъй като с молителката не са живели на съпружески начала; имали са връзка, продължила по – малко от година, но в този период не са били във фактическо съпружеско съжителство. Поради това счита, че не е налице предпоставката по чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, молбата е процесуално недопустима и настоява за прекратяване на производството.

В условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на молбата и настоява за отхвърлянето и́. Твърди, че не е проявявал грубо или агресивно поведение спямо молителката, не я е преследвал, нито я е 2 причаквал. Осопрва наведените в молбата твърдения, като твърди, че на 09.10.2021 год. е имало случайна среща между страните в гр. Варна, на кръстовището на *** и ***, при която ответникът поздравил молителката, разминали са се и той продъжил към градинката, където е имал уговорена среща със свой приятел. След малко се върнал за да вземе цигари от личния си автомобил и пред „Аптека Попова“ видял обща на страните позната, с която провел кратък разговор, след което продъжил към автомобила си. През това време молителката е била в аптеката и ответникът не е разговарял с нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното:

От представените по делото разпечатки от водена между страните електронна кореспонденция в периода 03.10.2020 год. – 12.11.2020 год. се установява, че същите са имали връзка, продължила повече от месец, ответникът е подарил на молителката „годежен“ пръстен, предприет е ремонт на апартамента на ответника в кв. Ч. в гр. Варна с оглед съвместното живее на страните в него, че страните са живеели заедно „между три къщи“, както и че в дома на молителката в гр. Варна се намират вещи (дрехи) на ответника.

От договор за доставка и монтаж на дограма от 30.10.2020 год., скл. между ответника П.Я. и „Ер 5“ ЕООД, с управител Р.Д., е видно, че договорът е с предмет подмяна на дограмата на собствения на ответника апартамент в гр. Варна, кв. Ч., бл. 42, ет. 12, ап. 46.

От електронна кореспонденция между молителката и управителя на горното дружество – изпълнител по договора, водена в периода 15.10.2020 год. – 02.11.2020 год., т. е., преди и след сключването на договора, е видно, че молителката е избирала дограмата, която да бъде монтирана в апартамента на ответника.

От електронна кореспонденция между страните, водена в периода 16.11.2020 год. – 06.10.2021 год., е видно, че ответникът многократно е уговарял молителката да се срещнат, но същата е отказвала да се среща с него.

От писмо с рег. № 365000-50126/30.11.2021 год. от ОД на МВР Варна, е видно, че на 26.10.2021 год. в Първо РУ Варна при ОД на МВР Варна е заведено разпореждане с № 14460/2021 год. на РП-Варна, ведно с приложена жалба от ЦВ. Д. АР. срещу П. АТ. ЯЛ. за нарушаване на съдебна заповед за незабавна защита.

С Решение № 776/20.04.2021 год. по в. гр. дело № 802/2021 год. на ОСВарна е обезсилено Решение № 260569/19.02.2021 год. по гр. дело № 14909/2020 год. на РС-Варна, с което срещу П. А. Я. са били наложени мерки за защитата на ЦВ. Д. АР. от домашно насилие, извършено спрямо нея от П.

Я. и производството е прекратено. С определение № 213/14.04.2022 год. по в. ч. гр. дело № 269/2021 год. по описа на Апелативен съд – Варна, Решението № 776/20.04.2021 год. по в. гр. дело № 802/2021 год. на ОС-Варна, в частта му относно прекратяване на производството за защита от домашно е потвърдено.

От амбулаторен лист от 20.10.2021 год. е видно, че молителката е прегледана от лекар, поставена и́ е диагноза остра стресова реакция. Била е в отпуск поради временна неработоспособност за времето от 20.10.2021 год. до 3

29.10.2021 год.

От амбулаторен лист от 04.11.2021 год. е видно, че молителката е прегледана от лекар, с основна диагноза – генерализирана тревожност; придружаващи заболявания – остра стресова реакция. Била е в отпуск поради временна неработоспособност за времето от 04.11.2021 год. до 10.11.2021 год.

Към молбата на ЦВ. Д. АР. за защита от домашно насилие е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката е декларирала, че на 09.10.2021 год. (събота) ответникът П. АТ. ЯЛ. я е видял на улицата, докато тя отивала на среща с приятелка. Същият, без да мисли, се втурнал след нея, крещейки и́ да спре. Доближил се до нея, гонил я по улица *** и останал в непосредствена близост до нея поне 15 мин., причаквайки я пред аптека „Попова.“

В показанията си свидетелката Н. А. Х., без родство и дела със страните, ангажирана от молителката, заявява, че на 09.10.2021 год. е имала уговорка с молителката да се видят в центъра, около църквата „Св.Никола“, до аптека „Попова“, в 18, 00 часа. Свидетелката била на уговореното място, когато видяла как молителката бяга по улицата идвайки от „Шишковата градинка“ нагоре в посока към църквата „Св.Никола“, а ответникът притичвал след нея, с думите: „Ц., чакай“. Молителката влязла в аптеката, а ответникът останал отвън, като я гледал през стъклата. Ответникът заговорил свидетелката, казал и́, че нещата, които е чувала за него, не са верни. Според свидетелката, молителката останала в аптеката около 20 минути, докато ответникът стоял навън, след което молителката излязла с телефон в ръка и казала на ответника, че ще се обади на тел. 112, при което той отвърнал, че „не е чудовище“ и си тръгнал. По–нататък в показанията си свидетелката заявява, че разговорът и́ с ответника и престоят му пред аптеката е бил кратък.

Заявява още, че през 2020 година страните са живели на съпружески начала; в началото живеели в жилището на майката на ответника, което било в Цветния квартал, но там не било удобно; по- късно – през юни, юли, август, живеели в жилището на ответника в кв. „Ч.“; изнасяли старите мебели, купували нови; купували кухненско оборудване и стоки за дома ; около 2 седмици живели и в жилището на молителката, докато дъщерята на последната била на почивка. През време на съвместното си съжителство страните активно търсели да закупят селски имот – къща на село около гр.

Варна, посетили имот за продан в с. Б., който свидетелката намерила. В края на месец октомври 2020 год. страните са се разделили.

В показанията си свидетелят Г. Н. Г.ев , без родство и дела със страните, ангажиран от ответника, заявява, че на 09.10.2021г. е имал уговорка с ответника да се срещнат на „Шишковата градинка“. Свидетелят бил по-рано на уговорено място, седял на пейка в градинката и к а к ответника да се приближава към него от към ***. В този момент видял молителката, която минавала пред градска баня „Г.“ и завила надясно към ***. Свидетелят не е видял между двамата да има комуникация. Ответникът му споделил, че си е забравил цигарите в автомобила си и се върнал обратно да ги вземе.

Автомобилът м у бил паркиран откъм задънената страна на улица ***, в горната и́ част. След около 5 минути ответникът се върнал при свидетеля , 4 споменал му, че се е забавил, тъй като срещнал приятелка на Ц.. Свидетелят н е е виждал ответника да гони или да преследва молителката. Заявява, че познава молителката от юли 2020 год., когато ответникът я е довел на празненство по повод рожденния ден на свидетеля. След това я е видял още веднъж с ответника Пл. Я. – когато свидетелят е дошъл да вземе стари мебели от апратамента на ответника в кв. „Ч.“. Заявява, че не знае ответникът да е живял другаде освен в жилището на майка си в Цветния квартал.

От разменената на 13.10.2021 год. електронна кореспонденция между молителката и разпитаната в качеството на свидетел в първата инстанция Н.

А. Х. е видно, че според Н. Х. срещата с ответника на 09.10.2021 год. „им е развалила вечерта“. Съдът не обсъжда останалите разпечатки от електронна кореспонденция между двете, тъй като няма данни кога е провеждана, а тези от 04.10.2021 год. и от 21.09.2021 год. нямат отношение към делото.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Молбата е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство (чл. 3, т. 2 от ЗЗДН), в месечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и е процесуално допустима.