Решение № 185 от 09.11.2021, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 729/2020
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 09.11.2021
- В сила
- 26.11.2021
- Състав
- Сона Вахе Гарабедян
Цитирани разпоредби
- чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 61, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 185 гр. ******, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20203130100729 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молби вх. № 4576/07.10.2020 г. и вх.
№ 4704/21.10.2020 г., подадена от Г. М. ЯНК., ЕГН: **********, против М. Ч. КР., ЕГН ********** и Х. Х. ХЮС., ЕГН ******, с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, обективно и субективно съединен с иск с правна квалификация чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт.
Ищецът твърди, че живее в с. *****, община ******, област **** в имот, съставляващ УПИ VII-255, в квартал 52, по плана на село *****, с пространство от 1882 кв.м., при граници: улица, УПИ IX-258; VIII-257; VI-255 и Х-255, ведно с изградените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 59.20 кв.м. и полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 37.80 кв.м. Жилището имал от дядо си В. Й. Ч., който го закупил от своя съселянин К.В. чрез неформална сделка още преди той да се роди. Всички негови роднини си имали други жилища и той живеел в това жилище заедно със семейството си от тринадесет години, като владеел имота заедно със семейството си от 2007 г., което продължавало до момента. Неговото семейство се състояло от жената, с която живеел на семейни начала, той и двете им деца. По-големият му син също вече бил семеен с дете и живеел с тях. Твърди, че никой от роднините му или друг човек не е имал досега претенции към имота му.
В края на миналата година подал до Кмета на Община ****** молба - декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота си. Бил много изненадан, когато получил от Община ****** уведомително писмо, че неговият вуйчо (брат на майка му) Х. Х. ХЮС. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка на 04.12.2019 г. за собственост на двете съседни дворни места - УПИ VII -255 , в което живеел ищецът и УПИ VI-255, което е съседно до него. Неговият вуйчо Х. Х. ХЮС. живеел също в с. *****, но в друго жилище и не владеел нито един от двата имота, за които се бил снабдил с нотариален акт. След като подал до Районен съд - ****** искова молба с правно основание чл. 124 от ГПК срещу Х. Х. ХЮС., учредила производството по г. д. № 619/2020 г., получил 1 по пощата писмо, което съдържало лист, озаглавен „Покана за доброволно изпълнение” от М. Ч. КР. - дъщеря на Х.Х. и негова братовчедка. В него тя го уведомявала, че вече е собственик на дворното място, което той обитава заедно с постройките в него и настоятелно го приканвала да напусна имота спешно. Макар че в него пишело, че е УПИ VII-255 в квартал 55, а неговото жилище било в квартал 52, той се чувствал несигурен в жилището си и неговото владение било обезпокоено, поради което за него се пораждал правен интерес от завеждане на иск срещу ответниците с правно основание чл. 124 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. Ч. КР. и Х. Х. ХЮС., че Г. М. ЯНК. е собственик на основание давностно владение, продължило от 2007 г. до днес, на следния недвижим имот: УПИ VII-255 в квартал 52 по плана на село *****, с пространство от 1882 кв.м., при граници: улица, УПИ IX-258; VIII257; VI-255 и Х-255, ведно с изградените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 59.20 кв.м. и полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 37.80 кв.м. Моли съда на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени констативен нотариален акт № 78, том VI, peг. № 6288, дело № 789/2019 г., на нотариус Илко Кънев, рег. № 255 на НК, в частта относно урегулиран поземлен имот УПИ VII-255, в квартал 52, по плана на с. ***** с пространство от 1882 кв.м.
С молба вх. № 2170/08.06.2021 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, уточнява, че ищецът и семейството му обитават целия имот – дворното място и двете постройки в него.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Х. Х. ХЮС., в който изразява становище за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес за ищеца от водене на същия, тъй като той не бил собственик на имота нито чрез правна сделка, нито чрез наследяване, макар и да твърди, че имотът му бил оставен от дядо му, нито от друга страна твърди съсобственост, поради което той, като ответник не бил оспорил нито собственическите права на ищеца, нито бил застрашил надлежното им упражняване. Излага, че при установителните искове правният интерес от исковата защита бил посочен изрично в закона, като процесуална предпоставка за предявяването им. Позовава се на ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при положителните установителни искове правният интерес винаги бил налице, когато ищецът притежава самостоятелно право на собственост или друго вещно право, което се оспорва от противната страна. Излага, че според утвърдената съдебна практика правният интерес от предявяване на установителен иск винаги бил налице, когато чрез фактически или правни действия ответникът отрича претендираното от ищеца право, оспорва отричаното от ищеца право или по какъвто и да е начин смущава нормалното упражняване на правата на ищеца, поради което и липсвал правен интерес от настоящия иск, поради обстоятелството, че той нямал каквито и да било права по отношение на имота, вкл. и на собственик на целия или на части от процесния имот, а реално държал имота без правно основание. Никъде в обстоятелствената част на исковата молба не било уточнено от ищеца какво значи „жилището имам....”- завещано ли е, дарено ли е, наследено ли е, цялото ли и защо цялото, съсобствено ли е и защо се претендира целия имот, след като се посочвало, че е бил на дядо му. Ищецът в исковата молба основавал правото си да обитава жилището единствено, че всички други роднини имали свои жилища и ищецът живеел в това, като досега никой не е имал претенции към имота. Претенции на роднини и други липсвали, поради обстоятелството, че няма собственост от страна на ищеца по отношение на процесния имот. Последният бил на Х.Х., който на добра воля е допуснал ищеца- негов племенник, да живее в имота. Но липсата на претенции не означавало наличие на необезспокояваност. Отделно от горното, се искала отмяна /недействителност/ на нотариален акт № 78, том VI, peг. № 6288, дело № 789/2019 г. в частта, касаеща УПИ VII-255, в квартал 52 по плана на с. *****, общ. ******, а в обстоятелствената част на ИМ, ищецът излагал доводи само по отношение на къщата /жилището/, която не била предмет на горецитирания нотариален акт. Горното 2 несъответствие и противоречие между констатациите, посочени в ИМ и петитума, водели до недопустимост на исковите претенции. На следващо място посочва, че към датата на образуване на делото се бил разпоредил с имота и счита, че установителният иск по отношение на него се явява и на това основание недопустим. Освен недопустим искът бил и неоснователен, като по - горе били изложени част от съображенията му за това, но също така, по отношение на твърдението на ищеца, че обитава имота от известно време, заявява, че то отново заобикаля обективната действителност. Това било така, защото той бил човека, който му предоставил възможност да живее със семейството си в къщата, за да не плаща наеми, а той пък от друга страна ще бъде спокоен, че няма да се разграби имота, но Г. бил там едва от три - четири години. Това, че имал и друг имот не го лишавало от правото и възможността да притежава и процесния и друг такъв, както и не го задължавало да живее във всичките имоти едновременно, за да упражнява фактическо владение върху тях. Когато прехвърлил имота на дъщеря си, тя решила да прави ремонти, да го отдава под наем или при добра цена да го продаде и поискала Я. да освободи имота. Друг бил въпросът доколко ищецът бил добросъвестен и благодарен, за направения жест от него, че живее в къщата му без да му заплаща никакъв наем близо четири години, когато зад гърба му е решил да се снабди с нотариален акт за неговото дворно място и неговата къща. Не отговаряло на истината и твърдението, че ищецът не е знаел, че ответникът ще узаконява къщата си и дворното място, тъй като се наложило да бъде заснет имота от геодезическа фирма, за да се снабди с удостоверение за търпимост на сградите и бил водил лично инженерите да извършат необходимите действия. Сградите били допълнени в кадастралния план на с.
***** по негова инициатива със заповед № 2018 от 13.07.2020 г. на Кмета на Община ****** въз основа на удостоверение за търпимост изх. № УТЕ 18-1/3/ от 03.06.2020 г., издадено от гл. архитект на Община ******. Твърди, че често ходи в имота и преди да обтегнат отношенията си с ищеца са разговаряли, включително и за това. Все пак били роднини. След това вече водил многократни разговори с Г. да напусне имота и гледал да не е срещу зимата, за да има достатъчно време да си намери друго жилище под наем и да се устрои. Изпращал му, а по-късно и дъщеря му, писмени покани до него и писали жалби до полицията, но всички те безуспешни по отношение на освобождаване на имота. Счита, че въз основа на изложеното, както и всички негови действия по отношение на имота, владението на Г.Я. не е било спокойно и необезспокоявано, че той никога не се е чувствал собственик, а държател на имота му.
С оглед горното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, при алтернативност - да прекрати производството по отношение на Х. Х.Х., поради липса на правен интерес от ищеца. Претендира разноски, вкл. и при условията на чл.
78, ал. 4 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. Ч. КР., в който изразява становище за допустимост на иска, но счита, че същият е неоснователен.
Излага, че преди да стане нейна собственост, имотът принадлежал на нейния баща Х.Х. Ю.. Твърди, че последният бил собственик на имота, но не от момента на снабдяването му с нотариален акт, а още, когато заплатил на В.К. продажната цена на дворното място и къщата през 1978 г. Твърди, че по онова време хората, особено в малките населени места, са се разпореждали с имотите си повече на доверие и на „мъжка дума”. Баща решил да прехвърли имота, а заплатената от нея продажна цена да даде на брат . Действията на ищеца по отношение на техния имот довело до влошаване на отношенията им, до комуникиране чрез писма и органите на реда, за да освободи имота им.
Оспорва предявените искове, като заявява, че ищецът не е живял тринадесет години в имота, а около четири и то по волята на баща , който му позволил да живее там със семейството си, за да не заплаща на хората наеми в тези трудни години. Твърди, че никога имотът не е бил на дядо им В., макар да е живял там в един период от време, докато баща 3 се грижел за него и баба , а още по – малко ищецът да го имал от него. Счита, че това твърдение давало основание за друг извод, който е, че имотът, според ищеца, има наследствен характер и при това положение фактическата власт върху процесните имоти е била упражнявана от същия без намерение за придобиване на собствеността. Излага, че за да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по – дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне и без прекъсване за време по – дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, т.е., че упражнява собственически правомощия единствено за себе си. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността /решение № 59/12.05.2004 г. по г.д. № 500/2003 г. на ВКС, I г.о./.
По отношение на твърдението, че баща живее в друг имот и не владее нито един от имотите, за които се е снабдил с нотариален акт, съществувала непротиворечива съдебна практика, че постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент от времето, като фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. На следващо място твърди, че процесният имот е придобила изцяло добросъвестно на правно основание и че е заплатила продажната цена за същия.