Определение № 2702 от 07.12.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2702 гр. София , 07.12.2020 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20201000503873 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 24.08.2020 г. на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу определението от 18.08.2020 г. по гр. д. № 14885/2019 г. на Софийския градски съд, І-11 състав, с което е оставено без уважение искането на същия за изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Благоевград.

В жалбата се твърди, че СГС неправилно е приел, че делото му е местно подсъдно. Твърди се, че приложима за определяне на подсъдността е разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК, поради което делото е подсъдно пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Сочи се, че тъй като процесното ПТП е реализирано в района на ОС – Благоевград, то и делото е подсъдно на този съд.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да изпрати делото по подсъдност на ОС – Благоевград.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Исковото производство е било първоначално образувано като гр. дело № 53574/2016 г. на СРС, 142 състав, по искова молба от 21.09.2016 г., подадена от К. И. Т., Р. Г. Т., Е. К. Т., И. И. Т. и К. И. Т., с която срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ са били предявени частични искове за заплащане на сумите 1 000 лв. за всеки ищец, представляващи част от обезщетения за неимуществени вреди от по 200 000 лв., заедно със законната лихва от 26.11.2011 г. до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че на 26.10.2016 г. около 23:00 ч. в с.

Първомай, община Петрич, е настъпило ПТП, при което управляваният от И. К. Т. л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег. № ******* е пропаднал в дълбока пропаст в необезопасен участък от пътя при извършване на ремонти дейности, вследствие на което водачът е получил тежки травматични увреждания, от които на 26.11.2016 г. е настъпила и смъртта му. Твърди се, че инцидентът е настъпил поради неизпълнение на ответната АПИ на нормативните й задължения по поддържане на републиканските пътища. Ищците се явявали родители, съпруга и деца на починалия водач, като смъртта му причинила сериозни неимуществени вреди на ищците.

От ответника е подаден отговор на исковата молба от 11.05.2017 г., в който не е направено възражение за 1 неподсъдност на спора.

В съдебното заседание на 14.03.2019 г. ищците са изменили предявените частични искове, като са увеличили размерите на същите, както следва: за ищците К. И. Т. и Р. Г. Т. – за сумата 50 000 лв. за всеки, а за ищците Е. К.

Т., И. И. Т. и К. И. Т. – за сумата 60 000 лв. за всеки.

С определение от 25.04.2019 г. СРС е изпратил делото по подсъдност на СГС на осн. чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК предвид извършеното увеличение на размерите на исковете. Частната жалба на ответника срещу това определение е било оставена без уважение с определение от 24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 11389/2019 г. на СГС, VІ-11 състав.

В СГС делото е било насрочено за 5.05.2020 г., а впоследствие пренасрочено за 18.08.2020 г.

С молба от 12.08.2020 г. ответникът е поискал прекратяване на производството пред СГС и изпращането му на ОС – Благоевград по съображения, аналогични на изложените и в частната жалба.

За да постанови обжалваното протоколно определение от 18.08.2020 г. СГС е приел, че възражението за местна неподсъдност е направено от ответника извън срока по чл. 119, ал. 4 ГПК, а освен това е и неоснователно, доколкото местната подсъдност по деликтни искове е изборна между общата подсъдност по седалището на ответника и местоизвършването на деянието, като от ищеца зависи коя подсъдност ще избере.

Определението е правилно.

От една страна, самото възражение за местна неподсъдност се явява преклудирано, доколкото същото не е било своевременно направено от ответника нито в срока за отговор на исковата молба, нито в първото заседание по делото, проведено пред СРС на 8.02.2018 г., които процесуални действия са запазили правното си значение дори и след изпращането на делото по подсъдност на СГС вследствие на увеличения размер на исковете /чл. 118, ал. 2 ГПК/. Срокът за това възражение произтича както от разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК /нова от ДВ, бр.

65/7.08.2018 г./, така и от тази на ал. 4 /предишна ал. 3/ и той не е спазен от ответника. Само това е достатъчно за неоснователност на възражението.

От друга страна, възражението е неоснователно и по същество. Противно на доводите на ответника неприложима към определянето на местната подсъдност по настоящия спор е актуалната редакция на чл. 108, ал.

2 ГПК, предвиждаща, че искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. В частта й относно исковете срещу държавни учреждения разпоредбата е допълнена със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.), което изменение не е било в сила към датата на подаване на исковата молба /21.09.2016 г./, който е меродавният момент за определяне на подсъдността /по арг. от чл. 120 ГПК/. Към този момент исковете срещу държавни учреждения са били в приложното поле на чл. 108, ал. 1 ГПК, като е важала общата подсъдност по седалището и управлението на юридическото лице, която в случая е спазена – ответникът е със седалище в гр. София. Предмет на делото са деликтни искове, за които в чл.

115, ал. 1 ГПК е установена и подсъдност и по местоизвършване на деянието, но тя е изборна, като ищецът не е длъжен да я избере, а може да избере и общата местна подсъдност. Подсъдността по чл. 115 ГПК е специална спрямо общата подсъдност на исковете срещу държавни учреждения по чл. 108 ГПК, доколкото касае само предметно посочените в чл. 115 искове, докато подсъдността по чл. 108 ГПК касае всички други, за които няма специално уреждане според техния предмет. Ето защо възражението за неподсъдност е неоснователно.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – потвърдено.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване – т. 9, буква „в“ от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС – ОСГТК.

2

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 18.08.2020 г. по гр. д. № 14885/2019 г. на Софийския градски съд, І-11 състав, с което е оставено без уважение искането на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ за изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3