Решение № 21782 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21782 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110122984 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Т. К. Р., Адвокатска колегия - ***, с адрес за призоваване в гр. ***, против ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ***.

Твърди се в исковата молба, че със заповед № *** от *** е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, като преди уволнението е заемал длъжността „***“. Навежда, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е незаконосъобразна, тъй като в нея не е посочена датата, от която се прекратява трудовия договор и е издадена от лице, което не упражнява работодателска власт. Сочи, че уволнението му е незаконно, тъй като не е спазена предварителната закрила по чл. 333 от КТ – ищецът страда от *** ***, поради което за прекратяването на трудовото му правоотношение е необходимо разрешение на областната инспекция по труда. Моли да бъде отменено като незаконно уволнението му и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа. Иска също присъждането на обезщетение за оставане без работа – иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца общо в размер на 10 162,56 лева.

Ответното дружество чрез законния си представител представя писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва обстоятелствата, че ищецът е работил в ответното дружество, като е заемал длъжността „***“ и че трудовият му договор е прекратен със заповед № *** от *** на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ. Твърди, обаче, че заповедта за прекратяване на трудовото 1 правоотношение е подписана от лице, което е надлежно упълномощено да упражнява работодателската власт. Сочи, че не е налице изискване в уволнителната заповед да бъде посочена датата на прекратяване на трудовия договор.

Сочи още, че по отношение на прекратяване на трудовия договор с А. Г. не е приложима предварителната закрила на чл. 333 от КТ – според мнението на ТЕЛК, до което ответникът е отправил запитване, заболяването, от което страда ищеца не попада в приложното поле на Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Ответникът навежда съображения за наличието на реално съкращаване на длъжността, която е заемал ищеца, което е извършено с утвърждаването на щатното разписание от *** Предявява евентуално възражение за прихващане за сумите, заплатени на А. Г. като обезщетение за неспазено предизвестие и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищецът е работил по Трудов договор № *** като „***“.

Видно от Решение на ТЕЛК от *** на А. Г. Г. е определена пожизнено *** намалена трудова работноспособност и има основна диагноза „***. ***“.

До ищеца неоспорено е отправено предизвестие № ***/***., връчено му на същия ден, с което ответният работодател му е предизвестил, че прекратява трудовото му правоотношение считано от 21.02.2025г. /като по неспазено предизвестие му начислява едно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 220, ал. 1 от КТ/.

Видно от Заповед № ***/***. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ: заличаване и намаляване на общия брой щатове в щатното разписание с всичките 1 щатни бройки на длъжност *** – ***, съгласно Заповед № РД – *** на работодателя. Със заповедта се постановява на работника да се изплатят: обезщетение за неспазено предизвестие, обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за общо 25 дни неизползван платен годишен отпуск. Ищецът е получил копие от заповедта за прекратяване на ***.

Заповедта е подписана от М. Ч. за „работодател“, положен е печат на ***.

Приложена е по делото Заповед № РД – *** на „***“ за промяна на щатното разписание, представена с приложение цялото щатно разписание считано от 28.11.2024г., видно от която в *** има една длъжност *** – ***, а общият брой щатни бройки се променя от *** на *** бройки.

Видно от Заповед № РД -*** /на л. 41 от делото/ на Н. С. А. работодателските права в пълен обем е разпоредено да се упражняват от М. С. Ч. от и за сметка на *** с ЕИК ******, работодател във ***.

Видно от Удостоверение по партидата на *** към 03.06.2025г. като управител е вписан Н. С.

2

А..

Представени са и фишове от заплати на ищеца за м. януари, февруари и март 2025г., като във фиша за м. февруари има начислени суми за неизползван платен отпуск – 1616,79 лева за отпуск за 2024г. и 307,96 лева за отпуск за 2025г., а в този за м. март има само начислени „обезщетение по чл. 220, ал. 1 в два размера: 1158,89 лева и 534,87 лева“.

По представеното Решение на ТЕЛК от *** с основание „освидетелстване – отговор на писмо“ по отношение на ищеца А. Г. се дава становище, че заболяването на освидетелствания не попада в Наредба № 5 на МЗ. Съгласно Решение на НЕЛК от ***. пък е отказано да се образува преписка по обжалването на цитираното решение на ТЕЛК, като е посочено, че това е недопустимо, също така – че мнението на ТЕЛК, макар и оформено като решение, няма задължителен характер нито за работодателя, нито за Инспекцията по труда.

В открито съдебно заседание на 28.10.2025г. ищецът предостави за констатация в оригинал трудовата си книжка на хартиен носител, като съдът констатира, че последният запис в нея е за положеният при ответника трудов стаж с последно отбелязване за положен трудов стаж до 21.02.2025г., като след това няма други записвания. Има отбелязвания за две изплатени обезщетения по чл. 220 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Настоящият случай на прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на съкращаване на щата /основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ/ действително попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.

Страните не оспорват нито самото трудово правоотношение, нито връчването на заповедта. По представената Заповед за промяна в щатното разписание също не постъпиха конкретни оплаквания, а по дължимия от страна на съда задължителен преглед се налага извод, че съкращаването на щата е извършено надлежно и са уведомени засегнатите страни.

Основните оплаквания са по отношение на: липса на достоверна дата и съставител на заповедта, неспазено изискването на специалната закрила поради наличието на „*** ***“.

На първо място – относно датата на прекратяване. Ясно в заповедта е посочен нейният номер и дата на издаване - № ***/***. Не се доказва, че същата е съставяна на друга дата. Самият ищец се е подписал, че я е получил – в екземпляра, представен от ответника, на същата дата, като това отбелязване не е оспорено.

Заповедта е подписана от М. Ч. и е положен печат от *** – ***. Има надлежно удостоверена работодателска власт за лицето, съставило заповедта – видно от представената и неоспорена Заповед от ***

По изложеното се доказва, че заповедта отговаря на всички формални изисквания на закона и произвежда своето правно действие – валидно прекратяване на трудовия договор на ищеца.

3

Що се касае до довода, че в случая не е спазена специалната закрила преди уволнение съдът намира следното. Първо посочената хипотеза на прекратяване е под действието на специалната закрила. Изследвайки обаче конкретните основания : посочените в Наредба № 5 / 20.02.1987г. на Министерство на здравеопазването в чл. 1 отделни заболявания и поставената диагноза на ищеца съдът не вижда съвпадение. А. Г. има диагностициран ***, което не означава автоматично, че той е ***, в който случай ще има *** ***. Още повече в самата документация – решението на ТЕЛК – никъде не се споменава *** характер на каквато и да е находка дори у ищеца, още по-малко под формата на „*** ***“. Така се доказва, че освидетелстваният не е страдал към прекратяването на трудовото му правоотношение по обжалваната заповед от заболяване, попадащо в списъка по посочената наредба, обосноваващо наличието на предварително разрешение от ГИТ като условие за валидността на прекратяването на трудовия договор.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Що се касае до иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, по обусловения му характер от основния иск за признаване прекратяването за законно, се налага извод за неоснователност на този иск. Не се дължи обезщетение.

По разноските

С оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски само на ответника. Той иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което се следва и чийто размер съдът определя на 300,00 лева.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *** на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, против ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. ***, иск за признаване за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, извършено със Заповед № ***/***., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Г., ЕГН **********, против ***, ЕИК ***, иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа общо в размер на 10 162,56 лева за периода 21.02.2025г. – 21.08.2025г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Г. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК *** сумата 300,00 /триста/ лева дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение.

4

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5