Решение № 106 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20221100103757 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 25 001 лева –обезщетение за неимуществени вреди, както и лихва за забава за периода 23.02.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 11.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 23.02.2022г. до подаване на исковата молба в размер на 500лв.

Ищeцът П. Н. С. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът ЗД „Б.И.“ АД, е настъпило събитие – ПТП на 18.08.2021г., вследствие противоправното поведение на застрахования при ответника водач на л.а.

Ауди с ДК № Е **** ВМ е получил увреждания на здравето, а в следствие на тях болки и страдания. Твърди да е поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение, но той не е сторил това в срок.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва исковете. Оспорва механизма на ПТП, твърди произшествието да е настъпило при условията на случайно деяние. Прави възражение за съпричиняване поради нарушение на правилото за движение в най-дясната част на пътното платно, както и поради непоставяне на предпазен колан. Оспорва интензитета на посочените в исковата молба болки и страдания и иска размера на иска като завишен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

1

По делото е представен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №К386, изготвен относно посетено ПТП от пол.инсп. Б.Г. – дежурен ТПТП-„ОПП“ СДВР, настъпило на 18.08.2021г. около 22.00ч. в гр.София, на Главен път „Е-79“ в района на ул.“****. В протокола са описани следните обстоятелства и причини за настъпване на ПТП: л.а.“Ауди А4“, с рег.№Е **** ВМ, управляван от К.Л.Д., се е движел по Главен път „Е-79“, с посока на движение от гр.София към гр.Перник и в района на ул.“**** участва в ПТП с насрещно движещия се по Главен път „Е-79“ от гр.Перник за гр.София, л.а.“Шкода Фабия“, с рег.№****, управляван от П. Н. С.. В Протокола е вписано пострадало лице П. Н. С. – с вписана фрактура на осмо, девето и десето ребра в ляво.

Видно от описанието изобщо не са посочени причини за настъпване на ПТП, нито при какъв механизъм е настъпило произшествието. Вписано е единствено, че не е взето отношение към участник на основание чл.33 от ЗАНН - Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. Не са представени никакви други доказателства, които да посочват механизъм на настъпване на ПТП, нито доказателства за това наказателно производство срещу кой водач е инициирано.

По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. Протоколът има доказателствена сила за установеното от актосъставителя на място – че при посещението на място са установени двата леки автомобила, констатираните видими щети и наличието на пострадало лице.

От страна на ответника изрично е оспорено наличието на вина на водача на л.а.“Ауди А4“, с рег.№Е **** ВМ, като е посочено, че в исковата молба не е заявен конкретен механизъм на ПТП.

По делото не са ангажирани свидетелски показания, нито има поставен въпрос към съдебна автотехническа експертиза за установяване на механизъм на настъпване на ПТП.

По делото е прието заключение на Комплексна Съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че към експертите по отношение на самото ПТП са зададени само два въпроса: къде по широчина на пътното платно П. Н. С. е управлявал л.а.“Шкода Фабия“, с рег.№**** и с каква скорост и могъл ли е да избегне ПТП при движение с разрешена скорост и ако се движи възможно най - вдясно на пътната лента при равни други условия? Като видно от заключението в материалите по делото не е наличен протокол за оглед на ПТП, в който да се посочват обективни находки на настъпилото ПТП, чрез които може да се определи точно мястото на настьпилия удар между двата автомобила. Мястото на настъпилия удар вещите лица определят 2 експертно на база реализираните деформации на двата автомобила и най - вече деформациите на л.а. Шкода, които са в голяма степен в предната му лява и дясна част.

Деформациите в предната лява част на автомобила са вследствие на удара с л.а. Ауди, а деформациите в дясната част са от удар в металната ограда на пътя в дясно за движението на автомобила. Посочено е, че като се има предвид, че при такъв удар, задната част на л.а. Шкода следва да се завърти надясно, означава, че ако удара беше настьпил в ляво от пътната лента по която се е движил л.а. Шкода, то задната му част щеше да се удари странично в мантинелата. Липсата на деформации по задната дясна част по л.а. Шкода означава, че удара е настъпил в близост д о мантинелата в дясно на пътя, от което се прави извод: Мястото на удара между л.а. Ауди и л.а. Шкода по широчина на платното за движение на път Пернишко шосе, е на около 2 - 3 м. вляво от десния край на платното за движение по посока на движението на л.а. Шкода и по дължина на платното за движение, е в района на № 15. Ударът е настъпил върху пътната лента, предназначена за движението в посоката на л.а. Шкода и пътната лента за насрещното движение на л.а. Ауди.

От сателитната снимка на мястото на удара и снимките, взети от Google Earth се установява, че лентите за движение в двете посоки на ул.Пернишко шосе са разделени от двойна непрекъсната линия, като поради извода, че удара е настъпил в пътната лента за насрещно движение на л.а.“Ауди А4“, с рег.№Е **** ВМ, то водача на този автомобил следва да е пресякъл тази двойна непрекъсната линия. От определеното място на удара по широчина на платното за движение се определя, че преди настъпването на ПТП л.а. Шкода се е движил върху пътната лента, предназначена за движение в неговата посока. Това означава, че преди удара с л.а. Ауди, той се е движил най - в дясно върху платното за движение. В неговата посока е била обособена една пътна лента, а в обратната му посока две пътни ленти. За водача на л.а. Шкода, ПТП е било непредотвратимо.

С оглед така определеното място на настъпване на удара се установява, че водачът на л.а.“Ауди А4“, с рег.№Е **** ВМ е пресякъл надлъжната пътна маркировка и е навлязъл в лентата за движение на л.а.“Шкода Фабия“, с рег.№****, като с оглед мястото на движение на последния автомобил, за водачът му е било невъзможно да предотврати удара.

Съгласно чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДв.П "Двойна непрекъсната линия" - М2 означава, че на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.

Следователно поведението на водача на л.а.“Ауди А4“, с рег.№Е **** ВМ се явява противоправно и единствена причина за настъпване на произшествието, доколкото е навлязъл в насрещната лента при наличие на изрична законова забрана.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а.“Ауди А4“, с рег.№Е **** ВМ , към 3

18.08.2021г., сключена със ЗД „Б.И.“ АД.

Съгласно заключението на Комплексната експертиза, в част медицинска, при процесното ПТП, П. Н. С. е получил счупване на 8-мо, 9- то и 10-то ребра в ляво по аксиларна /подмишнична/ линия. Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на снагата, за срок, повече от 30 дни. Счупването е на 8-мо, 9- то и 10-то ребра на лява гръдна половина в областта на подмишничната линия. Характеризират се с болка в мястото н а увреда, засилваща се при дишане, ограничени и болезнени движения на снагата. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреди е около 3 месеца. През този период, ищецът не може пълноценно да упражнява активна физическа дейност. Ищецът е изпитвал нужда от помощ и съдействие от страна на трети лица при изпълнение на ежедневните си битови дейности за период от около 30 дни след инцидента.

По делото са депозирани свидетелски показания от майката на ищеца – Г.П. С.а, която посочва, че видяла сина си 10 дни след произшествието, когато бил закаран от чичо си в гр.Поморие, при свидетелката, за да се грижи тя за него. В автомобила пътувал в легнало положение на предната седалка, която била спусната. Останал 3-4 месеца в гр.Поморие. Първоначално болките, които изпитвал били значителни, не можел да се движи, постоянно бил легнал, не можел да диша нормално, не можел да кихне, да се изкашля, в банята влизал седнал на табуретка, от болката бил некомуникативен, стресиран. Болката отминала през м.декември, около Коледа. След третия месец започнал да се движи по-свободно. Катастрофата го сринала психически и емоционално. Посочва, че П. С. е шофьор по професия, но едва януари 2023г. започнал работа като такъв. Коментирали, че не иска отново да работи като шофьор, но въпреки това отново започнал работа като такъв.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ , урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" 4 между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.

В случая страните не спорят, а и от представенaта по делото Претенция и писмо от ЗД „Б.И.“ АД, се установява, че ищецът е отправил към застрахователя – настоящ ответник застрахователни претенции. Не се спори и, че по силата на застрахователна полица, валидна към 18.08.2021г., сключена със ЗД „Б.И.“ АД, отговорността на К.Л.Д. е застрахована при ответника. Настоящият състав намира и, че по делото безспорно се установява, че на 18.08.2021г. П. Н. С. е бил увреден при ПТП, настъпило по вина на К.Л.Д., като не се установява, соченото от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Следователно са на лице обстоятелствата обуславящи ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди, нанесени в следствие на поведението на застрахования.