Решение № 191 от 27.05.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. С., 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230201441 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба на Т. А. С. против наказателно постановление №23- 0804- 004591/29.09.2023г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява в съдебно заседание. Изпраща писмено становище, с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с подаден пореден сигнал от св. Д. А. до органите на МВРС. за шофиране през тротоар св. В. В. в качеството му полицейски инспектор извършил проверка по образувана преписка №343р- 12436/2023г. Подаващият 1 сигнала, св. Д. А. предоставил на 29.08.2023г. на св. В. В. 1 бр. CD- R EMTEK със съдържащ се на него видеоматериал, за което бил съставен Протокол за доброволно предаване от 29.08.2023г. (л.10 от делото). От сигнала и от прегледа на видео клип, св. В. В. установил, че на 05.07.2023г. в 08,23 часа лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №......... се движи в посока изток по самия тротоар пред имот №2в на бул. „Панайот Хитов“. Извършващият проверката полицейски служител, св. В. В. установил собственика на лекия автомобил, който бил Т. А. С., но тъй като му било служебно известно от други сигнали и жалби, че този автомобил обичайно се управлява от св. Л. К., с която собственика на МПС живеел на семейни начала, св. В. посетил същата на работното й място. При посещението си на 04.09.2023г. св. В. разяснил на св.

К., че има подаден сигнал за нарушение, извършено с лекия автомобил, собственост на мъжа, с когото тя живеела на семейни начала, жалбоподателя Т. А. С. и че има двама очевидци на същото нарушение. Полицейският служител показал на св. К. снимка с дата от 05.07.2023г. и час 8,23 часа (л.11 от делото), на която се виждал лек автомобил „Мазда 6“, който преминава през гореописания тротоар и я попитал дали тя е управлявала лекия автомобил или мъжът, с който живее на семейни начала Т. А. С.. Св. К. отрекла това да е тяхната лека кола и отрекла тя или мъжът й да са извършвали нарушение на ЗДвП. Тогава св. В. уведомил жалбоподателя Т. С. по телефона, че следва да му предостави информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП кой е управлявал собствения му лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №......... на 05.07.2023г. в 08,23 часа. В този телефонен разговор жалбоподателят С. отказал, поради това полицейският служител му разяснил, че като собственик на леката кола на него ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Изготвена била покана за явяване при св. В. В. на нарушител за съставяне на акт за съставяне на административно нарушение, която не била попълнена до кой се изпраща и кога следва да се яви, но била подписана от лицето П.П.А. на 04.09.2023г., който удостоверил отказ на нарушител да подпише разписката за получаването й (л.12 от делото).

Свидетелят В. В. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП. За това нарушение на 04.09.2023г., съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а свидетелят Н. А. и свидетелят Д. А. се подписали при съставянето на АУАН в качеството 2 на свидетели очевидци на нарушението. Жалбоподателят отказал да подпише съставения му акт за установяване на административно нарушение, поради това отказът му бил удостоверен от подписа на свидетеля П.А..

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели В. В., Н. А., Д.

А. и Л. К. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление следва изрично да е описано нарушението, дата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

В настоящия случай, в обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган е описал в обстоятелствената част, че жалбоподателят „управлява собствения си лек автомобил „Мазда“ с рег.

№........., а не по платното за движение, възможно най- вдясно“ като същевременно е посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП не се движи възможно най- вдясно от платното за движение. В същото 3 време видно от съставения акт за установяване на административно нарушение от 04.09.2023г. в обстоятелствената му част е описана различна фактическа обстановка, а именно в гр. С., бул. „Панайот Хитов“ пред №2в посока изток по тротоара управлява собствения си лек автомобил „Мазда“ с рег. №........., а не по платното за движение, възможно най- вдясно.

С оглед така констатираното противоречие между обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът намира, че не става ясно при какви обстоятелства е извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл.42, ал.

1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът намира, че по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност, в това число по какъв начин е било извършено същото. Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае обстоятелствата, при които е извършено нарушението, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Освен това неспазването на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районния съд в производството по обжалване по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателно постановление административно нарушение и съответно съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

За пълнота съдът следва да посочи, че от представените писмени доказателства, както и от изслушаните свидетели в съдебно заседание не бе 4 установено дали жалбоподателят Т. С. е извършил не само описаното административно нарушение по чл.15, ал.1 от ЗДвП, което е описано в съставения му акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление, както и друго. От показанията на св.

Н. А. става ясно на първо място, че същият не е бил очевидец на извършено нарушение на 05.07.2023г., както е посочено в акта за установяване на административно нарушение, но и същият дава сведения за различна фактическа обстановка, касаеща друг лек автомобил. Същият посочва, че знае, че джип с рег. №3151 преминава през тротоара, а друг автомобил преминава през градинка като освен това е категоричен, че се съмнява автомобила с марка „Мазда“ да е преминавал през тротоара, както и заявява, че не може да каже кой е карал на посочената в акта дата. От показанията на подалия сигнала до МВР-С., св. Д. А. също не може да бъде установено с категоричност, че той е бил очевидец на преминаването през тротоара на 05.07.2023г. Той посочва единствено, че е видял от запис на камерите си, че посоченият автомобил „Мазда“ преминава през тротоара. От така дадените показания не може с категоричност да се установи, че именно жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил на тази дата и час, както и това, че изобщо посоченият лек автомобил е преминал през тротоара.

Видно е, че полицейският служител, св. В. В. не е възприел лично действията на жалбоподателя, а посочените като свидетели очевидци не са категорични в показанията си, че изобщо са присъствали на извършено нарушение, както и че това нарушение е било извършено конкретно от жалбоподателя. Освен това е следвало да се даде възможност собственика на лекия автомобил да декларира кой е управлявал автомобила на посочената дата 05.07.2023г. в 08,23 часа. По делото е приложена декларация (л.13 от делото), която не е попълнена. Не може актосъставителя да решава кой е управлявал лекия автомобил „Мазда“ без да има такава декларация, попълнена по надлежния ред. Освен това актът не е съставен в присъствието на жалбоподателя, а освен това не му е бил връчен. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че направо е бил оформен отказ да се подпише акта за установяване на административно нарушение.

Производството от административнонаказателен характер, изисква да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от 5 посоченото в акта лице и извършено ли е виновно- предпоставките са абсолютни като тежестта на доказване лежи върху наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Отговорността на санкционирания не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки, а следва да се установи несъмнено. Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е извършено именно визираното в акта за установяване на административно нарушение от лицето, сочено като нарушител. Закона допуска възможност да се състави акт и на собственика на автомобила, но това следва да се направи като първо се даде възможност на собственика да декларира кой е управлявал моторното превозно средство.