Решение № 42 от 19.03.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. К., 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.а

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. М.а като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500295 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 350/13.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 1476/2023 г., Районен съд – К. е съдил на основание чл. 200 от КТ ДЗЗД „Г. П. - Б”, с Булстат **********, със седалище и адрес: гр. С., бул. „Ц. ш.“ 48-50, да заплати на Б. И. Й., с ЕГН **********, от гр. К., ул. „М.“ № 75, сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на **,**,**** г., ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от **,**,**** г. - датата на настъпване на трудовата злополука, до окончателното й изплащане, като съдът е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдения размер от 16 000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева.

Първоинстанционният съд е осъдил по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК, „ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„С. ш.“ № 67А, да заплати на „Б - Х. Н.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л.”, ул.722 № 2, ет.2, и „Г. П.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.”, бул.”Ц. ш.” № 48-50, сумата от общо 16 000 лева, представляваща регресно 1 вземане, за причинените на Б. И. Й. неимуществени вреди, от увреждане на здравето, при настъпило на **,**,**** г. застрахователно събитие с товарен автомобил марка „М.“, с регистрационен номер * **** **, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица

№

BG/22/119003*******/09.12.2019 г., ПРИ УСЛОВИЕ, че ДЗЗД „Г. П. - Б” изпълни задължението си към Б. И. Й. за сумата, за която е постановено решение, като е отхвърлил обратния иск за разликата над присъдения размер от 16 000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева, както за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва, считано от **,**,**** г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДЗЗД „Г. П. - Б” да заплати на Б. И. Й. сумата от 1 472 лева - разноски за адвокат, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил Б. И. Й. да заплати на ДЗЗД „Г. П. - Б“ сумата от 1 080 лева – разноски за адвокат, пропорционално на отхвърлената част от иска.

Първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ЗК Л. И.“ АД да заплати на „Б. - Х. Н.” ЕООД и „Г. П.” АД сумата от 2 902 лева –разноски по обратния иск, пропорционално на уважената част, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, е осъдил „Б-Х. Н.” ЕООД и „Г. П.” АД да заплатят на „ЗК Л. И.“ АД сумата от 447,48 лева – разноски, пропорционално на отхвърлената част от обратния иск.

Съдът е осъдил ДЗЗД „Г. П. - Б” да заплати по сметка на РС-К. сумата 640 лева- държавна такса.

В основата на настоящото въззивно производство стои, депозираната чрез процесуален представител от „ЗК Л. И.“ АД въззивна жалба, насочена против Решение № 350/13.08.2024 г., постановено по гр.д. № 1476/2023 г. по описа на Районен съд – К., с искане да бъде отменено обжалваното решение, в частта му, с която е уважен под условие обратния иск и е осъдено, при условията на чл. 219, ал. 3 от ГПК, "З. К. Л. И." АД, да заплати на „Г. П.” АД и „Б-Х. Н.“ ЕООД, сумата от 16 000 лева, представляваща регресно вземане за причинени на ищеца в производството Б. И. Й. неимуществени вреди от увреждане на здравето при настъпило на **,**,**** г. застрахователно събитие с товарен автомобил „*.*“, с ДК № * **** **, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,

Полица

№

2

BG/22/119003*******/09.12.2019 г., при условие, че ДЗЗД „Г. П. - БКС” изпълни задължението си към Б. И. Й., като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. При условията на евентуалност се иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде постановено ново решение, с което бъде определен по-нисък реален размер на обезщетението за неимуществени вреди, който да бъде редуциран с 50 % поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, респ. в частта му за разноските и за лихвата/каквато обаче в производството по обратния иск не е присъдена/. В жалбата се изтъкват съображения за неправилност на атакувания съдебен акт в осъдителната му част, постановена по уважения обратен иск, поради нарушения на материалния закон. Изложени са съображения, че в казуса е признато наличие на трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, поради което следвало да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Трудова злополука“, а именно ЗАД „ А. И.“ АД, а не за ПТП, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – жалбодателя "ЗК Л. И." АД . При условията на евентуалност се сочат и съображения, че в обжалвания съдебен акт при определяне на размера на присъденото обезщетение не са отчетени правилно критериите за обезвреда, както и е допуснато неправилно приложение на изискванията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД относно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50% от страна на пострадалия, който нарушил разпоредбите на чл.107 и чл.108 от ЗДвП. С жалбата се претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил чрез процесуален представител отговор на въззивната жалба от ответника по същата- ищец в първоинстанционното производство по главния иск Б. И. Й., в който са изложени съображения за нейната неоснователност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор от ответника по същата - ответник в първоинстанционното производство по главния иск ДЗЗД „Г. П.- БКС”, гр. С..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил чрез процесуален представител отговор на въззивната жалба от ответниците по същата – ищци в първоинстанционното производство по обратния иск „Г. П.” АД и „Б-Х. Н.“ 3

ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Г. П. - БКС”, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. С отговора се претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбодателят „ЗК Л. И.” АД, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба- ищец в първоинстанционното производство по главния иск Б. И. Й., чрез депозирано чрез процесуалния му представител писмено становище, оспорва жалбата.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба - ответник в първоинстанционното производство по главния иск - ДЗЗД „Г. П.- БКС”, гр.

С., чрез депозирано чрез процесуален представител писмено становище, оспорва жалбата.

В съдебно заседание, ответниците по въззивната жалба – ищци в първоинстанционното производство по обратния иск „Г. П.” АД и „Б-Х. Н.“ ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Г. П. - БКС”, чрез депозирано чрез процесуален представител писмено становище, оспорват жалбата.

Претендират присъждане на разноски за въззивното производство, за които представят и списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, по повод сезиращата го въззивна жалба и след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Частичната въззивна жалба, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният Районен съд - К. е сезиран с депозиран от Б. И.

Й. иск с правно основание чл. 200 от КТ, насочен против Дружество по ЗЗД „Г.

П. - БКС”, със съдружници „Б-Х. Н.” ЕООД и „Г. П.” АД, с предявяването на който се цели да бъде отсъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на **,**,**** г., ведно със законна лихва върху главницата от същата дата до окончателното й изплащане.

Решаващият съд, за да се произнесе по така предявения главен иск по чл.

200 от КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, 4 претърпени от ищеца Б. Й. като последица от настъпила на **,**,**** г. трудова злополука, е приел наличие на трудово правоотношение, призната на основание чл.55 ал.1 КСО с Разпореждане № 300060/17.11.2020 г. на ТП на НОИ –С.-град трудова злополука, и наличие на причинно-следствена връзка между нея и изпълняваната по трудовото правоотношение работа, както и наличие на установена по вид и характер телесна повреда, а именно: Ищецът по силата на трудов договор № 3627/15.01.2019 г., сключен с Дружество по ЗЗД „Г. П. - Б”, на длъжността „сметосъбирач”, извършвал дейност, възложена на дружеството от община К., по събиране на неопасни отпадъци на **,**,**** г. в кв. „Б.“ на гр. К., като в процеса на сметосъбиране ищецът се опитвал да издърпа кофа за смет, за да я натовари на управляваният от друг работник на ДЗЗД - А. М. М., на длъжност „шофьор на специален автомобил”, товарен автомобил самосвал марка „М.” с рег. № * **** **. Улицата, на която е била разположена кофата за смет е била много тясна, като шофьорът не е имал видимост, а кофата се е намирала между задната част на камиона и стената на къща. Ищецът хванал кофата с две ръце, като лявата му ръка се намирала между кофата за смет и стената на къщата, а дясната в предната й част. Неочаквано камионът тръгнал на заден ход и задната му гума притиснала кофата за смет, която от своя страна притиснала лявата китка на пострадалия към стената на къщата. Съдът е приел също, че по силата на окончателно споразумение, одобрено по АНД № 753/2023 г. по описа на РС-К., А. М. М. е признат за виновен, че при осъществяване на трудовата дейност на същата дата, причинил на ищеца Б. Й. средна телесна повреда, изразяваща се в травма на лявата ръка с травматична ампутация на крайната фаланга на петия пръст, счупване на основната /проксимална/ фаланга на петия пръст и травма на сухожилието разгъвач на пръста, довела до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец, поради немарливо изпълнение на правно – регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – работа със специален автомобил „*.*“ с peг. № ******* за сметосъбиране, като e нарушил чл.211 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: „При използване на самоходно и несамоходно работно оборудване, управлявано от работещи или с намиращи се в/на него работещи, се осигуряват мерки за ограничаване на рисковете, на които те са подложени включително от контакт на 5 работещите с колелата или с гъсеничните вериги, както и срещу възможността да бъдат притиснати от тях“. Първоинстанционният съд е приел, съобразявайки и направеното възражение за съпричиняване, че справедливият размер за обезщетение на причинените на ищеца Й. неимуществени вреди е в размер на 16 000 лв. и е присъдил този размер, ведно с търсената върху сумата законна лихва, считано от **,**,**** г. до окончателното й изплащане. Решението, като необжалвано в тази му част, е влязло в сила и в този смисъл не е предмет на настоящия съдебен контрол.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл, изхождайки от контекста на депозираната частична въззивна жалба, предмет на проверка в настоящото въззивно производство, е постановеното по предявения обратен иск в осъдителната му част първоинстанционно решение в аспекта на изложените доводи, че при признато наличие на трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Трудова злополука“ - ЗАД „ А. И.“ АД, а не на жалбодателя –застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Евентуално и при довод за не отчитане в обжалвания съдебен акт при определяне на размера на присъденото обезщетение на критериите за обезвреда, и за неправилно приложение на изискванията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД относно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 50%, поради несъобразяване с разпоредбите на чл.