Решение № 60 от 06.02.2023, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 1146/2022
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 06.02.2023
- В сила
- 02.03.2023
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Габрово, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210101146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис -сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу Б. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********” № 2, вх. В, ет. 5, ап. 8, установителни искове за признаване със сила на пресъдено нещо, че последният дължи на ищеца сумата 889.05 лева - главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX – 16646962 от 22.12.2018 г. и приложение № CARD – 16923956 към договора с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, сумата 146.72 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 22.12.2018 г. – 13.09.2021 г., сумата 47.89 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.09.2021 г. до 28.03.2022 г..
Ищецът твърди, че на 22.12.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и ответника е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX – 16646962 от 22.12.2018 г. и приложение № CARD – 16923956 към договора, с който кредитодателят предоставил на картодържателя определена парична сума – кредитен лимит от 1000 лева, която последният се задължил да върне, като следвало да заплаща минимална месечна погасителна вноска. Дължимите усвоени суми, лихви, такси и комисионни, съгласно договора се отразявали като задължения по картата. Картодържателят извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат ATM, но не изпълнил задължението си да върне сумите, като дължал и съответното обезщетение за забава. Това вземане било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с договор за цесия, съобщена на длъжника, което настъпило като краен момент и с връчване на уведомлението приложено към исковата молба. С оглед липсващо доброволно изпълнение, новият 1 кредитор депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника. По така предявеното заявление било образувано гр. дело № 584/2022 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК е направено възражение, че не е уведомен за прехвърляне на задълженията му към друг кредитор, а именно „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, което възражение следва да бъде разгледано от исковия съд, съгласно приетото в т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX – 16646962 от 22.12.2018 г. и приложение № CARD – 16923956 към договора, се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” предоставил на ответника Б. И. К., ЕГН ********** револвиращ кредит в размер на 1000 лева, усвояването на който се осъществява, чрез издадена международна кредитна карта „Mastercard" с персонален идентификационен номер.
Договорено е, че кредитополучателят има право да усвоява предоставеният кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, като ползването на тази услуга се отразява като транзакция в месечното извлечение. Кредитополучателят може да ползва кредита и за покупка на стоки на изплащане от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията. Съгласно т. 14 от приложението за ползването на револвиращия кредит, кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35,00 %. Договореният лихвен процент се изчислява върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му. Уговорено е, че лихвата се начислява върху сумата формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. За ползването на картата кредитодържателят дължи и такси съгласно тарифа посочена в приложението.
Съгласно т. 12 от приложението кредиторът издава месечно изявление за осъществяване на транзакции до 15-то число на месеца и го изпраща на електронната поща на кредитополучателя. Месечните погасителни вноски се извършват до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението, като кредитополучателят е длъжен да заплати поне минималния размер на вноската съгласно тарифата поместена в приложението (т.13). Месечната погасителна вноска покрива задължението в последователност: разноски, лихва, главница. Подписвайки договора страните са уговорили, че при условие, че кредитополучателят не извърши плащане по дължимите суми в рамките на два месеца от последното плащане, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за 2 периода на забавата за всяка забавена вноска.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” прехвърлил вземането си по процесния договор кредит на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е овластило приобретателя – ищец по делото да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство. В тази връзка е представено уведомително писма от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с които съобщават на кредитополучателя Б. И. К. за извършено прехвърляне на вземането по договора за кредит на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като няма данни писмото да е получено от адресата.
От приетото неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и съответно на събраните по делото доказателства, се установява, че ответникът извършил транзакции с предоставената му карта, като останала непогасена главница в размер на 889.05 лева, договорна лихва за периода 22.12.208 г. -13.06.2021 в размер на 146.72 лева, а обезщетението за забава за периода от датата на изпадане в забава - 14.09.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2022 г. възлиза на 48.41 лева.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
Относно обективно, кумулативно съединените искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал. 2 вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД.
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (кредит), елемент от съдържанието на което са задълженията на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, да заплати уговорената лихва, настъпила изискуемост на задълженията и релевирано от длъжника неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договор за цесия, с който е придобил вземанията, както и факта на съобщаване на цесията на ответника-длъжник.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими движими вещи (парична сума) на заемателя. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие – независимо от неговата форма, за получаването им при условията на договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото.
В случая, се установява наличието на сключен договор, който инкорпорира, както волеизявление на заемателя, така и волеизявление на заемодателя. Съгласно 3 клаузите на договора, ищецът предоставя на ответника сума в размер на 1000 лева, ползването на която се осъществява чрез карта - техническо средство за достъп до откритата му картова сметка, а ответникът-заемател се задължава да заплаща месечна сума в конкретно уговорен размер за погасяване на ползваните чрез картата суми, както и дължимата възнаградителна лихва и такса за обслужване. С изявлението на заемателя, че му е предадено техническото средство – карта и персонален код за достъп и активирането ѝ от последния, фактическият състав на реалния договор за заем е завършен, като в правната сфера на ответника е възникнало задължението за връщане на предоставените му парични суми.
В договора е предвидено задължение за погасяване на ползваната по картата сума, съответно задължение за заплащане на възнаградителна лихва и такса, както и е договорено акцесорно задължение, заемателят да престира определена /в процент/ парична сума, като обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на породеното главно задължение. Главните задължения са уговорени като срочни – дължими ежемесечно, следователно заемателят е изпадал в забава на първо число на месеца, следващ този, за който вноските са били дължими.
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът прие за установено, че кредитополучателят К. дължи заплащане на сумата 889.05 лева – главница и сумата 146.72 лева договорна лихва за периода 22.12.208 г. -13.06.2021 г., съответно поради неизпълнението на главното задължение в тежест на кредитополучателя е начислена лихва за забава за периода 14.09.2021 г. – 28.03.2022 г. в размер на 48.41 лева. Неизпълнението на ответника по отношение на така установените задължения, съдът приема за доказано, тъй като последният не е изпълнил доказателствената си тежест да установи точно във времево отношение изпълнение.
Следва да се отбележи, че в депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ответникът не оспорва правопораждащите вземанията факти, а единствено противопоставя възражение, че не е уведомен за прехвърляне на задълженията му към друг кредитор, което възражение съдът намира за неоснователно.
Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в постановените решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и първоначалния кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от първоначалния кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на предишния му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от първоначалния кредитор.
Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4849e6d1-4fa9-47bc-81e5-53d99defc4ab