Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 15.01.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 1907/2025
Вид
Решение № 29
Подписан
15.01.2026
В сила
15.01.2026
Състав
Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Шумен, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Гражданско дело № 20253630101907 по описа за 2025 година

Предявен е главен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. С. с ЕГН **********, с постоянен с. М., общ. Шумен, обл. Шумен, ***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Б. Г. от ШАК, против К. Г. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Шумен, ***. В исковата молба ищецът твърди, че Ищецът обосновава исковата си претенция, твърдейки, че на 01.03.2022 г. е наредил сума в размер на 20 000 лв. по банкова сметка на ответника в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, IBAN ***. Сумата била предоставена във вид на безсрочен паричен заем, от който ответникът се нуждаел, за да уреди лични свои задължения за разплащания към трети лица. В продължение на повече от три години заемните средства не били възстановени, поради което с нарочна покана, връчена на ответника на 26.06.2025 г. чрез нотариус рег. №709 на НК, предоставил на ответника 7-дневен срок за връщане на средствата по посочена в поканата банкова сметка.

Срокът изтекъл на 04.07.2025 г., но и към момента същият отказвал да възстанови сумата. В случай, че ответникът оспори наличието на валиден заемен договор, сключен между страните, намира, че към датата на предявяване на исковата молба сумата се държи от ответника без основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД и подлежи на възстановяване. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 20 000 лева, представляваща невъзстановен паричен заем, предоставен на 01.03.2022 г., ведно с лихвата за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на 1 главницата. В условия на евентуалност, ако ответникът оспори наличието на валиден заемен договор, сключен между страните, моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да плати на ищеца сумата от 20 000 лв. неоснователно задържана от последния по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, ведно с лихвата за забава от депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на главницата.

С договор за доброволна делба на съсобствен имот, вписан в СВ на 07.10.2024 г. страните в качеството си на съсобственици на по ½ ид. ч. поделели съсобствените им поземлени имоти – ниви, находящи се в землището на с. П., общ. Т..

В съдебно заседание ищецът, моли да бъде уважен главния иск, както е предявен.

Счита, че са събрани доказателства за реалното предаване на сумата, а с гласните такива намира за доказана целта на предаването й. Намира за недоказано възражението на ответника, че плащането е имало друга цел – разплащане на рента за минало време. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главния иск, моли да бъде уважен евентуалния. В писмената си защита излага допълнителни доводи по съществото на спора.

В срока за отговор на исковата молба ответникът намира претенциите за допустими, но неоснователни. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, с който оспорва предявени иск. Оспорва твърдението, че претендираната сума е дадена в заем. Твърди, че на 01.03.2022 г. ищецът е прехвърлил по банкова сметка в Първа инвестиционна банка на брат си (ответника по делото) сумата от 20 000 лв., като основанието, записано в платежното, било прехвърляне на парични средства. На същата дата – 01.03.2022 г. ответникът прехвърлил на майка си С. К. С. сумата от 62 773 лв. по предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в гр. Шумен. На 14.03.2022 г. ответникът захранил собствената си банковата сметка със сумата от 25 000 лв. Твърди, че към 01.03.2022 г. не е бил финансово затруднен и не е имал нужда от какъвто и да е заем на парични средства. Оспорва между тях да е имал сключен договор за заем, нито да са били уговорени условията за връщането му, падежът, евентуално уговорени лихви. Твърди, че доколкото страните са братя и между тях в годините са съществували множество вътрешни отношения, то и прехвърлянето на тази сума в размер на 20 000 лв. е в следствие на такива вътрешни отношения между тях, но категорично не били заем. Счита, че за такива вътрешни отношения може да се направи извод от направените назад във времето парични преводи от ответника в полза на брат си - ищеца по настоящото дело, част от които платежни нареждания са запазили и представя по делото. На следващо място, твърди, че ищецът е сключил еднолично договор за аренда с ЕТ „***“ за 70,685 дка земеделска земя, които притежавали в съсобственост до 2024 г., като от стопанската 2010-2011 година до датата на предявяване на нотариалната покана, тоест до стопанска 2020-2021 година ищецът е получавал дължимите рентни плащания от арендатора. Признавайки това ищецът се съгласил доброволно да изплати на брат си К. сумите, който му е дължал от рентата за неговите идеални части от земеделските земи за стопанските години от 2011 г. до 2021 г. вкл. наведнъж. Така, в следствие на договореното между тях, на 01.03.2022 г., ищецът наредил по 2 банковата сметка на ответника сумата от 20 000 лв., представляваща дължимите рентни плащания върху арендованите земеделски земи за стопанските години 2010-2011 година до 2020-2021. Предвид изложеното, отношенията между страните се обострили и през 2024 г. съсобствеността на земеделските земи била прекратена чрез делба. Моли за отхвърляне на предявения иск за сумата в размер на 20 000 лева, като безсрочен заем. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените претенции и моли да бъдат отхвърлени. Ищецът не доказал валиден договор за заем. Счита, че ответникът е имал пълното право да задържи сумата от 20 000 лева, представляваща плащания на дължимите му рентни вноски. В писмената си защита развива подробно доводите си за неоснователност на претенциите.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:

С доклада по делото е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че на 01.03.2022 г. ищецът е наредил и ответникът е получил сума в размер на 20 000 лева по банкова сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, IBAN ***, с титуляр К. Г. С., с ЕГН **********.

От нотариална покана, рег. №11351, том І, акт 145, чрез нотариус М. А., се установява, че на 26.06.2025 г. на ответника К. С. е връчена нотариална покана от ищеца Д.

С., в която сочи, че на 01.03.2025 г. е наредил по сметка на ответника К. С. в „Първа инвестиционна банка“ АД сума в размер на 20 000 лева, предоставена във вид на заем, за да уреди задължения (разплащания с трети лица), което било добре известно на семейството им. В същата се твърди, че в продължение на три години ответникът все още не е възстановил заемните средства, от които самият ищец се нуждаел. С оглед на това, поканил ответника в 7-дневен срок от получаване на поканата, да възстанови сумата.

Установява се от ангажираните от страна на ответника писмени доказателства, че последният е наредил в полза на ищеца по делото, на дата 01.08.2012 г. сумата 5000 лева и на дата 04.06.2013 г. – 6000 лева.

Съдът констатира от извлечение за периода 25.02.2022 г. до 31.03.2022 г.от разплащателна сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, IBAN ***, с титуляр К. Г. С., с ЕГН **********, че към дата 25.02.2022 г. по сметката е била налична сума в размер на 62 478 лева, на 01.01.2022 г. по сметката е постъпила сумата от 20 000 лева от сметката на ищеца Д. Г. С. и на същата дата ответникът прехвърлил по сметка на С. К. С. /майка на ищеца и на ответника/ сумата 62 773 лева с основание предварителен договор за покупкопродажба на апартамент, а на 23.03.2022 г. К. С. заредил сметката си със сума от 25 000 лева.

Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото /изисканите по искане на ответника на осн. чл. 192 от ГПК писмени доказателства от 3 третото неучастващо по делото лице ЕТ *** - ведомости за изплатени ренти за стопанските 2010/2011 г. до 2023/2024 г., банково извлечение от 20.11.2024 г., както информацията посочено в придружителното писмо на ЕТ/, че ищецът е сключил договор за аренда, вписан в СВ – Шумен с вх. *** г. и анекс към него, вписан в СВ с вх. *** г., с който е предоставил на ЕТ под аренда 70 685 дка земеделска земя, която страните притежавали в съсобственост.

Третото лице – арендатор заявява, че за периода 2011-2023 г. всички плащания и в пълен размер са извършани към арендодателя – Д. Г. С.. За стопанската 2023/2024 г. за 1/2 ид. ч. от предмета на договора, рентата била изплатена на 20.11.2024 г. и на К. С. в размер на 2473,90 лева. За периода 2011-2021 г. платената рента е 31 393,55 лева.

Установява се от удостоверение, издадено от РС гр. Шумен, че сключения между С.

К.ова С.а и Гинчо Нанков С. е прекратен с влязло в сила решение на 27.11.2019 г. Видно от протокол от проведено съдебно заседание на 14.12.2021 г. по гр.д. №3608/2019 г., ШРС одобрил постигнатата между бившите съпрузи съдебна спогодба, по силата на която в дял на С. К. С. бил поставен и тя става едноличен собственик на следните имоти: апартамент №3, секция Б на първи етаж, заедно с изба №10, заедно с гараж №9, находящ се в гр. Шумен, *** и самостоятелен обект в сграда *** – гараж в сграда, находящ се в гр.

Шумен, ***, като за уравнение на дяловете С. К. С. следвало да заплати на Г. Н. С. сумата от 62 773 лева в срок до 15.03.2022 г.

На 01.03.2022 г. С. К.ова С.а и К. Г. С. сключили предварителен договор за покупкопродажба на 01.03.2022 г., с който С. К. С. се задължила да продаде на К. Г. С. в срок до 01.04.2022 г. горните имоти за сумата от 62 773 лева, която сума продавачът заявил, че е получил от купувача в деня на подписването му по банков път по посочена от него банкова сметка, видно от договора.

Установява се от представения отчет по сметка на С. К.ова С.а, че на 01.03.2022 г. по сметката е постъпил превод от К. Г. С. с посочено основание „по предварителен договор от 01.03.2022 г.“, а на 02.03.2022 г. от сметката бил нареден превод в полза на Г. Н. С. с посочено основание „по съдебна спогодба по гр.д. №3608/2019 г. ШРС за уравнение на дял“.

Видно е от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №122, том VІІ, дело №946/2023 г., че на 06.10.2023 г. С. К. С. продала на К. Г. С. поставените в неин дял имоти за сумата 62773 лева, като С.а си запазила правото на ползване и обитаване в апартамента до края на живота си.

От показанията на разпитана по делото в качеството на свидетел С. К.ова С.а става ясно, че до 2018 г. е живяла с двамата си сина Д. и К. и семейството на К.. Апартаментът, в който живеели, съдът го присъдил на нея, но тъй като бил семейно общност, трябвало да наплати половината на бившия си съпруг. Заради децата и близостта на апартамента с детска градина и училище, К. поискал тя да му го прехвърли, като той да наплати на баща си сумата от 62 700 лева. В същото време свидетелката не разполагала с толкова пари.

Свидетелства, че няколко дни преди 01.03.2022 г. К. я запитал дали ако поиска пари от брат си Д. той ще му даде. Свидетелката му казала, че след като досега не са се карали и са си помагали, брат му ще му даде пари. Свидетелката знаела, че К. имал около 60 000 лева, го 4 попитала къде са му парите. Той й казал, че няма налични пари, тъй като парите му били в акции, ценни книжа и други работи. Няколко дни преди 01.03.2022 г. К. дошъл в къщата в кв. Дивдядово и попитал Д. дали ще му даде на заем 20 000 лева, тъй като не можел да наплати парите на баща си, а Д. обещал да му даде парите. Споделя, че двамата братя винаги са си помагали с пари. На 01.03.2022 г. Д. и свидетелката отишли във „Фибанк“ и след като Д. изтеглил парите ги прехвърлил по сметката на брат си К., която била в същата банка.