Решение № 1374 от 03.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1374 гр. Пловдив, 03.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330201160 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 4598057 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на С. Г. А., с ЕГН **********, адрес гр.Р., ул.“*******“ №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата от повереник. Претендира и разноски.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище от юрисконсулт намира жалбата за неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 10.03.2021г. около 14.45ч автомобил с рег. № ********, марка „Сеат”, модел „Ибиза”, собственост на жалбоподателя, се движел от гр.Пловдив към с.Труд по път ІІ-64. При километър 49+800метра скоростта му била 108 км/ч, при ограничение за движение с нарочен знак „В-26“ до 60 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол CORDON -M2 № MD1196. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при издаване на процесния фиш са допуснати редица нарушения на процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е извършило нарушението.

След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост. Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН като нямало описание на нарушението. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. Видно от справката за регистрация, то именно жалбоподателя е собственик на отразеното на снимката МПС. Във електронния фиш са ясно посочени три имена , адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази 2 насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш. Нарушението е ясно посочено като време, място и начин на извършване, противно от твърдението в жалбата и това е видно от съдържанието на фиша. Не е нарушение на закона факта, че във фиша не е посочено пред кой точно орган подлежи на обжалване и по какъв ред, защото отново законодателят не е предвидил това. За ползването на техническото средство е изготвен протокол по чл.10 от Наредбата, поради което и тези възражения са неоснователни. По делото е прието като писмено доказателство, което също се цени от настоящата инстанция писмо изх. № 1100-321/23.03.33г. на ОПУ Пловдив, съгласно което при км. 49+800 действа ограничение на скоростта от 60 км/ч, тъй като при км 49+860 е поставен знак В-26 за ограничение до тази скорост. Кръстовището за отклонение към обект на фирма Рефан е изградено при км. 49+736метра. Тъй като нарастването на километража е в посока от гр.Карлово към гр.Пловдив, то очевидно км 49+800 метра попада в зоната на действие на знака. Ето защо не е основателно и възражението на жалбоподателя, че не било установено мястото на извършване на нарушението. То е точно 60 метра след поставения знак за ограничение В-26.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за превишение от 48 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била повисока – 112 км/ч и превишение 52 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя. Нарушението на чл.21, ал.2, вр с ал.1 ЗДвП се изразило в неспазване на отклонението от общите правила на последната норма, която 3 регламентира скорости на движение според типа МПС, както и пътя на който се намира. Именно различието в специално поставен знак „В-26“ субсумира нарушението като такова на ал.2 на чл.21, вр с ал.1 от нея.

С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН като е направено своевременно искане. Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за съответно на извършеното по делото.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4598057 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на С. Г. А., с ЕГН **********, адрес гр.Р., ул.“*******“ №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя С. Г. А., с ЕГН **********, адрес гр.Р., ул.“*******“ № ** да заплати сумата от 80 лева на ОДМВР Пловдив представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4