Решение № 1268 от 23.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3141/2026
- Вид
- Решение № 1268
- Подписан
- 23.10.2026
- Състав
- Атанас Шкодров
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.216 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 1268 гр. Варна, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110203141 по описа за 2026 година
Производството е образувано по жалба на Л. Н. Б. против НП № ПЕК-26/12.06.2026г. на Директор РЗИ - Варна .
Жалбата е допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата се счита, че липсват обективната и субективна страна на нарушение.
Въззивницата сочи, че е изпълнила задължението си да състави бързо известие, което възложила на медицинската сестра. Известието е било поставено на определеното място върху хладилника, от където е следвало съгласно графиците, отговорният лекар да го отнесе в центъра. Липсва лична отговорност за това, че документите на са придвижени от фирмата до центъра. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.
По същество се поддържат доводите за отмяна или изменяне на наказателното постановление, изложени с жалбата. Претендират се разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :
През месец април 2026г. от служители на РЗИ - Варна, сред които св. Б., била извършена проверка по спазване на законодателството във ФСМП – Белослав, при което било установено следното:
На 28.02.2026г. въззивницата д-р Б. посетила адрес в с. Разделна, общ. Белослав, при 1 което извършила медицински преглед на лицето А. А. на възраст 1 година и 4 месеца. В следствие на прегледа поставила работна диагноза „ОВИ. Морбили“, която била отразена в съдържанието на фиш за спешна медицинска помощ и в книгата за регистриране на повиквания на ФСМП- Белослав.
След завръщането си от адреса въззивницата Б. разпоредила на св. Д. /акушерка/ да въведе електронно в компютъра попълненият фиш. Св. Д. изготвила и бързото известие, като го предоставила за подпис на въззивницата Б., която от своя страна положила подпис в него.
Въззивницата Б. не съобщила регистрираната заразни болест в срок от 24 часа на РЗИ, на чиято територията е открит случаят – РЗИ Варна.
Тъй като горното представлява нарушение на чл.6 ал.1 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, на 03.04.2026г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу въззивницата Б.. В обстоятелствената част на същия подробно било описано установеното при проверката, като на описаното нарушение била дадена правна квалификация по Наредбата. Така съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която вписала в съдържанието му възражения.
Възражения постъпили по преписката и впоследствие, но били преценени като неоснователни.
На 12.06.2026г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел установената от проверяващите фактическа обстановка; посочил е правна квалификация на деянието, идентична с посочената в АУАН и е определил административно наказание на осн. чл.216 от Закона за здравето, над минимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства – показанията на св. Б. и св. Д., АУАН, копие от бързо известие, журнал, фиш за спешна медицинска помощ и др.
Показанията на св. Д. са такива на свидетел- очевидец на съставянето на бързото известие и компютърното отразяване на фиша. Св. Д. сочи и на практиката при предаване на бързи известия, установена във ФСМП- Белослав.
От своя страна св. Б. пряко е възприела съдържанието на проверяваните документи и факта, че известяването не е извършено в срок.
Показанията на св. Д. и св. Б. кореспондират с отразеното в бързото известие, журналът и фиша за спешна медицинска помощ.
След преценка на събраните по делото доказателства, наведените възражения с жалбата и доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване 2 на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в срока по чл.34 от ЗАНН. Спазен е и установения срок за възражения.
Наказателното постановление е издадено при спазване на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение са съобразени са изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и в съставения акт за установяване на административно нарушение са били отразени обстоятелствата на извършване на нарушението в пълен обем.
Административно наказващият орган, на база на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗдравето и правилно е определил приложимата санкционна норма.
При определяне размера на административното наказание обаче, неправилно е била преценена степента на обществена опасност на извършеното нарушение и тази на конкретния нарушител, като на санкционираното лице е било определено наказание малко над минималния размер. Доколкото се касае за извършено нарушение, застрашаващо пряко живота и здравето на гражданите, предвид факта, че се касае за открита остра заразна болест, адекватно на тежестта на нарушението се явява административно наказание над минималния размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното :
Счита се, че липсват обективната и субективна страна на нарушение. Въззивницата е изпълнила задължението си да състави бързо известие, което възложила на медицинската сестра. Известието е било поставено на определеното място върху хладилника, от където е следвало съгласно графиците, отговорният лекар да го отнесе в центъра. Липсва лична отговорност за това, че документите на са придвижени от фирмата до центъра.
Съдът намери, че извършените от въззивницата действия не представляват изпълнение на задълженията й по Наредба№ 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, тъй като пряк адресат на това задължение е била именно тя, в качеството си на медицински специалист, открил случай на заразна болест по чл.4 – „морбили“.
Обстоятелството, че въззивницата е предоставила изпълнението на това свое задължение на трети лица по никакъв начин не я освобождава от отговорност за неизпълнението на това задължение. Същото би могло да бъде отчетено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство и очевидно е било отчетено като такова, като 3 административно наказващият орган е определил наказанието малко над предвидения минимален размер.
Защо такъв размер се преценява от съда като адекватен на тежестта на нарушението вече беше коментирано в мотивите по- горе.
Съдът намира, че установените по делото факти не припокриват хипотезата на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Напротив, както вече беше отбелязано по- горе, се касае за извършено нарушение, застрашаващо пряко живота и здравето на гражданите, предвид факта, че се касае за открита остра заразна болест. В този смисъл и правилно въззивницата е била санкционирана за извършеното административно нарушение.
След като взе предвид горното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ПЕК-26/12.06.2026г. на Директор РЗИ - Варна, с което на Л.
Н. Б. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 255,65 евро /500 лева/ на основание чл.216 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Л. Н. Б. да заплати на РЗИ - Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро /130 лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4