Решение № 6090 от 06.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6090 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100502412 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 10193/14.01.2026 г. на етажните собственици в етажна собственост на адрес: гр. София, ул. ******** к-с „Мирамонте“, действащи чрез управителя „Образцов вход“ ЕООД, срещу решение № 23767/29.12.2025 г., постановено по гр. дело № 41950/2025 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Д. В. П., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 48 и чл. 51, вр. чл. 6 ЗУЕС за признаване за установено по отношение на ответника, че в качеството му на собственик на магазин № 1 в сграда Е-1, находяща се на адрес: гр. София, бул. ******** комплекс „Мирамонте“, дължи на ищците сумите, както следва: 99,05 лева, представляваща встъпителна вноска за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 274,05 лева, представляваща месечни вноски за „Фонд ремонт на комплекса“ за периода от 01.12.2022 г. до 08.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 58,29 лева, представляваща месечни вноски за „Фонд ремонт на сграда“ за периода от 01.12.2022 г. до 08.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 33,06 лева, представляваща месечни вноски за „Наем на офис“ за периода от 01.12.2022 г. до 08.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 274,66 лева, представляваща вноска за „Озеленяване“ за периода от 01.12.2022 г. до 08.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 126,09 лева, представляваща вноска за 1

„Снегопочистване“ за периода от 01.12.2022 г. до 08.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 234,02 лева, представляваща вноска за „Техническа поддръжка“ за периода от 01.12.2022 г. до 08.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 375,99 лева, представляваща вноска за „Такса за почистване на ЕС“ за периода от 01.12.2022 г. до 08.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.08.2025 г. до окончателното плащане; 661,94 лева, представляваща вноска за „Охрана“ за периода от 01.12.2022 г. до 08.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 82,07 лева, представляваща вноска за „Ел. енергия на общи части“ за периода от 01.12.2022 г. до 08.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 45,36 лева, представляваща вноска за „Поддръжка ПСОВ“ за периода от 01.05.2024 г. до 08.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 113,38 лева, представляваща вноска за „Ремонт на комплекса“ за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 1,69 лева, представляваща вноска за „ГТП Газова инсталация“ за периода от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 22,68 лева, представляваща вноска за „Поддръжка пречиствателна станция“ за периода от 01.10.2023 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане; 6,66 лева, представляваща вноска за „ГТП Газова инсталация“ за периода от 01.07.2024 г. до 31.07.2024 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 15847/02.06.2025 г. по ч. гр. дело № 21038/2025 г. по описа на СРС, 157 състав.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част при твърдения, че сграда Е-1, в която се намира собственият на ответника обект – магазин № 1, е разположена в общ парцел с останалите сгради и всички те формират комплекс „Мирамонте“, като първоначално управлението на всички сгради се е извършвало съгласно чл. 2 ЗУЕС при наличието на сключен индивидуален договор от всеки собственик с инвеститора на жилищните сгради, а впоследствие същите са учредили отделни етажни собствености в общия парцел ведно с построените върху него общи части, контролиран достъп, детски градинки, алеи, тревно покритие, улично осветление и подземна канализация, поради което управлението на комплекса е започнало да се извършва чрез съвместни общи събрания по смисъла на чл. 18 ЗУЕС. Заявява, че в комплекса са изградени над 25 жилищни сгради в един общ парцел, чийто членове не се противопоставят на взетите решения на ОС, а само 2 от тях са отказали да изпълняват бюджета. Позовават се на чл. 38 ЗС, според който когато етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по 2 предназначение служи за общо ползване. Допълват, че управлението на етажната собственост се извършва чрез приет бюджет, който е приложен ведно с протокол от проведено съвместно ОС и за управител на същата е избран „Образцов вход“ ЕООД, на което дружество са делегирани права по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС в т. ч. и дейностите по управление и поддръжка на общите части в комплекса.

Твърдят, че съгласно гласувания и приет бюджет за поддържане на общите части в комплекса разпределението на сумите обхваща всички собственици от всички жилищни сгради, построени в общия парцел на комплекса. Поддържат, че липсата на собственост върху терена, върху който е изградена сградата, не освобождава ответника от задължението за нейното поддържане, позовавайки се на факта, че е налице комплексно застрояване и същият се явява суперфициарен собственик с право да ползва елементите и съоръженията, които са принадлежност към сградата по смисъла на чл. 97 ЗС – алеи, градинки, детски площадки, подземни комуникации, тръбопроводи и улично осветление. Допълват, че суперфициарните собственици не могат да задължат собственика на терена да го поддържа, тъй като той не може да го използва за лични цели и представлява част от общия парцел ведно с построените и изградени по проект сгради, алеи, тревни площи, подземна водопроводна система, улично осветление, контрол за достъп и др., като всички тези съоръжения се ползват по проект и по предназначение именно от суперфициарните собственици в общия парцел. Сочат още, че включително и в хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС ответникът дължи заплащане исковите суми, тъй като общата вещ се използва и управлява съгласно решението на собствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, позовавайки се на факта, че мнозинството от собственици на обекти в сградите изпълняват взетите решения от проведените съвместни общи събрания по смисъла на чл. 18 ЗУЕС, които не са били оспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което са влезли в сила и ги обвързват. По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се да постанови друго, с което предявените искове да се уважат. Претендират и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. В. П., с който я оспорва. Поддържа, че не е налице прехвърляне на идеалните части от земята в полза на собствениците на обекти в отделните сгради, поради което те са останали собственост на инвеститора. Оспорва се представянето на протокол от общо събрание на сграда Е-1, от който да е видно, че етажните собственици са обсъждали въпросите от дневния ред на съвместните общи събрания от 2022 г. и от 2024 г., оспорвайки да е страна по сключените договори. Заявява, че достъпът до сграда Е-1 е от страната на общинска улица, а не откъм общия парцел, върху който е разположен комплексът, който заедно с разположените в него съоръжения – осветление, В и К структура, детска площадка, зелени площи и др., които са изцяло собственост на инвеститора. Оспорва да са провеждани съвместни общи сбрания на всички собственици на построените в комплекса сгради, респ. да е учредявана самостоятелна етажна собственост, като тази на сграда Е-1 се счита за отделна такава, която провежда отделни общи събрания, на които се взимат самостоятелни решения, поради което оспорва гласуваните разходи да го обвързват, още повече, че те не 3 касаят етажната собственост на сграда Е-1. Счита, че всяка отделна сграда в комплекса се намира в режим на самостоятелна вертикална етажна собственост, без такава да е възникнала по отношение на дворното място. Оспорва сграда Е да представлява част от жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2 ЗУЕС, в който случай управлението на общите части следва да се извърши посредством сключването на писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, който се вписва в Агенция по вписванията. Оспорва сграда Е-1, в която се намира собственият му обект – магазин № 1, да е провела общо събрание, на което да е взела решение при идентичен дневен ред като проведеното такова от 27.09.2022 г., за да се приеме, че взетите по време на съвместните такива от 22.10.2022 г. и от 09.10.2023 г., на които е утвърден бюджетът за управление и поддръжка на комплекс „Мирамонте“, го обвързват, още повече, че хипотезата на чл. 18 ЗУЕС изобщо не намира приложение. Оспорва етажната собственост на сграда Е-1 да е встъпила в договорни отношения с „Образцов вход“ ЕООД.

Оспорва се и активната легитимация на ищците за водене на процеса поради липсата на учредена съвместна етажна собственост на комплекс „Мирамонте“, състояща се от всички построени в него сгради. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 48 и чл.