Определение № 721 от 23.11.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 721 гр. Ямбол, 23.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500460 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. С. М. от гр.******, подадена от пълномощника адв.З.Д. от АК-*****, срещу Определение №1998/26.10.2023г., постановено по гр.дело №20232330102086 по описа за 2023г. на Ямболски районен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на предявения от него иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД за сумата 24 000лв., чрез налагане на обезпечителната мярка запор върху банкова сметка на ответницата.

Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на обжалваното определение на първата инстанция, с искане за неговата отмяна и допускане на обезпечението на предявения иск. Излага доводи, че доказването на претенцията му предстои по делото и същото е усложнено от обстоятелството, че преводът на парите е извършван от фирма от друга държава, но представя документ за заработеното трудово възнаграждение и твърди, че е посочил банковата сметка на ответницата, за която знае, че по същата са превеждани парите, с което счита, че са изпълнени условията за уважаване на искането за обезпечение на предявения иск.

На основание чл.396, ал.2, пр.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

ЯОС, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал.1, вр. чл. 275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на А. С. М. от гр.******, с която против Щ. С. С. от гр.****** е предявен иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД за установяване по отношение на ответницата вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1088/2023г. по описа на ЯРС в размер на сумата 24 000лв., представляваща част от преведеното от ищеца по сметка на ответницата трудово възнаграждение на А.М., получено в Република *******, с която сума ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищеца.

С исковата молба ищецът е заявил особено искане за допускане на обезпечение на предявения иск, чрез налагане на запор върху банковата сметка на ответницата, за която сметка е представил писмени данни към молба вх.№13987/04.10.2023г.

1

Като писмено доказателство към исковата молба ищецът е представил документ на чужд език без превод, представил е към посочената уточняваща молба от 04.10.2023г. писмен документ с данни за открита на името на Щ. С. банкова сметка, но не е изпълнил дадените му от районния съд указания да посочи и уточни в коя банка в страната е посочената банкова сметка.

За да постанови обжалваното определение, с което е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на обезпечението на предявения иск, районният съд е приел, че бъдещият иск е допустим, но с оглед представените с исковата молба писмени доказателства искът е вероятно неоснователен, тъй като не е представен превод на български език на приложеното към исковата молба писмено доказателство, в което не се съдържат данни за постъпили суми по сметка на ответницата, както и че посочената обезпечителна мярка е неконкретизирана, тъй като в приложения документ липсва информация за номер на банковата сметка и в коя търговска банка на територията на страната е тази банкова сметка.

Определението на ЯРС е правилно и следва да се потвърди, като съображенията са следните:

За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право на обезпечение. Такова право той има при кумулативната даденост на следните предпоставки: бъдещият или предявеният иск да е допустим и вероятно основателен; да е налице интерес от обезпечение, т.е. обезпечителна нужда; посочената от молителя обезпечителна мярка да е подходяща и оправдана. В хипотезата, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства следва да бъде представена гаранция в определен от съда размер. Липсата на коя да е от тези предпоставки препятства възможността да бъде допуснато обезпечение.

Съобразно разясненията по т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014г. по т.д.№6/2013г. на ВКС, ОСГТК, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 от ЗЗД, т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал.3 ГПК).

Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изследвал наличието на необходимите предпоставки за исканото обезпечение, адекватността на обезпечителната мярка и е постановил определението си, с което правилно е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечението на предявения иск. Установяването на вероятната основателност на иска е въз основа на писмените доказателства, които следва да са убедителни (чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК), т. е. да доказват факта, пораждащ претендираното право. Тежестта за установяване вероятната основателност на иска - за представяне на убедителни писмени доказателства, е върху ищеца, който за да осигури целената с иска защита претендира да бъде наложено ограничение на правната сфера на ответницата. В случая с исковата молба ищецът е представил документ, който не е придружен с превод на български език. Такъв превод на документа е представен пред въззивната инстанция с частната жалба, но от него се установява единствено, че при посочения работодател извън страната, в периода 14.01.2022г.-30.12.2022г. ищецът е реализирал трудово възнаграждение в посочени размери, след извършено данъчно облагане, приспаднати трансферни цени и внесено социално осигуряване. Липсват каквито и да е доказателства за извършени преводи на трудовото възнаграждение на ищеца по банкова сметка, чийто титуляр е ответницата, или недоказано е твърдението за преводите на трудовото възнаграждение на ищеца по сметка на ответницата, с което последната се е обогатила без основание. След като представените от ищеца доказателства не са убедителни, т.е. не доказват факта, който поражда претендираното право, поставено в основанието на иска и ищецът не е изявил готовност за внасяне на гаранция, не е налице една от предпоставките за допускане на обезпечението.

Относно сочената от ищеца обезпечителна мярка въззивната инстанция също намира, че същата - запор на банкова сметка на ответницата, поначало е адекватна на обезпечителната нужда, но мярката не е конкретизирана. След като претенцията е да се наложи запор върху банкова сметка на ответницата, то задължително е да се посочи банковата институция, да се посочи банката в страната. При всички случаи банката / респ.

2 банките/ трябва да е посочена в молбата за допускане на обезпечението, в качеството й на задължено лице по вземането на ответницата, в противен случай запорът е неизпълним от съдебния изпълнител. В случая по делото не е конкретизирана обезпечителната мярка, същата е посочена като „запор на банкова сметка на длъжника“, но не е посочено от ищеца в коя банка в страната е тази сметка на длъжника-ответницата, като за сметката е представен документ на чужд език без превод на български език, но в този документ също не е посочена конкретна банка в страната и банката не е и установима с оглед вписания IBAN на сметката. Противно на отбелязването в частната жалба, че към жалбата се прилага превод/конкретизиране на банковата сметка на ответницата, такъв документ не се съдържа в материалите по образуваното пред ЯОС частно гражданско дело. Непосочването на банката в страната е пречка за налагане на обезпечителната мярка, тъй като именно въз основа на обезпечителната заповед, която е условие да се упражни правото на обезпечаване, съдебният изпълнител може да предприеме конкретните действия по запориране на сметката. Ето защо ЯОС счита, че в случая и поискана от страна на ищеца обезпечителна мярка не е подходяща и оправдана, тъй като не е конкретизирана и индивидуализирана, и на това основание искането за обезпечение също следва да се остави без уважение.

При така изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че изискуемите от закона предпоставки за допускане на обезпечение не са налице, поради което частната жалба срещу атакуваното определение е неоснователна и следва да се остави без уважение, а постановеното от ЯРС определение да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1998/26.10.2023г., постановено по гр.дело №20232330102086 по описа за 2023г. на Ямболски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3