Решение № 5243 от 12.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5243 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100505407 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 22.01.2023г., постановено по гр. дело № 51916/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав е отхвърлен предявения от Г. С. И. срещу М. С. Х. иск с правно основание чл.

124 ГПК за признаване за установено, че Г. С. И. е собственик на 1/2 идеална част от апартамент № 102, находящ се в гр. София, ж.к. ****, на основание наследствено правоприемство. С решението е осъдена Г. С. И. да заплати на М. С. Х. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1402 лева, разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Г. С. И., с която се обжалва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Изложени са съображения, че ответникът не се бил явил и не бил отговорил на въпроса за изготвянето на пазарна оценка на процесния имот и разпределяне на влога и колата на наследодателя. Сочи, че съдебният акт не давал отговор на въпроса за основанието за непризнаване на нейната 1/2 идеална част от наследствения имот. Били смесени две хипотези- преждевременна делба и придобиване на имота по давностно владение. Останал бил необсъден основният въпрос за липсата на вътрешно убеждение в ответника, че държи нейната половина от имота като негова предвид изготвената пазарна оценка за уреждане на сметки между тях. Поддържа, че решението било необосновано, едностранчиво и вътрешно противоречиво до степен на неяснота поради липса на изложени валидни, формално и логически свързани изводи на база на събраните допустими и относими доказателства. Обсъждането на гласните доказателства било оскъдно 1 и напълно лишено от аргументи относно кредитирането им. Твърди, че неоспорената пазарна оценка въобще не била обсъждана. В същата вещото лице сочело като цел извършването на делба от собственика-възложител, което сочело на липса на субективен елемент на владението. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. С. Х., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че в мотивите на първоинстанционния съд било прието, че бил упражнявал фактическа власт върху процесната идеална част от недвижимия имот непрекъснато, необезпокоявано и явно като бил демонстрирал спрямо въззивницата, че владее имота за себе си. Сочи, че от свидетелските показания на св. М. и св. П. се установявало, че същите познавали страните по делото и многократно присъствали на семейни събирания и общи срещи с тях в имота, на които било обсъждано между страните, че апартаментът бил на М. и че Г. И. нямала претенции към него. От свидетелските показания се установявало, че М. Х. живеел в апартамента повече от 20 години, включително и след смъртта на родителите им, за които се грижел, бил направил основен ремонт на жилището, в който не участвала въззивницата нито с труд, нито със средства. Твърди, че достъп до апартамента бил осигуряван от М. Х. и членовете на неговото семейство, а Г. И. била приемана като гост. По отношение на св. Г. сочи, че бил единственият, който познавал родителите им, същият бил потвърдил показанията на св. М. и св. П. като бил посочил, че в разговорите с бащата на страните по делото не един път му било споделено, че бил устроил децата си като М. щял да получи апартамента, а Г. вноска за кола и апартамент. Поддържа, че такъв тип отношения били квалифицирани в съдебната практика като „неформална делба“, която имала своите правни последици. Сочи, че съгласно съдебната практика, когато сънаследниците били взели решение за разпределяне помежду им на собствеността върху сънаследените имоти, то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се давал в дял, поставяло началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение. В конкретния случай в дял на ответника бил даден процесния апартамент, а в дял на Г. И. бил даден жилищен влог. Този извод следвал освен от свидетелските показания и приетите доказателства по делото /спестовната книжка на Г. И./, така и от изявленията й, ценени по реда на чл. 175 ГПК. Сочи, че в проведеното на 12.10.2022г. открито съдебно заседание ищцата била представила в оригинал Спестовна книжка серия К № 591638 по сметка № 211440621.00, видно от която на 02.05.1996г. цялата наличност по жилищния влог в размер на 247 275,55 лева била изтеглена и сметката била закрита. При дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК, ищцата била потвърдила, че тази сума й била послужила за придобиване на къща. В хода на устните състезания ищцата била потвърдила, че не разполагала с ключ от имота от 2003г. Предвид гореизложеното намира, че от съвкупната преценка на приетите доказателства по делото се установявало, че ответникът бил доказал пълно и главно, че упражнявал фактическа власт върху процесната част непрекъснато, необезпокоявано и явно през периода от смъртта на наследодателя С. Х. /15.04.2002г./ до 2015г., както и че бил демонстрирал спрямо ищцата, че владее целия имот за себе си. С оглед на което възражението му за изтекла в негова полза 2 придобивна давност по отношение на процесната 1/2 идеална част било основателно и доказано. Искането към съда е да остави жалбата без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в тежест на Г. И. е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот на основание- наследствено правоприемство, а в тежест на ответника е да докаже възражението си за придобиване на процесната идеална част по давност.

От приетото удостоверение за наследници с изх. № РСЛ20-УГ01-9021 от 19.10.2020г., издадено от Столична община, район Слатина, се установява, че С.Т. Х. е починал на 15.04.2002г. и е оставил за свои законни наследници следните лица: М. С. Х. /син/ и Г. С. И.

/дъщеря/.

От приетия препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 01.04.1986г. се установява, че въз основа на Заповед № ДИ-03-571/84г. от 30.01.1986г. на Председателя на ИК на РНС „В. Левски“ е продаден на С.Т. Х. и В.С. Х.а следния недвижим имот: апартамент, собственост на държавата, ведомствен на ДСО „Софстрой“, находящ се в гр. София, местност II- зона, представляващ апартамент № 102, на първи етаж в жилищна сграда- блок № 69, вх. Е, построена върху държавна земя, комплекс „Хр. Смирненски“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обсл. помещения, със застроена площ от 88,78 кв.м. с избено помещение №1 с полезна площ 3,70 кв.м. с идеални части от общите части на сградата 0,923 % при съседи на жилището: изтокстълбище; запад – ул. „Слатинска река“, север- ул. „Гео Милев“, юг- държавен ап. 103- Х.а, отгоре- държавен апартамент № 106- С., отдолу- мазета; на избеното помещение: изтокстена на стълбището, запад- коридор, север- мазе на държавен апартамент № 118необитаемо, юг- коридор.

От приетия препис от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 19, том Първи, рег. № 2018, дело № 16 от 2015г. на нотариус В.М., рег. № 361 към Нотариалната камара, се установява, че на 30.07.2015г. М. С.

Х. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение /1/2 идеална част по наследство и 1/2 идеална част по давностно владение/ на следния недвижим имот: апартамент № 102, находящ се в гр. София, Столична община, район Слатина, ж.к. Христо Смирненски, първи етаж, в жилищна сграда- бл. 69, вх. Е, със застроена площ от 83,78 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи: изтокстълбище, запад- ул. „Слатинска река“, север- ул. „Гео Милев“, юг- държавен апартамент № 103- Х.и, отгоре- държавен апартамент № 106- С., отдолу- мазета, заедно с избено помещение № 1, с полезна площ от 3,70 кв.метра, при съседи: изток- стена на стълбището, запад- коридор, север- мазе на държавен апартамент № 118- необитаемо, юг- коридор, заедно 3 с 0,923 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

По делото е приета и пазарна оценка на недвижим имот- апартамент № 102, ет. 1, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ж.к. ****, посочен като „собственост на наследниците на С.Т. Х. и В.С. Х.а“ от 07.07.2014г., изготвена от С.Б.П., оценител на недвижими имоти.

От приетата схема № 15-1139141-07.12.2020г. на самостоятелен обект в сграда се установява, че процесният апартамент е с идентификатор ***.

Прието е удостоверение за сключен граждански брак № 011223 от 01.06.1991г., видно от което М. Х. и И. М. са сключили граждански брак на 01.06.1991г.

От удостоверение за семейно положение, съпруга и деца с изх. № РСЛ21-УГ01-1747 от 17.02.2021г. на Столична община, район Слатина, се установява, че М. С. Х. е женен за И.

Х.а, както и че има две деца- В.М. Х.а и М.М. Х..

Приета е и спестовна книжка № 591638 от 19.04.1995г., издадена на Г. С. И..

От удостоверение за наследници с изх. № РЛН21-УГ51-6509 от 27.10.2021г., издадено от Столична община, район Люлин, се установява, че М.Х.И. е починал на 24.10.2021г. и е оставил за свои законни наследници следните лица: Г. С. И. /съпруга/, Г.М. Х. /син/ и Х.М.И.

/син/.

От удостоверение за наследници с изх. № РЛН22-УГ51-1301/1 от 27.01.2022г., издадено от Столична община, район Люлин, се установява, че З.М. И. е починала на 23.01.2022г. и е оставила за свои законни наследници- Х.К.И. /съпруг/; К.Х.П. /дъщеря/; както и Г.М. Х. и Х.М.И. /синове на М.Х.И./.

От удостоверение за наследници с изх. № 3889 от 17.07.2014г., издадено от Столична община, район Люлин, се установява, че В.С. Х.а е починала на 24.06.1988г. и е оставила за свои законни наследници следните лица: С.Т. Х. /съпруг/, М. С. Х. /син/ и Г. С. И. /дъщеря/.

От показанията на св. И. П. се установява, че същият живее в кв. Слатина /предишно наименование „Христо Смирненски“/, както и че познава М. и Г. от повече от 20 години.

Откакто ги познавал, М. живеел там. Сочи, че бил виждал Г. по време на празненства там.

Чувал бил от Г. и от М., че това жилище било определено за М. от дядо му или баща му. Не познавал баща им С.. Предвид, че с Г. си тръгвали заедно неговото убеждение било че са гости на празненството. В общ разговор било споменавано, че жилището е на М.. Когато трябвало да отидат заедно до апартамента, им отваряли след позвъняване. Твърди, че М. бил направил много ремонти по апартамента, в които Г. не участвала. Г. живеела в Люлин, не знаел по какъв начин била придобила имота си. Познавал М. и семейството му след като били починали родителите му. Сочи, че бил чувал Г. да казва, че апартаментът бил на М..

От показанията на св. О.З. се установява, че познава Г. от над 20 години, били бивши колеги, както и че не познава М.. Познавал бащата на Г. и М.. Сочи, че баща им имал намерение да продаде апартамента и със средствата от продажбата да задоволи нуждите на двете си деца. Г. не искала да лиши брат си от апартамента, в който по това време живеел той. Известно време след смъртта на баща им отношенията между тях били добри, влошили 4 се след като Г. предявила иск срещу брат си, за да се раздели апартамента. Тя поискала парично уравнение на нейната част от имота, но не знаел дали брат й бил отговорил. През 2014г., когато била извършена оценката на процесния апартамент, неговите началници го изпратили да закара Г. до апартамента в Слатина във връзка с извършването на оценката.