Разпореждане № 107440 от 30.08.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 107440 гр. София, 30.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско дело № 20231110144282 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК против Г. В..

Иска се издаване на заповед за изпълнение за следните вземания: главница по договор за потребителски кредит в размер на 562,84 лв., договорна възнаградителна лихва за периода 08.08.2014 г. - 12.12.2014 г. в размер на 270,82 лв, лихва за забава за периода 09.08.2014 г. - 03.08.2023 г. с изключение на периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. в размер на 386,45 лв.

По отношение на заявените вземания за възнаградителна лихва съдът намира следното:

Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

Съгласно представения препис от договор за паричен заем от 21.07.2014 г. уговореният между страните ГПР е в размер на 831,439%, а месечният лихвен процент е равен на 18,61%.

При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на 1 кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за възнаградителната лихва в размер на 18,61% месечно е недействителна, доколкото нодхвърля многократно трикратния размер на законната лихва, съответно е налице противоречие на добрите нрави (в който смисъл са и: Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951/2019 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 1821/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, и др.)

По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 270,82 лв. – договорна възнаградителна лихва. Съответно следва да се намалят присъдените разноски - до сумата от 19,45 лв. за ДТ и до сумата от 38,9 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на ФИРМА с вх. № 221519/04.08.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. Т. В. в ЧАСТТА относно: сумата 270,82 лв.

– договорна възнаградителна лихва за периода 08.08.2014 г. - 12.12.2014 г. по договор за потребителски кредит № 5693/21.07.2014 г.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2