Решение № 198 от 04.08.2020, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер *** г.Град С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – С.Втори въззивен граждански състав

На 28.07.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Росица Н. Кокудева

Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова

Секретар:Мара А. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20205400500283 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 53/11.03.2020 г. Девински районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С. да заплати на Д. Р. Ч. сумата от 608, 24 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г., сумата от 75, 93 лева – мораторна лихва, върху главницата, за периода от 26.01.2017 г. до 23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение съдът е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С. да заплати на Д. Р. Ч. сумата от 702. 00 лева, представляваща левовата равностойност на полагаема безплатна храна за периода 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г., сумата от 120, 30 - мораторна лихва за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, а в полза на РС – С. ДТ в размер на 150. 00лева и разноски за експертиза в размер на 150 лева.

Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – С., с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Във въззивната жалба се твърди, че за да постанови неправилно решение, съдът първо е смесил недопустимо понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд, а от друга страна е приел, че в процесния период е била налице празнота в уредбата на ЗМВР и подзаконовите актове по отношение приравняването на нощния към дневния труд и заплащането му като извънреден.

В жалбата се прави позоваване на разпоредбата на чл. 142 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, като се прави извод, че по отношение на държавните служители – полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време, намират разпоредбите на ЗМВР. Прави се съпоставка между разпоредбите на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР и чл. 136 ал. 3 и чл. 140 от КТ и се сочи, че КТ предвижда, че нощния труд не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд. Прави се позоваване на регламента в чл. 187 ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР и издадени въз основа на тях цитирани наредби. Твърди се, че липсва празнота в закона, която да налага прилагането по аналогия на разпоредбите на НСОРЗ; разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно от спецификата на работата.

В подкрепа на твърдението за неприложимостта на КТ и НСОРЗ се прави позоваване на Решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г. на ІV г.о. на ВКС.

Твърди се във въззивната жалба, че от специалната уредба в ЗМВР следва, че при работа на смени, работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо прилагането на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, тъй като има специална уредба, която не предвижда преобразуване.

В жалбата се изразява становище, че дори да се приеме, че е налице законодателна празнота, доколкото в наредбите от 2015 г. и от 206 г. не е предвидено броят на часовете нощен труд да се умножава по 0, 143, която да бъде преодоляна чрез прилагането по аналогия на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, неоснователно е приетото от съда за преобразуване на нощните часове в дневни. Прави се извод, че доколкото нормалната продължителност на нощния труд за служители в системата на МВР е 8 часа, дневната също е 8 часа, то няма какво да се преобразува, съответно по този начин не може да се достигне до полагане на извънреден труд.

Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР. Прави се заключение, противно на приетото от съда, че законодателят изрично е регламентирал полагането на извънреден труд и полагането на нощен труд от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР по специален ред, който изключва прилагането на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ; твърди се, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не на заплащане на извънреден труд.

По отношение присъдената сума като равностойност на неосигурена храна, предвид разпоредбата на чл. 181 ал. 3 изр. първо от ЗМВР се твърди, че тази безплатна храна е с целево предназначение и самия закон не предвижда изплащането й в натура. Твърди се, че е налице съществена разлика между безплатната храна по ал. 1 на чл. 181 от ЗМВР и предпазната храна по ал. 3 на чл. 181 от ЗМВР – първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал. 3 е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента, същата губи своя смисъл.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се претендират разноски.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответникът ***, чрез пълномощник адв. В.П., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

В отговора въз основа на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от КТ се прави заключението, че 7 часа, отработени през нощта, се приравняват на 8 часа, отработени през деня; за да се приравни 7-часовата нощна смяна в 8- часова дневна, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1, 143, съответстващ на съотношението 8/7.

Сочи се в отговора, че тъй като ищецът е държавен служител съгласно чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, следва да се съобрази разпоредбата на чл.

50а ал. 2 от Закона за държавния служител, който предвижда по субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Твърди се, че както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по различен начин, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата в сравнение с правните разрешения, предвидени по КТ. Твърди се, че липсата на изрична уредба по отношение на приравняването на нощния труд с дневен не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1; по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването към дневния и съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Прави се позоваване и на чл. 31 ал. 2 от предходно действалата наредба от 2014 г.

В отговора се излагат доводи, че разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ал.

2 от НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата, като се прави позоваване на Решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ІV г.о. на ВКС.

Прави се извод, че правилно районният съд е възприел, че липсата на изрична разпоредба в действала през процесния период наредба от 2016 г. представлява празнота в уредбата, която води до ограничаване правата на държавните служители и ги поставя в неравностойно положение спрямо служителите, чийто трудови правоотношения са уредени от КТ; преодоляването на тази празнота с оглед разпоредбата на чл. 46 от ЗНА следва да стане чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ, предвид и разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР.

По отношение иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР в отговора се сочи, че действително целта на престацията – предпазна храна, е същата да бъде предоставена в точно определен момент – по време на нощно дежурство, но тъй като тя не е своевременно предоставена, то към настоящия момент иск за реално изпълнение не може да се предяви, което обаче не означава, че правото на ищеца е погасено; когато едно задължение не е изпълнено виновно и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес, това води до трансформация на задължението от натурално задължение за парично обезщетяване. Противното би означавало, че посоченото задължение е лишено от юридическа санкция.Прави се позоваване на чл. 7 и § 3 от ПЗР от Наредба № 8121-з-904/30.07.2015 г.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

От пълномощникът му гл. юрисконсулт С. е постъпила писмена защита, с която се поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Въззиваемият не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. От пълномощникът му адв. И.П. е депозирана писмена защита, с която се оспорва въззивната жалба по изложените в отговора доводи.

С.ски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът Д. Р. Ч. работи по служебно правоотношение, като заема длъжността „полицейски инспектор ТП“ към РУ на МВР – Д..

Ищецът претендира, че за времето от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. е положил 87 часа извънреден труд, който не му е заплатен.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 608 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з- 791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че отработените часове от ищеца след преобразуването им от нощен труд в дневен е 695, разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 87 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.

В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 608, 24 лева.

Вещото изчислява, че до предявяването на иска общо дължимата се законна лихва е в размер на 75, 23 лева. Вещото лице установява, че левовата равностойност на полагащата се безплатна храна по Наредба № 8121з- 904/30.07.2015 г. е в размер на 702, 00 лева, а дължимата лихва върху тази сума в размер на 120, 30 лева.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.

187 ал. 9 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период. Действалите през исковия период от време наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм. Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл. 31 ал. 2 от предходната наредба.

Разпечатката съдържа 42 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48474969-ba76-47e6-9495-6f2f82a72e04