Решение № 260023 от 21.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№

260023 21.03.2023 г. ГРАД БУРГАС

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Моника Яханаджиян при участието на секретаря Станка Чавдарова като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян т.дело №74 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Синеморец сънрайз ООД в несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от управителя Александър Местечкин, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Екзарх Йосиф” №24, ет.1, съдебен адреса***, чрез В.Г., против „Дедикейтид пропърти груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Улрик Бале Размусен, седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Фритьоф Нансен“ №37А, ет.5, с искане за постановяване на решение за приемане за установено, че не съществуват вземания на „Дедикейтид пропърти груп ООД, включени под №1 в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен в търговския регистър с вписване 20190812120701, които вземания не са изключени от този списък с определение №137/06.02.2020 г., постановено по т.д.№439/2018 г. по описа на БОС, а именно:

1.

Вземане за сумата от 2 992 419.90 лева - присъдена главница по договор за заем от 21.07.2006 г. и споразумение от 22.08.2006 г.;

2.

Вземане за сумата от 285 045.68 лева - присъдена договорна лихва за периода от 21.08.2012 г. до 21.08.2015 г. на основание споразумение от 22.08.2006 г.;

3.

Вземане за сумата от 92 810.17 лева - присъдени разноски, като в случай на установяване на дължимостта на това вземане, да бъде променен редът за неговото удовлетворяване на този по чл.722, ал.1, т.10 от ТЗ;

4.

Вземане за сумата от 231 288.65 лева - лихва по споразумение от 22.08.2006 г. за периода от 19.07.2016 г. до 18.06.2019 г.;

5.

Вземане за лихва за забава от датата, следваща датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане, като в случай на установяване на дължимостта на това вземане, да бъде променен реда за неговото удовлетворяване на този по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ;

6.

Вземане за присъдени разноски в размер на 2 027 лева;

7.

Вземане за сумата от 30 000 лева без ДДС - възнаграждение за процесуално представителство и защита по т.д.№439/2018 г. по описа на БОС.

Ищецът твърди в исковата си молба, че претендираните от ответника вземания в производството по несъстоятелност, които са включени от синдика в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, неизключени от този списък с определение №137/06.02.2020 г., постановено по т.д.№439/2018 г. по описа на БОС, са изцяло погасени по давност. Ищецът сочи срока, в който се погасява всяко едно от вземанията като твърди, че давността за тях не е била спирана или прекъсвана, поради което отдавна е изтекла.

Твърди се в исковата молба и това, че ищецът разбрал за образуваното от ответника арбитражно дело ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП едва през м.юни 2018 г., когато то било представено по гр.д.№840/2017 г. по описа на БОС. Ищецът счита, че арбитражното производство е изцяло опорочено, тъй като ищцовото дружество не е надлежно уведомено за образуването и хода му, както и за постановеното решение.

В тази връзка заявява, че по отношение на него решението не е влязло в сила и не е започнал да тече 3-месечният срок за предявяване на иск за отмяната му пред ВКС.

На следващо място, оспорва се и документа, от който произтичат вземанията на „Дедикейтид пропърти груп“ ООД, а именно споразумение от 22.08.2006 г., като ищецът счита същия за неистински антидатиран документ, подписан за двете страни от едно и също лице – У.Р., който го е подписал за „Синеморец Сънрайз ООД, след като е бил заличен като управител на последното дружество, поради което споразумението се явява нищожно.

Заявява се и това, че по отношение на прието вземане за лихва за забава от датата, следваща датата на решението да откриване на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане, липсва каквато и да е конкретизация върху каква сума следва да се начислява лихвата за забава. Счита, че в случай на дължимост на такава лихва, то вземането за нея би подлежало на удовлетворяване по реда на чл.722. ал.1, т.9 от ТЗ.

Прави се възражение и срещу приемането на вземане за сумата 60000 лева - възнаграждение за процесуално представителство и защита по т.д.№439/18 г. по описа на БОС. Ищецът счита, че в производството по несъстоятелност не е присъждано такова възнаграждение на ответното дружество, както и че липсват доказателства за реалното изплащане на претендираното възнаграждение. Оспорва се и връзката между плащането на претендираната сума с осъщественото от процесуалния представител на ответника процесуално представителство по настоящото дело.

В подкрепа на своите твърдения ищецът ангажира доказателства.

Ответникът

„Дедикейтид пропърти груп“ ООД депозира своевременно отговор на исковата молба, в който навежда възражения за недопустимост на същата, формулирани в четири точки, а именно:

- поради това, че исковата молба не е подписана от управителя на ищцовото дружество - Александър Местечкин;

- длъжникът не е навел възраженията си за несъществуване на вземанията в производството по глава тридесет и девета на ТЗ, в което „Дедикейтид пропърти груп“ ООД е бил конституиран като присъединен кредитор;

- направените в исковата молба възражения не са били наведи с възражението по чл.690 от ТЗ;

- налице е формирана сила на присъдено нещо за процесните вземания с арбитражно решение по ВАД 248/2015 г. по описа на АС при БТПП.

По така въведените възражения съдът се е произнесъл с определението си от 30.10.2020 г. и не се налага преповтаряне.

В постъпилия отговор на исковата молба от „Дедикейтид пропърти груп“ ООД се изразява становище и за неоснователност на исковата молба. Позовава се на ТР 1/2017 на ОСТК на ВКС.

Сочи, че вземанията на ответното дружество в точки от 1 до 5 от исковата молба произтичат от споразумение от 22.08.2006 г. сключено между ищеца и ответника, арбитражно решение от 24.08.2017 г. по ВАД № 248/2015 г. на АС при БТПП и издаден по арбитражното решение изпълнителен лист №162/31.05.2018 г. по ч.т.д.№237/2018 г. по описа на ОС - Бургас.

Заявява, че с 11 броя платежни нареждания е предоставил средства в заем на ответника, чийто общ размер е 1 530 000 Евро, а дължимостта на вземанията е установена със сила на присъдено нещо с решението по ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП.

Сочи, че размерът на вземанията за лихва за периода от 19.07.2016 г. до 18.06.2019 г., съответства на изчисленията на вещото лице в производството по разглеждане на възражението.

По отношение на вземанията си за присъдени разноски се позова на постановени съдебни решения и сочи, че когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Счита за неоснователно твърдението на ищеца за погасяване на процесните вземания по давност. Излага съображения, че с подписването на споразумението от 22.08.2006 г., длъжникът е направил признание за тях. Счита за недопустимо оспорването на това споразумение в настоящото производство, тъй като то не е било оспорено в производството по ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП, по което е постановено арбитражно решение, което обвързва длъжника. Сочи още, че споразумението е подписано за двете дружества в период, когато управител на дружествата е бил У.Р..

Поради факта, че ищецът е страна по споразумението, счита направеното от последния оспорване на датата на документа за недопустимо. Излага съображения, че дори и да се приеме, че споразумението не е подписано от представител на ищцовото дружество на сочената в него дата, то същото отново го обвързва, тъй като не е оспорено своевременно от новия управител, съобразно разпоредбата на чл.301 от ТЗ. В тази връзка сочи, че с получена на 26.07.2011 г., лично от управителя на ищеца нотариална покана, дружеството е поканено да върне дадени в заем суми и да заплати дължимите лихви, като към нотариалната покана са били приложени и копия на договор за закупуване на дялове от 21.07.2006 г., договор за заем от 21.07.2006 г. и споразумението от 22.08.2006 г.

На следващо място ответникът се позовава на представеното по делото арбитражно решение по ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП, като сочи че с предявяването на иска пред арбитражния съд, давността се прекъсва. Сочи, че с това решение са присъдени сумите визирани по т.1, 2 и 3 от исковата молба, като решението е връчено на длъжника на 11.09.2017 г., при условията на чл.32, ал.2 и във връзка с чл.51, ал.1 от ЗМТА, от който момент е започнал да тече 3 - месечният срок за неговата отмяна по чл.48, вр.чл.47 от ЗМТА. Излага съображения, че този срок е изтекъл, дори да се приеме, че ищецът е узнал за постановеното арбитражно решение месец юни 2018 г. Заявява, че арбитражното решение е с достоверна дата, постановено е преди откриване на производството по несъстоятелност, като с него е дадено разрешение на спорното право, поради което се ползва със сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила.

По-нататък, ответното дружество твърди, че с предприемането на действия за принудително изпълнение, давността също се прекъсва. В тази връзка сочи, че на 05.06.2018 г. е образувано изпълнително дело 20188040400287 по описа на ЧСИ Делян Николов, с район на действие ОС - Бургас за присъдените вземания по арбитражно решение от 24.08.2017 г. по ВАД № 248/2015 г. на АС при БТПП.

В обобщение на аргументите си, че давността за процесните вземания не е изтекла, ответникът сочи, че същата е била прекъсвана с извършването на редица действия, а именно: подписването на споразумение от 22.08.2006 г.; подаването на молба на 05.10.2018 г. за присъединяване на ответника като кредитор по т.д.№439/2018 г. на ОС – Бургас; образуване на изпълнително дело 20188040400287 по описа на ЧСИ Делян Николов за присъдените вземания по арбитражно решение от 24.08.2017 г. по ВАД № 248/2015 г. на АС при БТПП.

Счита се за неоснователно от ответника, твърдението на ищеца, че липсва конкретизация на лихвата за забава по т.3 от исковата молба, както и че удовлетворяването на това вземане следва да бъде по реда на чл.722, т.9 от ТЗ. В тази връзка се сочи, че лихвата е дължима върху главницата на включените в списъка вземания за сумата от 1 530 000 евро, с левова равностойност - 2 992 419,90 лева и се дължи от датата, следваща датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, до окончателното изплащане. Лихвата е определяема, като размерът й се определя от синдика към момента на извършване на разпределение на суми. Тъй като това вземане е възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, то същото следва да бъде удовлетворено по т.7, на чл.722, ал.1 от ТЗ.

За неоснователно се счита и искането на ищеца за промяна на поредността на удовлетворяване на вземането за присъдените разноски с арбитражното решение в общ размер на 92 810.17 лева.

Относно твърдението на ищеца за недължимост на вземането на ответника за процесуално представителство и защита в размер на 30 000 лева, се посочва, че това вземане не може да бъде претендирано при разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като на този етап не се предявяват вземания. Заявява се, че възнаграждението е определено с договор от 20.06.2019 г., съгласно чл.7, ал.3, вр.ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се сочи, че се представят доказателства за изплащането му.

В подкрепа на твърденията си представя доказателства.

Задължителният участник в производството – синдика на „Синеморец Сънрайз“ ООД в несъстоятелност изразява становище за неоснователност на претенцията. Заявява, че включването на ответника в списъка на приетите вземания е извършено на основание арбитражно решение по ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП и издадения въз основа на него изпълнителен лист, като са съобразени и разпоредбите на чл.41, ал.3 и чл.51, ал.1 от ЗМТА.

По отношение на лихвите за забава се сочи, че същите са приети на основание споразумението от 22.08.2006 г., сключено между двете дружества. Излагат се съображения, че съгласно този документ „Дедикейтид пропърти груп“ ООД предоставя на „Синеморец сънрайз ООД заемни средства, описани в б.„Б“, „В“ и „Г“ от преамбюла на споразумението, като именно размера на заема, представлява главницата, върху която следва да се начислява лихвата за забава.

Разпечатката съдържа 54 от 169 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48471561-4086-44de-bade-45b218f6016e