Решение № 4770 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4770 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100506408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 23451/29.12.2024 г., поправено с решение № 16263/29.08.2025 г., постановени по гр.д. № 58215/2023 г. на СРС, ГО, 82 състав, Д. Д. Б., ЕГН **********, е осъдена да заплати на В. Б. Л., ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата 15 480 лева, представляващата припадащата се част от получавания от ответницата наем за периода 23.10.2020 г. – 23.10.2023 г. съобразно собствената на ищеца ½ идеална част от процесния ап. 58 в гр. София, район „****“, ул. ****, ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до окончателното плащане. Със същото решение В. Б. Л., ЕГН **********, е осъден да заплати на Д. Д. Б., ЕГН **********, на основание чл. 61 ЗЗД сумата 2615,16 лева, представляваща дела на ответника в разноските, сторени от ищцата за съсобствения им ап. 58 в гр. София, район „****“, ул. ****.

Срещу решението частта, в която е уважен предявеният от В. Б. Л. осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, е постъпила въззивна жалба на Д. Д. Б.. В жалбата се твърди, че ответницата не е отдавала през целия имот под наем процесния имот. Въззивницата твърди, че отдала имота под наем на 21.04.2021 г. на П.В.Х., считано от 01.05.2021 г., при месечен наем 860 лв., като е получавала доход за периода м.05.2021 г. – м.10.2023 г.

/30 месеца/ в общ размер от 25800 лв., като полагащата се част на ищеца от дохода е в размер от 12 900 лв., а не както е приел съставът на СРС 15480 лв.

1

Сочи, че след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционното производство е заплатила сумата от 5258,55 евро или 10284,82 лв. Твърди се, че останалата сума до 12900 лв. е приспадната от дължимата сума за разходи по съсобствения имот. Моли се за отмяна на решението в обжалваната части постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В. Б. Л. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че не е имал достъп до целия имот през исковия период, а получената наемна цена е минималната база, върху която следва да се изчисли обезщетението по чл.30,ал.3 ЗС., като е без значение дали ответницата го е давала под наем, дали е получавала наем или го е ползвала лично. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната от ответницата част.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от В. Б. Л. срещу решението в частта, в която е уважен насрещния иск на Д. Д. Б. по чл. 61 ЗЗД. Сочи се, че Д.

Д. Б. е бил недобросъвестен владелец на притежаваната от него ½ ид.ч. от имота, не го е уведомила за нуждата от ремонт, като такъв не е и бил нужен, тъй като не е била застрашена конструкцията на имота. Поддържа се, че разходи за брокер, за застраховка в полза на Д. Б., за движими вещи, не могат да се квалифицират като необходими разноски.

Д. Д. Б. не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Производството е образувано по предявен от В. Б. Л. срещу Д. Д. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сума в размер от 15480 лв., представляващата сбора от 430 лева на месец за последните три години. В исковата молба са поддържани твърдения от една страна, че Д. Д. Б. е лишила от възможността В. Б. Л. да ползва собствената си ½ ид.ч. от имота, а от друга страна, че Д. Д. Б. е отдавала процесния имот под наем и еднолично е събирала доходи без да му заплаща припадащата му се част. Въпреки противоречивите твърдения дали ищецът претендира ползите, от които другият съсобственик Д. Д. Б. го е лишила по отношение процесния 2 апартамент за исковия период, тоест събрания наем, съобразно дела си в собствеността или обезщетение за лишаване от ползването на съсобственик, първоинстанционният съд не е констатирал нередовност на исковата молба, а с обжалваното решение е приел, че е сезирал с иск по чл.30,ал.3 ЗС, като е определила дължимото обезщетение не спрямо реално получената наемна цена от ответницата /т.е. добива от вещта/, а спрямо средната пазарна цена съгласно допусната и приета съдебно – оценителна експертиза. На практика с решението първоинстанционния съд недопустимо е смесил елементите от фактическия на състав на иска по чл.31,ал.2 ЗС и иска по чл.30,ал.3 ЗС.

Въззивният съд е констатирал, че първоначалната искова молба е нередовна, поради което и с разпореждания от 09.11.2025 г. и 25.11.2025 г. е дал указания на В. Б. Л. да уточни претенцията си, като с молби от 21.11.2025 г. и 19.01.2026 г. същият е уточнил, че предявява два иска както следва: по чл.31,ал.2 ЗС обезщетение за лишаване от право на ползване за сумата от 2448 лв. /1251,64 евро/ за периода 01.11.2020 г. -30.04.2021 г. по чл.30,ал.3 ЗС за сумата от 13032 лв. /6663,15 евро/, представляваща половината от получен наем от Д. Д. Б. за периода 01.05.2021 г. – 23.10.2023 г.

С оглед дадената нова правна квалифиакция на иска по чл.31,ал.2 ЗС, с определение от 05.02.2026 г. настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената тежест по делото, като е дал възможност на страните да вземат становища по указанията на съда и да ангажират доказателства.

По иска по чл.31,ал.2 ЗС

Видно от представено удостоверение за сключен граждански брак, издадено от СО, район „Студентски“ на 11.04.2008 г. /л.7 от делото на СРС/, В.

Б. Л. и Д. Д. Б. са сключили граждански брак на 02.03.2001 г., като ответницата е приела фамилията на съпруга си и е с нова фамилия Л.а. С нотариален акт № 143/17.08.2005 г. по н.д. №875/2005 г. на нотариус Й.Л., Д. Д. Л.а е закупила процесния апартамент № 58, находящ се в гр. София, район „****“, ул. ****, секция „В“, , трети жилищен етаж. Доколкото имотът е придобит по време на брака и не се оспорва презумцията за съвместния принос за това, същият е станал съпружеска имуществена общност /чл.19 СК - отм. с ДВ, бр. 47 от 2009 г./. С решение от 15.09.2016 г. на Районен съд Карлсруе – Дурлах от 15.09.2016 г. /л.11 и л.12 от делото на СРС/, бракът между страните е прекратен, като няма данни ползването на процесното жилище да е възложено на някой от съпрузите. С прекратяването на брака е прекратена и бездяловата съпружеска имуществена общност между страните при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки – чл.27,ал.1 и чл.28 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се 3 ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Приложното поле на тази хипотеза включва случаите, в които съсобственик си служи лично с вещта за задоволяване на своите и на семейството си нужди.

Обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще се дължи, само ако с тези си действия съсобственикът е препятствал другите участници в съсобствеността на ползват вещта. Ако такива пречки не са създавани, то независимо, че имота е ползван само от един от съсобствениците, то обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС не се дължи. За да се уважи този иск, освен наличие на съсобственост, ползване само от едни от съсобственици и пречки създадени от него за ползване на вещта от другите съсобственици, следва да се установи и че е имало писмена покана от неползващия съсобственик до ползващия съсобственик да му се плати обезщетението. Тази покана не е условие за изискуемост на задължението за плащане на обезщетение, а е условие за възникване на същото. Тази покана задължително следва да е писмена, като е достатъчно да се отправи веднъж, за да се приеме, че е възникнало правото за бъдещи периоди, без да е нужно регулярно отправяне на такава. Веднъж отправено писменото поискване разпростира последиците си неограничено във времето докато съществува съсобствеността съответно докато се прекрати ползването от съсобственика на цялата вещ (в този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 669/15.11.2010 г. по гр. д. № 478/2009 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. на ВКС, ІV-то Г. О.).

Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежавани права. Ползващият съсобственик започва да пречи на останалите тогава, когато те са отправили искане до ползващия съсобственик да им предостави възможност да ползват вещта и ползващият не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на автора на искането или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.

За да се уважи иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС по делото следва да се установи че ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице тогава когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването когато съсобственикът извлича полезни 4 свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности. Начинът по който извлича тези полезни свойства е без значение, възможно да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си или чрез действия на трето лице, на което безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по повод на поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е засегнал права на друг съсобственик, като им е попречил да ги реализират.

Претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС е основателна и когато нито ответникът, нито член от семейството му си служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея, не предоставят такъв на друг съсобственик, като например държи ключа (в този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).

В случая спорно по делото е дали Д. Д. Б. със своите действия е пречила на В. Б. Л. да ползва съсобственния имот. Ищецът твърди, че Д. Д. Б. му е пречила да ползва имота, като е сменила патрона на бравата. За установяване на това твърдение е представено електронно писмо от В. Л. до процесуалния му представител адв. Ц. А., в която същият е копирал кореспонедция, за която се твърди да е с ответницата /л.39 от делото/, като в едно от писмата В. Л. е посочил, че няма ключове до апартамента в Борово и кани ответницата да му предостави такива до края на м.август, тъй като плаща данъци без да ползва, а това е неприемливо. Няма данни това писмо до кой имейл адрес е изпратено и няма данни да е получено от ответницата. Отделно от изложеното, дори да беше получено електронното писмо, същото може да се приеме за покана по чл.31,ал.2 ЗС за предоставяне на достъп до съсобствената, но само по себе си не може да докаже, че ищецът е бил лишен от ползването на имота, доколкото представлява извънсъдебно изявление на страна по делото. Това твърдение е изрично оспорено от Д. Д. Б., която твърди, че В. Б. Л. е имал ключ от апартамента от момента на закупуването му и че никога не е сменяла патрона на входната врата на апартамента. От показанията на свид. Филипова /ценени при условията на чл.172 ГПК/ се установява, че патронът на бравата на входната врата не е бил сменян от Д. Д. Б., с което се опровергава твърдението на ищеца, че патронът на входната врата е бил сменен от ответницата. Не се установява в процесния период Д. Д. Б. да е ползвала имота лично или предоставяйки го на трети лица – по делото не е спорно, че през целия период ответницата е живяла в Германия. Не са събрани доказателства В. Л. в процесния период изобщо да е правил опит да установи 5 фактическа власт върху процесния апартамент, нито Д. Б. да го е възпрепятствала по какъвто и да е било начин, вкл. непредоставяйки му ключ от имота след като е била канена. Ето защо и предявеният иск по чл.31,ал.2 ЗС се явява неоснователен.