Решение № 1607 от 24.02.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1607

Хасково, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора ПАВЕЛ ЙОРДАНОВ ЖЕКОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20257260700179 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, с посочен в жалбата съдебен адрес (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец): РПЦ – Харманли, [жк], срещу Решение №12650/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, при което бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят бил изложил подробно своята история пред административния орган, но последният не я бил възприел правилно. Твърди се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт бил преценил, че не му е заявено за жалбоподателя да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице за жалбоподателя, и той не можел да се завърне в Сирия поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

За да приеме, че по отношение на жалбоподателя не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му, органът бил цитирал справки, които вече не били актуални към момента, а твърдените от жалбоподателя в интервюто факти се потвърждавали с новото положение в Сирия, което било ноторно обстоятелство.

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл.3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл.5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени факти сочели повърхностно провеждане на административната процедура, която водела до издаването на един незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността на жалбоподателя.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез ДМ – МВР с вх.№УРИ 105400-2532/31.07.2024 г. (с имена М. М.) и молба, подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ при МС под вх.№2276/08.08.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-33783/08.08.2024 г., М. М. А., гражданин на Сирия, е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-33783/08.08.2024 г. Първоначално е регистриран като М. М. А. – без документи за самоличност, а след като с Приемо-предавателен протокол от 05.11.2011 г. същият е предоставил документ – Извлечение от граждански регистър, регистрацията му е била коригирана като М. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл.Д. А., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *** религия –***, професия строител, без образование, неженен. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, четиримата братя и петте сестри на чужденеца, като за всички е посочено, че са в Сирия.

С писмо рег.№УП-33783/13.08.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от М. М. А. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-15061/26.09.2024 г. (рег.№УП-33783/27.09.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-33783/18.09.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М. М. А., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че бил роден и живял в [населено място], близо до [населено място], пров.Д. А.. Там в момента било цялото му семейство, родителите му, четиримата му братя и петте му сестри. Нямал близки, приятели или съседи, които да са пострадали във войната.

Разказва, че напуснал Сирия на 15.06.2024 г. и нелегално преминал в Турция. В България пристигнал на 31.07.2024 г., влязъл незаконно, вървял един ден и после с кола тръгнали към София, където били задържани.

Сочи, че в Д. А. бил подал документи за лична карта и му взели отпечатъци, но ако отидел да си я вземе, щели да го търсят за казарма. Преди да напусне страната си, имало сражения между кюрдите и арабските племена. На въпроса защо е напуснал държавата си на произход посочва: „Защото търся сигурност и искам да се събера със семейството си. Положението не е много добре и няма работа. Когато напуснах Сирия в Алкубар имаше сражения между кюрдите и племената, а преди между кюрдските сили и редовната армия. Селото ни е под контрола на кюрдските сили, а Д. А. е разделен – едната част се контролира от режима, а другата от кюрдите.“ Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност – арабин, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия мюсюлманин-сунит. Заявява, че не е членувал в политическа партия или организация, не е контактувал с представители на кюрдските сили в неговия район, не е бил член на въоръжена групировка, към него конкретно не е имало отправени заплахи, не му е било оказвано насилие, не е било заплашвано и семейството му. Посочва, че не би се завърнал в Сирия, защото имало проблеми и животът бил труден. Ако се върнел щели да го хванат или Свободната армия или кюрдските сили, или редовната армия, за да го накарат да се сражава за тях. Когато бил в селото, кюрдите не ги закачали, защото ги познавали.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-33783/03.12.2024 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №12650/03.12.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 10.01.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 20.01.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход Сирия. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход Сирия. Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.