Определение № 4615 от 16.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4615 гр. Варна, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Тони Кръстев

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501982 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

Образувано е въз основа на определение №11113/31.08.2026г., постановено по гр.д. №5555/2026г. по описа на Районен съд - Варна, 8 състав, с което е повдигнат спор за подсъдност за определяне на местно компетентен съд между Районен съд – Варна и Районен съд – София.

Окръжен съд - Варна е оправомощен да разреши спора за местна подсъдност между Районен съд - София и Районен съд - Варна, съобразно разпоредбата на чл.122, изр. 2 от ГПК, като по-горен по степен съд на Районен съд - Варна.

По същество на спора за подсъдност:

ЗД „БУЛ ИНС“ АД е предявил иск пред Районен съд - София с правно основание чл.500, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу Н. И. И., с пост. адрес гр.Варна, за заплащане на сумата в размер на 703,71 евро, представляваща изплатено от ЗД „БУЛ ИНС“ АД обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника като водач на МПС, застраховано при ищеца по застраховка ГО, ликвидационни разноски в размер на 12,78 евро, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на сумата.

1

Софийски районен съд, приемайки, че искът е предявен срещу потребител, на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 3, вр. чл.113 от ГПК, служебно с определение №8244 от 18.02.2025г. е прекратил производството по предявената претенция и изпратил делото на Районен съд - Варна, с оглед на извършена служебна справка, видно от която адресът на ответника е в г.В.***.

С определение №11113/31.08.2026г. РС-Варна е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл.122 от ГПК, въз основа на съображението, че ответникът – деликвент действително е страна по сключения с ищцовото дружество договор за застраховка, но отговорността му в случая произтича не от клаузите на сключения договор, а от разпоредбите на закона /чл.500 от КЗ/.

Настоящият въззивен състав счита, че компетентен да разгледа иска е Районен съд - гр. София поради следното:

Посредством предявения осъдителен иск ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на чл.500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Ищецът упражнява предоставеното му по закон право на регрес срещу ответника в качеството на водач, който виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС, след което е напуснал местопроизшествието преди идване на органите на КАТ. Регресното вземане възниква не поради качеството на водача на МПС на „застраховано“ лице, респ. ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ въз основа на сключения застрахователен договор по посочената застрахователна полица, а по силата на специално уредената в закона регресна отговорност. Наличието на договор между застрахователя и водача, макар да е елемент от фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска, а преюдициално правоотношение.

В случая съдът намира, че няма основание да се признае на ответника качество „потребител” по смисъл на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.113 ГПК, съответно не е налице предявен иск срещу потребител. /в редакцията на разпоредбата от ДВ, бр.65/2018г./ Цитираната в определението на СРС съдебна практика на ВКС не е относима към настоящия случай, доколкото касае прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ, по отношение на който е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК. В настоящия случай о тговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл.500 КЗ. В този 2 смисъл, макар законът да му признава качество „застрахован” във връзка с реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя на ГО, ответникът няма качеството потребител, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора. Отговорността му произтича от закона и се обуславя от наличието на фактическия състав п о чл.500 КЗ, поради което не попада в обхвата на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.

От горното следва, че местната подсъдност се урежда по общото правило на чл.105 от ГПК, а не по специалната норма на чл.113 от ГПК. Поради това, доколкото не е упражнен отвод за местна подсъдност от ответника с отговора на исковата молба, РС - София неправилно е прекратил делото служебно и го е изпратил на Районен съд – Варна.

Въз основа на изложеното съставът намира, че компетентен да разгледа подадената искова молба от ЗД “БУЛ ИНС“ АД против Н. И. И., с правно основание на иска по чл.500 КЗ, е Районен съд - гр. София.

Воден от горното и на основание чл. 122, изр. 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените от ЗД „БУЛ ИНС“ АД искове с правно основание чл.500, ал. 1, т. 3 от КЗ срещу Н. И. И., с пост. адрес гр.Варна,, е Районен съд - гр.София.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд - гр.София по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9, изр. последно от ТР от 9.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Варна за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3