Решение № 435 от 13.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

I-64

13.04.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на единадесети март две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

ВЪРБАНОВА мл.с. Марина

МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 169 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 3430/06.12.2019г. по гр.д. № 6832/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» МВР да заплати на И.Д.Д., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1692.72 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 245.96 часа, за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 224.08 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от ответника суми за периода от 01.09.2016 г. до 14.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано. Сочи, че е правилен изводът на съда, че за процесния период са действали Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. , Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Излагат се съображения, че основаната грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в глава XV, раздел VI и VII от ЗМВР (отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от

27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата нормативна уредба като се прави извод, че изброяването на видовете допълнителни възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно.

Излага становище, че в ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Счита, че предвиждането в Наредба № 8121з-407 за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни не била в съответствие със ЗМВР, поради което със следващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. правилото липсвало. На следващо място намира, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, тъй като продължителността на нощния труд съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР била осем часа.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители било 8 часа, а положения през нощта труд 8 часа за всеки 24-часов период, поради което съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както по КТ 1,143. За държавните служители по ЗМВР положения нощен труд не се трансформирал в дневен, а се заплащал по 0,25 лева на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В този смисъл била и докладна записка № 8121р-20714/30.04.2015г. от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Позовава се на съдебна практика и правна консултация на проф. Мръчков, която представя в приложение за сведение. Намира мотивите на съда за противоречиви и непоследователни както и поддържа, че липсва полагане на извънреден труд. Счита, че постановеното от РС решение получените при преизчисление часове да се заплащат като извънреден труд поставя в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР и че се нарушава принципа на йерархията на нормативните актове. Счита, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор. Счита предварителното изпълнение за недопустимо.

Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. В случай, че не се отхвърли изцяло исковата претенция, то моли при постановяване на решението да се вземе предвид, че през периода 01.01.2018г.-17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията на чл. 9г през този период от Наредба за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ бр. 41/2017). Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Няма доказателствени искания. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез адвокат З.Б., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което като редовна и допустима е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. В съдебно заседание въззивникът не се явява, депозира писмено становище, с което прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поддържа въззивната жалба и излага становище по същество. За въззиваемия се явява адв. Билянова, която моли да се потвърди обжалваното решение, претендира разноски за тази съдебна инстанция, представя договор за правна защита и съдействие.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

РС Бургас е сезиран с искова молба от И.Д.Д. против

ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с която сочи, че за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. полагал труд на длъжност „старши пожарникар“ в Служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Летище Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР и изпълнявал служебните си задължения на 24 часови смени по график, при тримесечно сумирано отчитане на работното време, имал статут на държавен служител и работил по служебно правоотношение по ЗМВР. Твърди, че в процесния период е положил нощен труд, като часовете, положен нощен труд следвало да бъдат преизчислени според чл.

187, чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, с коефициент 1,143, да бъдат остойностени, респективно възмездени с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение. Сочи, че за периода е положил 1680 часа нощен труд, който преизчислен към дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1920 часа, което водило до извънреден труд от 240 часа, които работодателят не му бил заплатил. Претендира осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 1440 лева – дължимо възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240 часа за целия процесен период, както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира и лихва заради забава в размер на 180 лева.

Депозиран е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. Намира, че част от исковата претенция е погасена по давност. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, а положеният такъв му е заплатен. Моли исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска като се счита за предявен за сума в размер на 1692,72 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за 245,96 часа, а иска за мораторна лихва е увеличен до размера от 224,08 лева.

Не е спорно, че ищецът е служител при ответника, че е полагал труд и е държавен служител при ответника, не е спорно, че е работил в периода 01.07.2016г. -31.07.2019г. на сменен режим по график при сумирано отчитане на работното време между 22,00 часа и 06,00 часа.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. са положени общо 1720 часа нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1965,96 часа като разликата в двете стойности от 245,96 часа представлява труд, който не е отчитан и заплащан от работодателя. Съгласно методиката за заплащане на извънреден труд дължимото възнаграждение е в размер на 1692,72 лева. Размерът на лихвата за забава е 224,08 лева.

С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Спорните по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се прилага в случая субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4845e25e-120f-4bd9-9b11-2b6f485b3ad9