Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6260 от 16.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9310/2026
Вид
Решение № 6260
Подписан
16.10.2026
Състав
Рени Коджабашева, Любомир Василев, Денислав Димчев Ненов

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 107 · Кодекс на труда
  • чл. 128 · Кодекс на труда
  • чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 220 · Кодекс на труда
  • чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.222, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 228 · Кодекс на труда
  • чл. 259 · Кодекс на труда
  • чл. 266, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 267, ал. 1 и 3 · Кодекс на труда
  • чл. 267, ал. 1 и 3 · Кодекс на труда
  • чл. 268, ал. 2 и 3 · Кодекс на труда
  • чл. 268, ал. 2 и 3 · Кодекс на труда
  • чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 · Кодекс на труда
  • чл.74 · Кодекс на труда
  • чл. 11 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 12 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 13 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.13, ал.1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 13, ал. 1 т.1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.13 ал.1 т.4 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.13 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 15, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.15, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.17, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.22 ал.3 т.4 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 6260 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Любомир Василев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100509310 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9310/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Изток Плаза Хотел“ ЕООД, ЕИК 208012792 гр.София срещу решение №11354 от 10.06.2026 г постановено по гр.д.№6973/2026 г на СРС , 76 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание на П. Б. С., ЕГН ********** от гр.София : на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 1106,61 евро , представляваща неплатена част от дължимо в полза на служителя брутно трудово възнаграждение за м. декември 2025 г ; на основание чл.128, т.2 КТ, сумата от 1341,26 евро , представляваща неплатена част от дължимо в полза на служителя брутно трудово възнаграждение за м. януари 2026 г. ; на основание чл.220, ал.1 КТ, сумата от 5738,28 евро , представляваща обезщетение за неспазен 90 дневен срок на предизвестие при уволнение със заповед №31Р от 22.01.2026 г на „Изток Плаза Хотел“ ЕООД, ЕИК 208012792 гр.София , в брутен размер ; на основание чл.222, ал.1 КТ сумата от 1883,73 евро , представляваща обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за оставане без работа в периода 23.01.2026 г.23.02.2026 г. след прекратяване на трудовото правоотношение между страните по реда на чл.

328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ; ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на исковата молба /17.03.2026 г./ до окончателното им заплащане

1

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част.

Първоинстанционният съд не е изложил законосъобразни мотиви защо счита , че спорното допълнително месечно трудово възнаграждение по чл. 4 б.А от трудовия договор има постоянен характер , а не е с наградителен и стимулиращ характер /премия , целева награда/ . Спорното възнаграждение е зависело от автономната преценка на работодателя , което е предвидено в чл.50 от Правилника за вътрешния трудов ред . Ищцата не е доказала , че възнаграждението е с постоянен характер , а според ССЕ възнаграждението е било в различен размер през периода м.05.2025 г – м.12.2025 г . Процесното възнаграждение не е предвидено във Вътрешните правила за работна заплата , а е визирано в чл.50 от Правилника за вътрешния трудов ред като бонус при субективна преценка на работодателя .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС , които са подробни и юридически издържани . За допълнителното трудово възнаграждение не е посочено , че е във връзка с постигнати резултати , нито е предвидено същото да представлява бонус/премия . Бонус/премия е предвиден в друга разпоредба на трудовия договор – чл.4 б.В т.е. двата вида възнаграждения изрично са разграничени . Неоснователно е позоваването от въззивника на чл.8 от Вътрешните правила за работна заплата и на чл.50 от Правилника за вътрешния трудов ред , защото те не изпълняват изискванията на чл.22 ал.3 т.4 и чл.13 ал.2 НСОРЗ – не са уредени условия за изплащане на възнаграждението .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 09.07.2026 г и е обжалвано в срок на 15.07.2026 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване посочената част от решението на СРС.

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна по делото е установено следното :

Не се спори между страните , че е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 30/07.05.2025 г., по силата на който П. Б. С. е била назначена на длъжност „Ръководител, отдел по продажби“.

Съгласно чл.4 от трудовия договор, служителят има право на основно месечно трудово възнаграждение по чл. 4 от договора в размер на 1266 лева , допълнително месечно трудово възнаграждение над основната заплата до 3748 лева /чл.4 б.А/, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опис с 0,6 % за всяка придобита година професионален трудов стаж /чл. 4 б.Б/, като съгласно чл. 4 б.В може да получава и други допълнителни възнаграждения/бонуси, съобразно личния си принос.

2

ТПО е прекратено със Заповед № 31P/22.01.2026 г. на работодателя на основание чл. 328, ал.

1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 23.01.2026 г., без да бъде спазено уговореното от страните чл. 4, буква г) предизвестие от 90 календарни дни.

Според фишове за работни заплати и приетата пред СРС ССЕ , за исковия период м.12.2025 г. – м.01.2026 г. работодателят е определил и изплатил на ищцата трудово възнаграждение, съразмерно на отработеното от нея време, без да начислява допълнително трудово възнаграждение по чл. 4б.А от Договора.

Според ССЕ ищцата е получавала следните брутни трудови възнаграждения: за м. май 2025 /непълно отработен месец, 16 работни дни/ - 4769.71 лева; за м. юни 2025 г. – 5013.56 лева; за м. юли 2025 г. – 5013.56 лева; за м.август 2025г. /през който ищцата е ползвала платен годишен отпуск/– 5013.55 лева; за м. септември 2025 г. – 6303.14 лева; за м. октомври 2025 г.

– 5013.56 лева; за м. ноември 2025 г. – 5013.56 лева; за м. декември 2025 г. /през който ищцата е ползвала платен годишен отпуск/ – 2449.43 лева; за м. януари 2026 г. /непълно отработен месец – 14 работни дни/ - 886.21 лева, равняващи се на 453.11 евро.

Според СРС страните основно спорят представлява ли договореното в чл. 4, б.А допълнително трудово възнаграждение елемент от дължимото се ежемесечно брутно трудово възнаграждение, или същото има характеристиката на допълнителен материален стимул с незадължителен характер, изплащан по преценка от работодателя, съобразно постигнатите от служителя резултати.

Според СРС чл.17, ал. 1 от НСОРЗ урежда , че брутното трудово възнаграждение служещо за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ включва основната работна заплата за отработеното време, възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер, допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от КТ, възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от КТ, възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ и възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 от КТ, според прилаганата система на заплащане на труда. Допълнителните трудови възнаграждения са плащания за трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън територията на предприятието и други. Съгласно чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл. 11 от НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация (работник или служител, притежаващ образователна и научна 3 степен "доктор" или научна степен "доктор на науките") и по чл. 12 от НСОРЗ - за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за изплащане (чл. 6, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ), когато са налице предпоставките за придобИ.е на правото да се получават от конкретния работник или служител. Наред с това чл.15, ал. 2 от НСОРЗ определя като допълнителни възнаграждения с постоянен характер и допълнителните възнаграждения, които се заплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. По силата на чл.13, ал.1 от НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения могат да бъдат определени с КТД, с ВПРЗ и/или с индивидуален трудов договор за постигнати резултати от труда – текущо, за година или за друг период, промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника, участие в печалбата, други. Условията за получаване и размерите на тези възнаграждения се определят с договорите и ВПРЗ, като същите трябва да имат постоянен характер. Такъв характер имат не само допълнителните възнаграждения, които се начисляват и изплащат, макар и в различен размер, ежемесечно или на по-дълги периоди, но и тези, дължимостта на които се определя не според преценката на работодателя, а според обстоятелствата-ежемесечно или на по дълги периоди

Според СРС когато се уговарят допълнителни възнаграждения по чл. 13 от НСОРЗ тяхната дължимост трябва да е обусловена от полагания от работника или служителя труд, като такава връзка се изисква и за заплащаните възнаграждения по чл.15, ал.2 от НСОРЗ. В случая от събраните по делото писмени доказателства /фишове за работни заплати/, както и от СРС се установява , че ищцата е получавала допълнително трудово възнаграждение по чл.4 б.А от договора както следва: 1/ за 16 отработени дни от месец май 2025 г. – сумата от 3449.71 лева /т.е. над максималния договорен от страните размер от 3748 лева/ 2/ за пълно отработения месец юни 2025 г. – сумата от 3747.56 лева 3/ за пълно отработения месец юли 2025 г. – сумата от 3747.56 лева 4/ за 16 дни отработени дни месец август 2025 г. – сумата от 2855.28 лева, равняваща се пропорционално на подневния размер на допълнителното възнаграждение от 3747.56 лева за 21 работни дни през месец август (3747.56 лева / 21 дни = 178.45523), умножени по реално отработените от служителя 16 дни (178.45523 лв. х 16 дни = 2855.28 лева); 5/ за пълно отработения месец септември 2025 г. – сумата от 5037.14 лева /т.е. над максималния договорен от страните размер от 3748 лева/; 6/ за пълно отработения месец октомври 2025 г. – сумата от 3747.56 лева; 7/ за пълно отработения месец ноември 2025 г. – сумата от 3747.56 лева 8/ за 13 реално отработени дни през месец декември 2025 г. – 0 лева 9/ за 14 отработени дни през месец януари 2026 г. – 0 лева

Според СРС налага се изводът , че работодателят е начислявал и изплащал договореното между страните допълнително трудово възнаграждение по чл.4 б.А от договора ежемесечно в размер от минимум 3747,56 лева за всеки пълно отработен месец, а за месец август, когато ищцата е ползвала платен годишен отпуск, е изчислил и определил допълнителното й възнаграждение именно на същата база от 3747.56 лева. Тези факти, тълкувани в съвкупност с обстоятелството, че в самия трудов договор страните са посочили, че 4 възнаграждението е дължимо ежемесечно, както и че са разграничили същото от това по чл.4, б.В допълнителни материални стимули/бонуси, изплащани по преценка на работодателя съобразно постигнатите резултат. Последните бонуси са описани в чл.50 от Правилника за вътрешния трудов ред , но не са включени във Вътрешните правила за работната заплата. Оказва се , че уговореното в чл. 4 б.А от Договора допълнително възнаграждение, има постоянен характер.