Решение № 1129 от 21.08.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. Плевен, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430101568 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

Н. И., ЕГН**********, ***** против *****, *****, със седалище и адрес на управление: *****. Ищецът твърди, че е поел облигационни задължения по договор за паричен заем, сключен между заемодателя „*****“ НАД и ищеца по делото. Твърди, че поради забава и просрочие в плащанията на основния длъжник, банката- кредитор е инициирала съдебно производство за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание - по реда на чл.237, б.в“ от ГПК /1952 г., отм./. Твърди, че по образуваното ч. гр. дело № 2679/2011г. на ПРС и ч. гр. дело № 2678/2011г. на ПРС в полза на кредитора са били издадени изпълнителен лист от 02.09.2011г. срещу длъжника М. Н. И., с постоянен адрес *****, ЕГН ********** и изпълнителен лист от 20.06.2011г. срещу длъжника М. Н. И., с постоянен адрес *****, ЕГН **********. Твърди, че по силата на първия изпълнителен лист от 02.09.2011г., издаден по ч.гр.д.

№2679/2011г. по описа на ПРС, длъжника ищец по делото е осъден да заплати на кредитора „*****“ ЕАД сумата от 1025,93лева, ведно с договорена .лихва в размер на 283,37лева, считано от 09.05.2008г.год. до 08.05.2009г., лихва за забава 347,48лева от 10.06.2008г. до 01.04.2011г., ведно с законова лихва от 21.04.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1

25,00лева разноски по делото и адв. хонорар в размер на 100лева. Твърди, че по силата на втория изпълнителен лист от 20.06.2011г., издаден по ч.гр.д.

№2678/2011г. по описа на ПРС, длъжника ищец по делото е осъден да заплати на кредитора „*****“ ЕАД сумата от 635,52лева главница до погасяване на кредита , ведно с договорена лихва в размер на 118,64лева, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит за периода от 28.03.2008г. до 29.05.2009г.., ведно с законова лихва за забава върху главницата по т.9а в размер на 226,46 лева за периода от 30.04.2008г. до 01.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата 25,00лева разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Твърди, че по издадения ИЛ от 20.06.2011г, по ч.гр.д.№2678/2011г. по описа на ПРС е образувано изпълнително дело №20128150401913/2012г. по описа на ****** - Т. К. с район на действие района ПОС на 27.09.2012г.. Твърди, че по това изпълнително дело са правени само справки за длъжника и връчена покана за доброволно изпълнение на датата 28.12.2013г. Твърди, че с договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 15.05.2015год., взискателят „*****“ ЕАД е прехвърлил множество свои вземания /вкл. процесиите/ в полза на юридическо лице, „*****“ ЕАД, ЕИК *****. Твърди, че въз основа на подадени молби по чл. 429 ГПК цесионерът — ответник в настоящия процес е бил конституиран от ****** Т. К. като взискател по изпълнителното дело на мястото на цедента „*****“ ЕАД., а с молба от 11.01.2023г. и е прекратил изпълнителното дело. Твърди, че по издадения изпълнителен лист от 02.09.2011г., издаден по ч.гр.д.№2679/2011г. по описа на ПРС е било образувано изпълнително дело №20118150403145/2011г. по описа на ****** Т.

К., с район на действие ПОС. Твърди, че по това изпълнително дело са правени само справки за длъжника и изпратена покана за доброволно изпълнение на датата 24.01.2012г. Твърди, че това изпълнително дело е било прекратено с постановление за прекратяване на 28.08.2019г., а впоследствие със същия изпълнителен лист от 02.09.2011г., издаден по ч.гр.д.№2679/2011г. по описа на ПРС е било образувано ново изпълнително дело №20198150402064/2019г. по описа на ****** Т. К., с район на действие ПОС.

Твърди, че по това изпълнително дело са правени само справки за длъжника и изпратена покана за доброволно изпълнение на датата 09.10.2019г. Твърди, че с молба от взискателя и това изпълнително дело е прекратено на 11.01.2023г.

2 на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди, че с нова молба за образуване на изпълнително дело от 11.01.2023г. кредитора, „*****, ЕИК ***** е образувал ново изпълнително дело №20238150400023/2023г. по описа на ****** - Т. К., с район на действие района ПОС. Твърди, че по това дело изпълнителния титул са двата описани по горе изпълнителни листове изпълнителен лист от 20.06.2011г., издаден по ч.гр.д.№2678/2011г. по описа на ПРС и изпълнителен лист от 02.09.2011г., издаден по ч.гр.д.№2679/2011г. по описа на ПРС. Твърди, че по това изпълнително дело само е връчена покана за доброволно изпълнение и с нея е насрочен и опис на движими вещи в дома на длъжника и наложен запор върху трудово му възнаграждение. Твърди, че по това изпълнително дело като взискател е конституиран и НАП със сума в размер 700лева. С разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение по чл.225 от ДОПК от 11.01.2024г. сумата от 700лева е погасена по давност. Твърди, че през цялото време от образуването на изпълнителното производство през 2011г. до 11.01.2023г. и от издаване на изпълнителен лист от 02.09.2011г. до образуване на изпълнително дело №3145/2011г. и изпълнително дело №2064/2019г. на ****** - Т. К. не са предприемани никакви валидни и резултатни изпълнителни действия. Твърди, че от страна на ****** са извършвани само стандартни общи процедури по движение на делото след неговото образуване, а именно - изискване на справка от НАП относно налично имущество и регистрирани банкови сметки /каквото имущество и сметки не е установявано/, изпращане на покани за доброволно изпълнение и на други писма за проучване на имущественото му състояние и източници на приходи. Твърди, че от датата на образуване на изпълнителното дело чрез изпълнителния лист, издаден на несъдебно изпълнително основание, в полза на ищеца е започнала да тече погасителна давност за съдебно признатото вземане на първоначалния взискател, а впоследствие - и на неговите частни правоприемници по договорите за цесия.

Твърди, че тази давност не е спирана и прекъсвана с никакви валидни изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело. Развива съображения, че образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покани за доброволно изпълнение, проучването на имущественото ми състояние чрез извършване на справки, набавянето на документи и книжа и др. подобни действия на ****** не представляват изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, които да 3 прекъсват течащата от 2011г. петгодишна погасителна давност за съдебно признатите вземания. Посочва, че в този смисъл са постулатите на т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради горното, счита, че с изтичането на 5годишен срок от датата на образуването на изпълнително производство вземанията срещу ищеца по делото от страна на кредитора„*****“ ЕАД, ЕИК *****, са били изцяло погасени по давност на основание чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Твърди, че продължаващите претенции на ответното дружество за принудително изпълнение след изтеклата вече погасителна давност мотивират правния му интерес от предявяване на иска.

Моли да бъде прието за установено на основание чл.439 ГПК че към настоящия момент ищеца М. Н. И., с постоянен адрес *****? *****, ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на взискателя по изп. дело №20238150400023 и ответник в процеса *****“ ЕАД, ЕИК *****, суми по задължението, обективирано в изпълнителен лист от изпълнителен лист от 20.06.2011г г., издаден от ПРС по ч. гр.д. №2678/2011г. и изпълнителен лист от 02.09.2011г., издаден от ПРС по ч. гр.д. 2679/2011 г., които парични задължения към настоящия момент са в размер на 6579.51 лв. и са предмет на принудително изпълнение по образуваното изп. дело №20238150400023 на ****** Т. К. от района на ПОС, поради изтекъл 5- годишен давностен срок за вземанията на ответното дружество на осн.чл. 110 от Закона за задълженията и договорите.

Претендира направените по делото разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който признава претенцията. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като ответника не е станал причина за завеждане на делото и е признал иска.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице 4 предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1.ГПК. Ответника е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер за вземането, установено в издадения изпълнителен лист. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал.

2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело./Определение № 57/03.02.2020г. по ч.т.д№2331/2019 на ВКС/. Правната възможност да се оспори вземането, предмет на изпълнението, въз основа на настъпили след издаване на заповедта за изпълнение факти е предвидена в чл. 439 ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск, ищец по който е длъжникът, а ответник – взискателя.

Предмет на иска са вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, ведно с изтеклите лихви. Разноските и таксите по изпълнението не са предмет на иска по чл. 439 ГПК, тъй като дължимостта им и техния размер ще се определи в самото изпълнително производство в зависимост от решението по този иск и при съблюдаване на правилата на чл. 79 ГПК. Както е прието и в решение № 101 от 1.12.1972 год. по гр. д. № 95/72 год. на ОСГК на ВС, което служи за ръководство на съдилищата, съгласно чл. 52 ЗУС /отм./, намиращо приложение и при сега действуващия ГПК, предпоставките по чл. 255 ГПК /отм./, сега чл. 439, ал. 2 ГПК, са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание, на основание новонастъпили факти и обстоятелства, които имат правно значение за съществуването му./Решение № 175/12.12.2013г. по 2931/2013г. на 2-ро гр.отделение на ВКС/

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, 5 като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Срещу направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, ответника е противопоставил възражение, че е признал иска и не е станал причина за завеждането му, поради което разноските следва да бъдат поставен в тежест на ищеца, а в случай, че това възражение не бъде уважено, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е станал причина за завеждане на делото. Не се спори между страните, че към момента на подаване на исковата молба и към датата на приключване на съдебното дирене има висящо изпълнително дело, образувано за събиране на вземането по процесния изпълнителен лист. Аргументът за обема и броя на просрочените задължения, както и броя образувани изпълнителни дела в тази връзка, и по тази причина липса на възможност за следене изтичането на погасителна давност на конкретно вземане, съдът намира за неоснователен по отношение на факта дали ответника е станал причина за завеждане на делото.