Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 826 от 13.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 88/2025
Вид
Решение № 826
Подписан
13.06.2025
В сила
13.06.2025
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.291 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.70 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.152 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 209 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.223 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.40 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.209 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.59 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседА.е на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000500088 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260452 от 13.08.2024г., постановено по гр.д. № 5176/2021г. по описа на СГС, ГО, 24 състав, е отхвърлен предявеният от Б. К. С. против В. С. Г. и А. М. М. иск с правно основА.е чл.26 ал.1 вр.чл.152 ЗЗД, за признаване на установено, че договор за замяна, сключен между стрА.те на 23.08.2019г., по силата на който Б. К. С. е заменил притежавА.те от него 3/4 идеални части от следния недвижим имот: апартамент № 29, с идентификатор № ***, находящ се в гр.София, район ***, ж.к.***, бл.*, вх.*, ет.* в сграда с идентификатор ***, с площ от 59.86 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 7 от 5.58 кв.м., 1,941% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, под обекта - имот с идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор ***, като сградата е разположена в имот с идентификатор *** срещу правото на собственост на товарен автомобил марка /модел ПУХ 230 ГЕ, рег.№ ********, обективиран в нотариален акт № 174, том II, рег. № 6367, дело 328 от 2019 г. на нотариус В. В., е нищожен поради противоречие на закона по смисъла на чл.

152 ЗЗД, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като Б. К. С. е осъден да заплати в полза на В. С. Г. и А. М. М. направените разноски в размер на 1 300 лв. на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Б. К. С. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявения иск. Посочва, че решаващият състав не е съобразил императивната разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, съобразно която съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, предвиден в закона, е недействително. Когато при сключване на договор за заем, стрА.те предварително са уговорили различен начин за обезпечаване на заема, освен чрез учредяване на залог или ипотека - прехвърлили са имот с уговорка за обратното му изкупуване, то това съглашение е недействително. Правно релевантно е дали договорът прикрива съглашение с уговорен предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.

Съвкупната преценка на доказателствата, установяваща, че имотът е прехвърлен в обезпечение на получения от праводателите на ищеца заем от ответника, сочи за уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, поради което сделката за прехвърляне на имота е недействителна поради противоречие на закона, а именно чл.152 ЗЗД. Счита, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като не е допусната исканата съдебна експертиза, поради което моли да бъде върнато за ново разглеждане с даване на указА.е за допускане на исканата съдебна експертиза. Евентуално, моли да се допусне извършването на исканата експертиза, във въззивното производство, с оглед изясняване на делото от фактическа страна.

Въззиваемата страна В. С. Г. и А. М. М. оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърдят, че е неоснователно твърдението, че първоинстанционният съд не е съобразил императивната разпоредба на чл.152 ЗЗД, тъй като настоящият казус не попада в предвидената в чл.152 ЗЗД хипотеза, доколкото е доказано, че са налице три отделни правоотношения: Договор за заем, по силата на който В. Г. е предоставил в заем сума в размер на 5000 лв. на Б. С., сключен без конкретен падеж на задължението. Заемното правоотношение е самостоятелно такова, като стрА. по него са само ищецът и първия ответник - В. Г.. Договор за замяна, оформен в н.а. № 174, том II, per. № 6367, дело 328 от 2019г. на нотариус В. В., сключен на 23.08.2019г., който обективирана единствено и само уговорката за замяна на идеалните части от недвижим имот със собствения на А. и В. Г. автомобил, марка ПУХ 230. с per. № СВ 2349 АК. Договор за наем на процесния недвижим имот, сключен на 18.09.2019 г. за срок от 2 години, срещу месечен наем в размер на 100 лв. Оспорват твърдението на жалбоподателя, че трите правоотношения са свързА. помежду си и целят да прикрият друга сделка. На следващо място посочват, че при носена от ищеца тежест за доказване на твърдяната симулативна сделка, по делото не е проведено дължимото от него пълно и главно доказване на твърденията му. Безспорно са опровергА. доводите, че той не е виждал МПС, обект на замяна. Видно от приетото като доказателство по делото Заявление до КАТ за вписване на 2 промяната на собствеността относно товарния автомобил, същото е подадено на 17.09.2019г. лично от него. Безспорно се опровергават и твърденията, че не се познава с упълномощеното лице Я. Д. И., когото е упълномощил с право за управление и разпореждане с придобития от него товарен автомобил, каквото разпореждане е осъществено на 01.10.2019 г. Претендират разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събрА.те доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основА.е чл.

26, ал. 1, предл. 1 вр.чл.152 ЗЗД.

Ищецът - Б. К. С. твърди, че е придобил правото на собственост върху 1/2 идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 29, с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, район ***, ж.к. ***, бл.*, вх.*, ет.* в сграда с идентификатор ***, с площ от 59.86 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 7 от 5.58 кв.м., 1,941% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор ***, имот с идентификатор - ***, под обекта - имот с идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор ***, като сградата е разположена в имот с идентификатор ***, чрез договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ на 09.11.1998г., като вторият съсобственик е неговата баба - М. П. В.. След нейната смърт по наследство е придобил и 1/4 идеална част от същия имот, а другата 1/4 идеална част е придобита от неговия племенник К. Ч. С.. Описва, че през март 2019г. спешно му трябвала сума в размер на 5 000 лева. За целта с първия ответник се разбрали той да му даде в заем сумата от 5 000 лв., а ищецът ще гарантира заема с притежавА.те от него идеални части от описА.я по-горе имот. Уговорили се, че срещу сумата, която ще му даде в заем, ищецът ще заплаща на ответника по 350 лв. месечна лихва, а самата сума ще върне, когато я събере. В изпълнение на договореното, подписали договор за замяна на идеални части от недвижим имот с движима вещ, оформен с нотариален акт № 174, том II, рег. № 6367, дело 328 от 2019 г. на нотариус В. В., като за собствените му 3/4 ид.части от апартамента, получил в замяна товарен автомобил марка/модел ПУХ 230 ГЕ, рег.№ ********. По-късно разбрал, че при нотариуса е подписал и пълномощно в полза на Я. Д. И., /лице, което не познава/, като му дал право да се разпорежда с получения в замяна товарен автомобил така, както намери за добре, включително и да договаря сам със себе си. След като подписали документите, първият ответник предал на ищеца сумата от 5000 лв. Останал да живее в апартамента, като подписал договор за наем с ответниците, тъй като го уверили, че трябва да има документ по силата на който, той да обитава процесния недвижим имот. През месец декември 2019 г. не успял да плати месечната си вноска за лихва в размер на 350 лв. Това закъснение се отразило и на вноските за м. януари и февруари 2020г., които също не заплатил. В средата на м. ноември 2020 г. получил предизвестие от втория ответник, че прекратяват договора за наем 3 и трябва да напусне апартамента. Тогава разбрал, че още на 18.10.2019г. „упълномощеното“ от него лице се е разпоредило с товарния автомобил, получен от ищеца в замяна на идеалните му части от апартамента, като е продал автомобила сам на себе си за сумата от 600 лева. Твърди, че процесната сделка не отразява действителната воля на стрА.те, която в конкретния случай не е насочена към действителна замяна на собствените му идеални части от недвижимия имот с движимата вещ. По този начин продажбата на имота следвала да обезпечи връщане на сумата, която стрА.те уговорили като заем, който ответниците му предоставили. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се прогласи нищожността на договора за замяна, оформен в нотариален акт № 174, том II, рег. № 6367, дело 328 от 2019 г. на нотариус В. В., тъй като същият прикрива съглашение по смисъла на чл.152 ЗЗД. Претендира разноски.

Ответниците - В. С. Г. и А. М. М. - Г., не оспорват факта на предоставяне на 5000 лв. заем, но твърдят, че ищецът сам предложил В. да придобие притежавА.те от него идеални части на процесния имот на данъчна оценка, като по този начин ще си осигури финансов ресурс за предстоящото му заминаване в ГермА.я. Но тъй като В. Г. не разполагал с парични средства, стрА.те се съгласили сделката да бъде замяна срещу притежавА.я в режим на СИО товарен автомобил, марка ПУХ 230. с рег. № СВ 2349 АК. Оспорват твърдението на ищеца, че не се познава с упълномощеното от него лице - Я. Д. И., като твърдят, че двамата са съученици.

Уточняват, че в нотариалния акт е обективирана единствено и само уговорката за замяна на идеалните части със собствения на ответниците автомобил. Заемното правоотношение е самостоятелно такова, като стрА. по него са само ищецът и първия ответник - В. Г..

Посочват, че са предали владението на т.а. на Б. С., като същият е регистрирал промяната на собственост в КАТ и се е снабдил с всички необходими за управлението на същия документи. Оспорват твърдението, че са поемали ангажимент за обратно прехвърляне на собствеността, в случай че ищецът погаси своето задължение по договор за заем в размер на 5 000 лв. Твърдят, че ищецът по никакъв начин и никога не е предлагал да погаси заетата му сума в размер на 5 000 лева. Признават, че между стрА.те е сключен договор за отдаване под наем на процесния недвижим имот от 18.09.2019г. за срок от 2 години, срещу месечен наем в размер на 100 лв. Поради неплащане на наема на 12.11.2020г. на наемателя Б. С. е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем.

От фактическа страна се установява, че в края на август 2019г. ищецът С. имал финансови затруднения и търсел пари на заем от свои приятели и познати. Безспорно е установено между стрА.те, че на неустановена дата в края на август 2019г. е сключен устен договор за заем между ищеца /заемополучател/ и първия ответник /заемател/ за сумата от 5 000 лв., по който договор не е уговорен срок за връщане. Спорен е въпросът дали договорът за замяна обезпечава връщането на заетата сума пари.

На 23.08.2019г. между стрА.те е сключен договор за замяна, по силата на който Б. К. С.

/заемополучател/ е заменил притежавА.те от него 3/4 идеални части от следния недвижим имот: апартамент № 29, с идентификатор № ***, находящ се в гр.София, район ***, ж.к.***, бл.*, вх.*, ет.* в сграда с идентификатор ***, с площ от 4

59.86 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 7 от 5.58 кв.м., 1,941% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор ***, имот с идентификатор - ***, под обекта - имот с идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор ***, като сградата е разположена в имот с идентификатор *** срещу правото на собственост на товарен автомобил марка /модел ПУХ 230 ГЕ, рег.№ ********, обективиран в нотариален акт № 174, том II, рег. № 6367, дело 328 от 2019 г. на нотариус В.