Определение № 8871 от 22.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8871 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503361 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 16.02.2026 г. на ищеца Т. Х. П. срещу определение № 4352/30.01.2026 г., постановено по гражданско дело № 34373/2025 г. на Софийски районен съд, 27 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовности в исковата молба и с което е върната исковата молба.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт, доколкото съдът е отхвърлил искането по чл. 63 ГПК без да му даде възможност да изложи твърдения за уважителните причини и да представи доказателства. Като е върнал исковата молба, съдът нарушил принципа на процесуална икономия, както и правото му на защита и на достъп до съд.

Моли съда да отмени обжалвани акт.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК определенията на съда подлежат на обжалване с частна жалба, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, при които това е изрично предвидено в закона.

Постановеното по реда на чл. 63 ГПК определение, с което се отхвърля молба за продължаване на процесуален срок не прегражда хода на делото, нито е такова, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Този акт не подлежи на самостоятелно обжалване, като на такъв подлежи актът, с който са приложени последиците от неспазването на срока. Ето защо частната жалба срещу обжалваното определение, с която е оставена без уважение молбата по 1 чл. 63 ГПК, е НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Частната жалба срещу определението, с което е върната исковата молба, е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба в тази й част е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 29.03.2022 г. Исковата молба се основава на следните твърдения: 1/ между страните бил сключен договор за кредит от 29.3.2022 г. по силата на който ищецът получил заем от 1 100 лева; 2/ лихвата била „неясно формирана“ за периоди и начин на изчисляване, като в петитума е формулирал искане за прогласяване нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави „заради размера на лихвата“; 3/ договорът съдържал неравноправни клаузи - бил нищожен на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК „относно размера на годишния процент на разходите, който не може да е по-голям от петкратния размер на законната лихва“, нарушени били разпоредбите на чл. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК; 4/ бил нищожен и поради непредоставяне на общите условия.

След като съдът е разменил книжата по делото, с разпореждане от 31.10.2025 г. е постановил разпореждане по чл. 129, ал. 2 ГПК, с което е дал на ищеца указания в едноседмичен срок от съобщени9ето да: 1 да уточни дали предявява единствено иск за прогласяване на нищожност на потребителския кредит, или предявява и иск за прогласяване на нищожност на отделни клаузи от него; 2/ да уточни на какво основание се твърди нищожността, като конкретизира фактическите обстоятелства, на които се основава исковата претенция - да посочи конкретно обстоятелства, въз основа на които счита, че сключеният между страните договор за кредит/отделни клаузи от него се явява недействителен; 3/ да бъде надлежно формулирано искането - кой договор /с посочване номер на договора и дата на сключване/,сключен между кои страни ищецът претендира да бъде прогласен като недействителен, респ. кои клаузи от договора се иска да бъдат прогласени за недействителни. Указано е че при неизпълнение н а указанията исковата молба ще бъде върната.

Препис от разпореждането е редовно връчен на ищеца на 28.11.2025 г. В срока за изпълнение на указанията адвокатът на ищеца е подал молба с искане по чл. 63 ГПК, като в същата не са посочени уважителните причини.

За да постанови обжалваното определение от 30.01.2025 г. СРС е приел за неоснователна молбата по чл. 63 ГПК поради липсата на твърдения за уважителни причини. Приел е че указанията не са изпълнени в дадения срок, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба.

Обжалваният акт по чл. 129, ал. 3 ГПК е неправилен.

Въззивният съд не споделя доводите в жалбата, че първоинстанционният 2 е следвало да дава възможност на страната да посочи уважителни причини.

Предвид липсата на изложени твърдения за такива и в частната жалба, то очевидно отсъстват, поради което и правилно искането е отхвърлено.

Отделно, ищецът е могъл да изпълни указанията до 30.01.2026 г. – датата на връщането на исковата молба, което не е сторил. Следователно липсата на достатъчен срок за изпълнение на дадените указания не води до извод за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Съгласно чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се указва да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, като в противен случай исковата молба заедно с приложенията се връща. Неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба е основание за нейното връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК само при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ако указанията на съда са били ясни, пълни и съответстващи на закона /включително да са посочени и последиците при процесуално бездействие/; 2/ ако на страната е било изпратено съобщение, в което точно са били посочени указанията на съда, включително и срокът за изпълнението им или ако на страната е бил връчен препис от самия съдебен акт, с който са дадени указанията и 3/ ако страната е бездействала в срока, даден от съда.

В случая посочените предпоставки не са налице - дадените с разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК указания не са ясни и точни. Тези по т. 1 и 3 от акта са недължими - от изложението по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и трака формулирания петитум няма никакво съмнение, че ищецът иска прогласяване нищожността на договора за кредит /а не на отделни клаузи/. Посочено е че същият е сключен с ответника /т.е. ясни са и страните по него/, като е индивидуализиран и чрез посочване на заетата сума, и чрез на датата му /няма данни за друг договор между страните от същата дата и за същата сума, което да налага индивидуализация чрез сочене на номер на договора/. Указанията по т. 2 са общо формулирани - неясни. Действително в исковата молба са изложени предимно правни квалификации /а не твърдения за факти/. Именно с оглед на това съдът следва да укаже на ищеца да изложи конкретни твърдения з а съответните факти. Т.е. следва да укаже на ищеца да посочи: 1/ какъв твърди да е размерът на възнаградителната лихва, уговорен в договора, респ. дали именно така уговореният лихвен процент да обуславя извод за нищожност на клаузата, с която е уговорена възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави, а това да води до нищожност на целия договор за кредит; 2/ какво влага в твърдението за „плаваща и неясно формирана лихва“ за периоди и начин начисление – не му е ясен лихвеният процент, не му е ясен начинът на погасяване или друго – да изложи ясни и конкретни твърдения за факти; 3/ какъв твърди ли годишният процент на разходите, посочен в договора; твърди ли да е по-голям от предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК; счита ли, че това води до извод за нищожност на целия договор за кредит и защо; 4/ твърди ли в договора да не се съдържа информацията, предвидена в 3 чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК; 5/ твърди ли да не са му били предоставени общите условия към договора за кредит.

Предвид изложеното обжалваното определение в частта, с която е върната исковата молба, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в посочената част.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от 16.02.2026 г. на ищеца Т. Х. П. срещу определение № 4352/30.01.2026 г., постановено по гражданско дело № 34373/2025 г. на Софийски районен съд, 27 състав, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.

63 ГПК.

О Т М Е Н Я определение № 4352/30.01.2026 г., постановено по гражданско дело № 34373/2025 г. на Софийски районен съд, 27 състав, В ЧАСТТА, с която е върната исковата молба.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд състав за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените в мотивите на настоящото определение указания.

Определението, в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4