Определение № 52116 от 22.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52116 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110142571 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ********** против Б. К., роден на ********** г. , гражданин на Република Германия и А. К., родена на ********** г., гражданин на Република Германия.

С исковата молба са заявени обективно съединени осъдителни претенции с правна квалификация по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъдят ответниците да заплати на ищеца изрично посочените в исковата молба суми, дължими по договор за продажба на топлинна енергия.

Настоящият състав приема, че следва да обяви, че спорът между страните не е международно подсъден и прекрати производството по делото, при следните аргументи:

Видно от съдържанието на исковата молба в случая се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Спорът е потребителски. Предвид това несъмнено е, че по същия ответниците имат качеството потребител на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на потребителите/ ЗЗП /, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Не се спори, че ответниците не са български граждани. От извършената справка в НБД "Население" се установява, че лицата нямат ЕГН 1 и никога не са имали регистрирани адреси в страната ни. Това съдът приема за установено и от върнатите в цялост съобщения изпратени до адреса, сочен от ищеца за връчване на съдебни книжа на ответниците с отбелязване: "Лицето не живее на посочения адрес". Това се установява и от издаденото удостоверение от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Миграция“ от 01.12.2025 г., съгласно което за посочените лица не са установени данни за подавани заявления и издавани удостоверения за пребиваване в Република България и не разполагат с данни за декларирани адреси. Не са установени данни за адресни регистрации на територията на Република България.

Горното дава основание да се приеме, че ответниците нямат обичайно местопребиване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК в случаите на спор с потребител, какъвто е настоящия случай не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд.

Съгласно чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд по смисъла на чл. 117, ал. 3 ГПК не се установява.

Категорично е, че ответниците нямат постоянен и настоящ адрес в Република България.

Съгласно Регламент ( ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където потребителят има местоживеене. Понятието "местоживеене на потребителя", посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда – така с определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С – 98/2020.

С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че предявения иск не му е международно подсъден. В разглеждания случай като настоящия ищецът е българско юридическо лице, 2 ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиване в страната ни, между страните не е налице договор за избор на приложимо право след възникване на спора, поради което спорът не е подведомствен на български съд. В този смисъл и съдебната практика –Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/22, ВКС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 от ГПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени с искова молба с вх. № 264951/05.08.2025 г. от ********** против Б. К., роден на ********** г. , гражданин на Република Германия и А. К., родена на ********** г. , гражданин на Република Германия, въз основа на която е образувано гр. дело № 42571/2025 година по описа на Софийски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 42571/2025 година по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3